Страница 66

Зад. 68 Когато преразказваме текст от името на литературен герой, използваме глаголни форми за минало свършено и минало несвършено време, а случките, на които героят не е присъствал, предаваме с глаголни форми на -л.

            От името на В. Левски: Този път се върнах късно за вечеря. Още щом ме видя, майка ми разбра, че нещо се е случило, но не ме попита нищо. Продължи да шета с наведени очи.  Дълго седях мълчалив върху миндера до прозорчето, след това погледнах майка, която ставаше и сядаше, за да прислужва с яденето, и ú рекох да остави всичко и да дойде при мене, защото имам нещо да ú казвам. Тя ме погледна крадешком и застана с треперещи ръце пред мене.

            От името на майката: Обикновено засмян и разговорлив, този път сина ми се върна късно за вечеря. Още щом пристъпи прага, разбрах, че нещо се е случило с него, но нищо  не го попитах. Продължих да шетам с наведени очи и разтуптяно сърце.  Чувствах, че той иска да ме заговори, и чаках  изтръпнала да видя какво има. Той стоеше мълчалив  върху миндера до прозорчето, а аз ставах и сядах, за да прислужвам с яденето.  Изведнъж ми рече да оставя всичко, защото има да ми казва нещо. Погледнах крадешком неспокойните му очи и застанах пред него с треперещи ръце.