Страница 32

Зад. 53 Разказът в творбата на Павел Вежинов „В един есенен ден по шосето” се води от първо лице, единствено число ( Бурята ме завари), което е предпоставка за постигане на достоверност и убедителност, живост и динамика при представянето на събитията.

Зад. 54 Сухите листа, разпилени от вятъра, се гонят в краката ми. Есента е съблякла тополите, но някои дървета все още имат шарени премени. Пъстри листа догарят по върховете им. Мълчат кестените, потънали до колене в своите есенни дрипи. От време на време някое самотно листо се откъсва от тъжните клони и се втурва нанякъде. След него хукват и други листа, сякаш ги привлича врявата на есенния пазар. Бързам да ги догоня.

              Ученикът е направил художествено описание на есента. Картината е меланхолична, тъжна. В нея липсва бодрост, веселост, липсва представата за живот, тъй характерни за лятото.  Всичко навява тъга – тъгата по отминалото лято. Обърни внимание на елементите на описанието:  дърветата са голи, кестените мълчат, клоните са тъжни, листата са сухи, а малкото пъстри, останали по върховете, „догарят”. Само врявата на есенния пазар носи представата за живот. От този живот е привлечен и авторът и  бърза да догони листата.

Основната (естетическа) функция на текста е осъществена чрез използването на езикови средства, които засилват образността и емоционалността на изказа:

            · Епитети – шарени премени, есенния пазар, пъстри листа;

            · Метафори - тъжните клони, самотно листо, сухите листа се гонят;

            · Олицетворение - есента е съблякла тополите, кестените мълчат.