- Страница 93

Зад. 38 В текста съществителните имена са оцветени в синьо, прилагателните – в червено, а еднородните части са подчертани.

            – Разгърни картата! Казах аз.

Моят син я разстла на бюрото.

            – Ето реките, ето планините, полетата, пътищата, железопътните линии, ето и Черното море. Виж тези колелца – това са нашите градове и села. Тези кафяви и зелени петна са планините и полетата, а черните и червените линиижелезните пътища и шосетата. Виждаш ли сините петна? Това са изкуствените езераязовирите.

Вижда се, че авторът използва предимно съществителни и прилагателни имена, което му помага да изпълни целта си – под формата на разговор да опише България.

Необходимостта от изброяване налага честата употреба на еднородни части:

в четвъртото изречение еднородните части планините, полетата, пътищата, железопътните линии  изпълняват службата на допълнение (ето ги).

 в петото изречение еднородните части градове и села изпълняват службата  на подлог (това са те)

 в шестото изречение еднородните части кафяви и зелени изпълняват службата на съгласувано определение на съществителното петна; в същото изречение еднородните части  планините и полетата са именна част на съставното именно сказуемо - са планините и полетата

 в седмото изречение еднородните части  черните и червените  изпълняват службата на съгласувано определение на съществителното (подлог) линии; в същото изречение  еднородните части пътища и шосетата са именна част на съставното именно сказуемо са железните пътища и шосетата. В изречението глаголната форма са е пропусната и е заменена с тире.

 

 

Зад. 39 Разширените части са подчертани.

            Над широкото поле (обст. поясн. за място) трепери адска мараня (подлог). Разпуснато и уморено се синеят далечни гори и планини (подлог). Птичките са забягнали далеч в хладните усои (обст. поясн. за място).

              Поясненията на разширените части (широкото, адска, далечни, хладните) са определения.

            Подлозите са изразени със съществителни имена (мараня, гори и планини).

            Обстоятелствените пояснения са изразени с предлог и съществително име (над поле) и наречие (далеч).

            ♦ Текстът е описание.

.

Зад. 40 лични мистоимения                               показателни местоимения

            • той (подлог)                                      тоя начин (определение)

            • го (допълнение)                                   това беше (подлог)

            него (допълнение)                               това фучене (определение)

Морфологичния анализ можеш да направиш с помощта на Приложение 5 (стр. 143) и Приложение 6 (стр. 144). Пример: той – л.мест., м.р., ед.ч., м.р., им.п.

Личните и показателните местоимения служат за връзка между изреченията в текста. Доказателство:

той замества орела във втори и трети абзац и осъществява връзката между тях;

го замества заека и осъществява връзката между простите изречения, като назовава предмета, за който се говори. Заекът е назован и чрез относителното местоимение който. Прочетете изречението без тези три местоимения и ще се убедите сами.

тоя замества описваше плавни и широки кръгове; без местоимението смисълът се губи.

 

 

Зад. 41 Местоименията в текста са оцветени в синьо.

            И наистина какво ли не са видели същите тези хора, къде ли не са били? Те (тези хора) са безименни, неизвестни, защото са много… Мислят, че това са нови хора, създадени в няколко месеца от войната, а те (тези хора) са ония, които отдавна носят истинските завети на труда и земята. Но кой ги позна? Кой художник ги изобрази? Кой певец ги възпя?

            Ние оставаме равнодушни към това, което вече притежаваме, свикваме с него и губим способността да го разбираме и ценим…

                                                                                                                                                                                  (Йордан Йовков)

Морфологичен разбор:

те – лично местоимение, 3 л., мн.ч., им.п., подлог в изречението; осъществява връзката между изреченията в текста;

което – относително местоимение, ср.р., ед.ч., осъществява връзката на подчиненото определително изречение (което вече притежаваме) с главното, като пояснява думата това;

него – лично местоимение, 3 л., ед.ч., ср.р., вин.п., допълнение в изречението; (замества това; което вече притежаваме) осъществява връзката между простите изречения в състава на сложното.

Като реторични въпроси са употребени местоименията какво (И наистина какво ли не са видели същите тези хора, къде ли не са били?) и кой (Но кой ги позна? Кой художник ги изобрази? Кой певец ги възпя?)

 

 

 

 

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Сайтът може да бъде използван без регистрация.
Само три раздела: ЧАСТИ НА РЕЧТА, ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО и АНАЛИЗИ (на тестовете),
са със специален достъп.
Условия за платен достъп до сайта
 Вход за платените ресурси на сайта:
Вход чрез PayPal Вход чрез Сосиете женерал Експресбанк Вход чрез SMS плащане