Страница 27

Зад. 43 Преобладаващата функция в стихотворението „Възхвала на думите” от Христо Фотев е естетическата. Поетът въздейства върху чувствата и мислите на читателите.

Творбата е изключително емоционална - водещо е чувството на възхищение, на преклонение пред думите, пред тяхната красота и сила.

Художественият образ на думите: формата на творбата (поетът не говори за думите, а се обръща към тях), многобройните възклицателни изречения, метафоричният език изграждат конкретния и в същото време условен образ на думите - в текста те „оживяват”, стават част от живота (Не искам да съм мъртъв – не забравям…); правят го цветен и красив; носят силата му, а нашето име е нашият знак, онова, което ни отличава от останалите и в същото време ни дава усещането за идентичност и цялост (не зная кой съм – но изведнъж / се вдига от асфалтовия хаос / човешкото ми име – моя знак – и аз отново / съм във свойта цялост!

            · Художественият текст ни кара да видим нещата от живота, самия живот, по различен начин, да го почувстваме различен, да попаднем в свят, в който правилата на ежедневието не важат – творецът е свободен, а заедно с него и ние. В  това се крие и красотата на художествената литература.

Зад. 44 Ще ни покрие нощта в топла тъмносиня черга, по  която се сипят като златни мухи милиони звезди. Юлска нощ. (...) Иде боса по стърнището. Шумоли. Прегръща дърветата, лудо ги стиска до сърцето си и те полека се топят като син пешек над огъня. Тъпче непожънатите ниви, слиза до буренясалия път и замахва с дълга вършина: пред нея бръмчат звънците на стадото, което се прибира в кошарата.

                                                                                                                                                                           (Ангел Каралийчев)

            В откъса е изграден художествен образ на юлската нощ. Той е конкретен – нощта е топла, небето е обсипано със звезди, чуват се звънците на стадата, които се прибират в кошарите, но и условен (роден във въображението на писателя) – нощта „иде боса по стърнището”, „прегръща дърветата” и „лудо ги стиска”.

Ангел Каралийчев така изгражда образа на нощта, че ние можем да я „видим”, да я „чуем”, да я почувстваме. Тази образност и емоционалност писателят постига чрез употребата на олицетворение - нощта прегръща, тъпче; епитети - топла тъмносиня черга; метафори - прегръща дърветата, лудо ги стиска и те полека се топят (от нежност и радост).

          Художественият текст ни кара да „видим” нощта по друг начин и да изпитаме естетическо удоволствие.

 

Зад. 45 В откъса отстатията „Литературното произведение” литературоведът Александър Панов твърди, че художествената творба има особености ( сложни събития, действия и чувства на героите, нашите собствени чувства при възприемането на творбата), които не могат да се приравнят с материалната представа за художественото произведение (книга, картина). Това дава основание на някои учени да използват терминологичното словосъчетание художествен текст, вместо художествено произведение.

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Сайтът може да бъде използван без регистрация.
Само три раздела: ЧАСТИ НА РЕЧТА, ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО и АНАЛИЗИ (на тестовете),
са със специален достъп.
Условия за платен достъп до сайта
 Вход за платените ресурси на сайта:
Вход чрез PayPal Вход чрез Сосиете женерал Експресбанк Вход чрез SMS плащане