Езикови термини

Езикови термини, изучавани в училище

А

Абревиатура Съкратена сложна дума, образувана от началните букви на думите, влизащи в състава на сложното название.

        • ОУ (Основно училище)

        •  БНТ (Българска национална телевизия)

        •  ЕС (Европейски съюз)

Абсолютни синоними Думи, които напълно съвпадат по значение и употреба.

        • езикознание и лингвистика;

        • граматичен и граматически

        • вертолет и хеликоптер

Абстрактни съществителни имена ( отвлечени съществителни имена) – Съществителни имена, с които се назовават нематериалните неща, които не можем да възприемем със сетивата си, можем само да ги мислим (усещаме ги, разбираме ги с ума си, но не можем да ги видим, да ги пипнем):

        • радост, страх, надежда, любов, чест, достойнство, човещина и др.

Авторска реч Речта на автора в дадено художествено произведение; речта, в която авторът говори от свое име, а не от името на героя:

        •  – Чекай, облечи това отгоре!И тя му подаде връхна дреха, с която беше покрила детето. – Взех манастирско скришом, боже, прощавай, грях сторих...(Ив. Вазов, "Една българка").

Вж. Страница 32, зад.3

АдресантЛице, което изпраща съобщение (подател).

АдресатЛице, което получава съобщение (получател).

Алегория – вж.  Алегория

Алитерация – вж.  Алитерация

Анафора – вж. Анафора

Антоними – Думи с противоположно значение.

        • млад – стар

        • горе – долу

        • бързо – бавно

Антонимите винаги принадлежат към една и съща част на речта.

Арго – Изкуствено създаден език на отделна група  с цел тайност на общуването. Таен говор.

Архаизъм (от гръцки през френски – стар)Стари думи или изрази, които вече не се употребяват в обикновения съвременен език. 

        • софра  – вид ниска масичка

        • бран, рат – война

        • хоратя – говоря

Асонанс – вж.   Асонанс

Б

Безглаголно  (именно) изречение Изречение, в което няма място за сказуемо.

      • Няколко стълби надолу, една каменна полукръгла ограда... и Ниагарският водопад! (Ал. Константинов "До Чикаго и назад")

С безглаголни изречения се изразяват:

→ силни чувства или оценка – одобрение, възторг, страх

      Ужас!

→ силно желание или категорична заповед, отправена към слушащия:

      Мирно!

Вж. Страница 29, зад. 29;  Страница 25, зад. 5

Безличен глагол – Глагол, изразяващ действие или състояние, което протича от само себе си, без вършител на действието. Тези глаголи не могат да бъдат свързани с лично местоимение (не можем да кажем аз ми причернява).

Безличните глаголи означават главно:

        • природни явления - съмва се, мръква се, роси, гърми, свечерява се

         вътрешни състояния и преживявания на човека - причернява ми, тресе ме, срам ме е, криво ми е, струва ми се

        • отделни понятия - има, няма, изглежда, трябва, може, стига (тези глаголи се употребяват и като лични)

Безлично изречение – Едносъставно изречение, в което подлогът не е означен и не може да бъде възстановен.

        • "Но съмна вече…" (Хр. Ботев, "Хаджи Димитър")

        • Цял ден гърмя.

        • Цял ден ми се спи. Не можем да кажем Аз цял ден ми се спи.

Вж.  Страница 25, зад 4

Безподложно изречение – Едносъставно изречение, в което няма изразен подлог. Безподложните изречения биват лични и безлични .

Безподложни лични изречения – В тези изречения подлогът липсва, защото говорещият не го е назовал, но може да бъде възстановен. В българския език често се използват такива изречения, тъй като личните глаголи съдържат информация за вършителя на действието.

        • Тръгнахме към върха рано сутринта. В това изречение подлогът може да бъде възстановен: Ние тръгнахме към върха рано сутринта.

        • Научи ли стихотворението? Ти научи ли стихотворението?

        • Ще ходя на кино. Аз ще ходя на кино.

Бройна форма на съществителните имена от мъжки род – вж. Особена форма на съществителните имена от мъжки род

В

Вид на глагола – Онази страна от значението на глагола, която показва дали действието се представя в неговото развитие, или в неговата цялост.

Глаголите  от несвършен вид представят действието в неговото развитие (мигам, слушам, чакам). Тези глаголи имат самостойно сегашно време - спрягат се направо (аз мигам, аз слушам, аз чакам).

Глаголите от свършен вид представят действието в неговата цялост, в неговата завършеност (мигна, прослушам, изчакам). Тези глаголи имат несамостойно сегашно време – спрягат се с помощта на съюза да (аз (да) мигна, аз (да) прослушам, аз (да) изчакам).

eek Запомни! Ако глаголът в сегашно време може да се спрегне само с помощта на ДА, е от свършен вид (аз да напиша, аз да прочета); ако може да се спрягне направо, е от несвършен вид (аз пиша, аз чета, аз прочитам).

Вж. - Страница 87, - Страница 88, - Страница 84, - Страница 85

Видове изречения по цел на общуване (на изказване) Вж. Изречение

Винителен падеж В старобългарски език е имало седем падежа, но в съвременния книжовен език се употребяват само някои форми на винителен, дателен и звателен падеж.

Винителни форми на местоименията:

        • лично местоимение: пълни форми – мене, тебе, него, нея, нас, вас, тях и кратки форми – ме, те, го, я, ни, ви, ги;

        • въпросително местоимение: само за м.р., ед.ч. – кого;

        • неопределително местоимение: само за м.р., ед.ч. – някого, еди-кого, кого-годе;

        • отрицателно местоимение: само за м.р., ед.ч. – никого;

        • относително местоимение: само за м.р., ед.ч. – когото;

        • обобщително местоимение: само за м.р., ед.ч. – всекого.

Винителните форми в изречението винаги изпълняват службата на допълнение.

Кратките винителни форми на личното местоимение винаги изпълняват службата на пряко допълнение.

Вметнати думи и изрази –  Вж. Просто изречение           

Време на глагола – Граматическа категория на глагола, която показва кога се извършва действието.

Възклицателни изречения Вж. Изречение           

Въпросителни изречения  Вж. Изречение          

Второстепенни частиВж. Второстепенни части

Г

Главни части на изречението – Вж. Главни части

Глаголи от несвършен вид – Глаголите  от несвършен вид представят действието в неговото развитие (мигам, слушам, чакам). Тези глаголи имат  самостойно сегашно време – спрягат се направо (аз мигам, аз слушам, аз чакам).

Глаголи от свършен вид – Глаголите от свършен вид представят действието в неговата цялост, в неговата завършеност (мигна, прослушам, изчакам). Тези глаголи имат несамостойно сегашно време  – спрягат се с помощта на съюза да (аз (да) мигна, аз (да) прослушам, аз (да) изчакам).

Граматика Дял от езикознанието, който изучава частите на речта и частите на изречението. Граматиката се състои от два дяла: морфология  и синтаксис.

Граматически признаци – Род, число, падеж (остатъци от падежни форми), членуване, степенуване, лице, време, залог, вид (на глагола), наклонение

Граматично значение на думата – Граматичните признаци на дадена дума:

      • уча – гл., 1л., ед.ч., сег.вр., III спр.

      • учител – същ. име, м.р., ед.ч.

      • учителите – същ. име, м.р., мн.ч., чл.

      • най-непокорната – прил. име, ж.р., ед.ч., чл., степ.

      • кого – въпр. мест., м.р., ед.ч., вин.п.

      • или – съюз      

Вж. - Страница 76, зад. 53;    

Група на подлога – Вж. Главни части

Група на сказуемото – Вж. Главни части

Д

Двусъставно изречение – Вж. Просто изречение

Деятелен залог – Отношението на глаголното лице (подлога в изречението) към глаголното действие е деятелно; подлогът е действителен (логически) вършител на действието в изречението.

      • Кокошката пак вика пиленцата (граматическият подлог кокошката е логически вършител на действието).

eek  Сравни: Пиленцата са викани от кокошката (граматическият подлог пиленцата не е вършител на действието; действителният (логическият) вършител е кокошката –  вж. страдателен залог)

      • Дъждът заваля внезапно (граматическият подлог дъждът е логически вършител на действието).

      • Ния отиде на разходка (граматическият подлог Ния е логически вършител на действието).

Вж. - Страница 81, - Страница 82 

Допълнение Вж. Допълнение 

Допълнителни глаголни времена – Минало несвършено време (учех, играех, четях); минало предварително време (бях чел, бях играл, бях учил); минало неопределено време (чел съм, играл съм, учил съм); бъдеще време в миналото (щях да чета, щях да играя, щях да уча) и бъдеще предварително време в миналото (щях да съм чел, щях да съм играл, щях да съм учил).

Вж. Основни глаголни времена

Е

Еднородни части на изречението  Вж. Еднородни части

Еднозначни думи – Думи, които имат само едно значение. Еднозначни думи в езика са  термините, числителните имена, личните имена, някои думи от бита.

Еднозначните думи в даден език са по-малко от многозначните.

Едносъставно изречение – Вж. Просто изречениеБезглаголно изречение; Безподложно изречение

Езикознание (лингвистика) – Наука за езика; наука, която изучава различните страни на езика (същност, строеж, развитие и др.)

 З

Залог на глагола – Онази страна от значението на глагола, която показва какво е отношението на глаголното лице (подлога в изречението) към глаголното действие, се нарича залог на глагола.

Обикновено глаголното лице извършва действието в изречението (то е логически вършител): Мама  приготвя  закуската (мама е подлог в изречението и е действителен вършител на действието – тя приготвя закуската) – деятелен залог. Подчертава се, че мама приготвя закуската.

Но глаголното лице може да не извършва действието в изречението (да не е логически вършител): Закуската е приготвена от мама (закуската е подлог в изречението, но действието е извършено от друг – от мама) – страдателен залог. Подчертава се, че закуската е приготвена. Дори ако съкратим допълнението от мама, изречението ще остане пълноценно.

eek Изреченията не се различават по смисъл, но чрез залога се поставявят акценти, подчертават се детайли.

Вж. - Страница 81, - Страница 67, - Страница 82, - Страница 83, - Страница 80- Страница 81 

Звателна форма на съществителните имена (звателен падеж) – Употребява се, когато съществителното е обръщение в изречението: учителю, старче, майко, лельо, Михаиле, Петре, младежо, девойко, батко, како

      • Бабо, кога ще ми направиш баница?

      • Приятелю, чакам те в 6 часа.

      • Докторе, болен ли съм?

Звателните форми се употребяват като обръщения (или част от обръщения) и затова  се отделят със запетая:

       Мила моя мамо, сладка и добричка,

        как да кажа, мамо, колко те обичам!

Звук и буква – Звуците произнасяме, а буквите пишем; буквите са знаци, които ни дават възможност да запишем звуковете, които произнасяме.

За да определим броя на звуковете в една дума, трябва да направим фонетична транскрипция (да запишем звуковете, които съдържа думата, а не буквите). Има букви, които съдържат два звука, но и  две букви, които означават един звук:

      ь – не означава звук, а мекост на звука, който стои пред него;

      щ – означава  два звука, които се изписват с една буква: щ → ш и т;

      ю може да означава един звук: ьу (след съгласен) или два звука: йу (в началото на думата или след гласен звук);

      я – може да означава един звук: ьа (след съгласен) или два звука: йа (в началото на думата или след гласен звук);

      дж – означава един звук, който се изписва с две букви: джудже [YуYе]

      дз – означава един звук, който се изписва с две букви: дзън [Sън]

♦ Буквите дз и дж служат за отбелязване на специфични за българския език звукове. При фонетична транскрипция тези звукове се отбелязват със знаците: дзS; дж Y.

Фонетичен разбор на думата:

      герой [герой] – броят на звуковете съвпада с броя на буквите  (5); 2 гл. звука (е, о) и 3 съгл. звука (г, р, й)

      блясък [бльасък] – 6 букви и 6 звука: 2 гл. зв. (а, ъ) и 4 съгл. зв. (б, л, с, к)

      любов [льубоф] – 5 букви и 5 звука: 2 гл. зв. (у, о) и 3 съгл. зв. (л, б, в)

      щука [штука]  – 4 букви, 5 звука: 2 гл. (у, а) и 3 съгл. (ш, т, к)

      ютия [йутийа] – 4 букви, 6 звука: 3 гл. (у, и, а) и 3 съгл. (й, т, й)

Значение на думата Граматично и речниково (лексикално)

Граматично значение на думата – Наборът от граматични признаци на дадена дума (род, лице,число, време и т. н.)

Граматичното значение на следващите думи е:

      • четаглагол, 1 л., ед. ч., сег. вр., I спр.;

      • книга – същ. име, ж. р., ед. ч.;

      • интересен – прилаг. име, м. р., ед. ч.

Речниково значение на думата – Съдържанието, смисълът на думата.

Речниковото значение на анализираните  думи е:

      • четаразбирам нещо написано или напечатано;

      • книга – печатно произведение с подвързани листове;

      • интересен – който възбужда интерес; занимателен, любопитен, увлекателен; чудноват, особен.

Вж. - Страница 76, зад. 53;    

И

Идиом – Фразеологично словосъчетание, чието значение няма никаква връзка със значението на думите, които го съставляват.

      • от игла до конец - от край до край

      • през куп за грош - небрежно

Вж. стр. 74;   стр. 75стр. 83стр. 84стр. 85стр. 79стр. 80

Изменяеми думи – Вж. Части на речта

Изречение –  Вж. Изречение

Изявително наклонение – Вж. Наклонение на глагола

Интервю  –  Публицистичен (журналистически) жанр. Представлява беседа (разговор с въпроси и отговори) на журналист с политик, писател, културен или стопански деец по важен въпрос. Интервюто е предназначено за медийно разпространение (за вестници, списания, радио, телевизия).

К

Контекст – Завършено изречение или откъс от речта, чрез който е възможно да се разбере смисълът на отделната дума.

Кой каза на Иван, че му готвя (подготвям) изненада?; Днес за пръв път ще готвя (готвя ястие) нахут.; Готвя (приготвям се) се да излизам.

eek В трите изречения думата готвя има различен смисъл, който разбираме благодарение на контекста.

      • Иван ще ни води на кино.; Мътни води потекоха по улиците.

      • Аз съм ветроходец, състезавам се  в клас "Фин"; Тази година ще бъда в шести клас.

Корен на думата – Общата неделима част на сродните думи, която ги обединява по значение, се нарича корен.

      • цвете – цветен – Цветница

      • книга – книжен – книжарница

      • чета – четец – четене – прочетен

Вж. Морфемен разбор

Ключови думи – Думите, които назовават предмета на текста и дават съществена информация за него, наричаме ключови.. Без тези думи текстът би бил неясен, би загубил смисъл.

Ключови думи могат да бъдат имена, глаголи, наречия, словосъчетания.

Вж. - Страница 17, - Страница 10, - Страница 11

Л

Лексикология – Вж. Лексикология

Лексема 1. Думата като езикова и речникова единица се нарича лексема. Всяка лексема се състои от словоформи.

Лексемата учебник се състои от словоформите учебник, учебника, учебникът, учебници, учебниците.

                    2. Научен термин за означаване на дума.

Лице на глагола – Вж. Глагол

М

Мека сричка –  Сричка, в чийто състав влизат меки съгласни или предните гласни е и и (срички, които съдържат е, и, ю, я, ь):

съдържа звуковете е, и (петък, чист);

буквите ю, я след съгласен звук (люляк; лято; дюни);

• ь (Кольо)      

Сравни с  Твърда сричка

Местоимение – Вж. Местоимение                                                                                                                       

Местоименни наречия Вж. Наречие

Многозначност на думата  Свойството на думата да има няколко свързани помежду си смислови значения. По-голяма част от думите в даден език са многозначни. В речниците многозначните думи се отбелязват с поредни цифри в рамките на една статия. Омонимите се отбелязват с горен индекс в различни статии.

Думата изучавам има 4 значения: изучавам 1. Получавам знания и сръчности, достигам нещо чрез учене. Изучавам занаят. 2. Посредством наблюдения; съпоставяния и пр. получавам знания; проучвам, изследвам. Изучавам болест. 3. Давам някого на училище. Изучих сина си. 4. Запознавам се, разбирам. Изучих града.

Вж. - Страница 76, зад. 56; - Страница 74

Морфема – Най-малката значеща част в състава на думата.

Според мястото, което заемат в думата, и според значението си морфемите биват: корен, представка, наставка, окончание и определителен член.

Според това дали служат за образуване на нови думи, или на различни форми на думата, морфемите биват словообразувателни (представка и наставка) и формообразувателни (окончание и определителен член).

Как се прави морфемен анализ на думата, можете да видите в раздела Части на речта, макар че морфемите се изучават от лексикологията.

Морфемен анализ – определяне на строежа на думата (от какви морфеми се състои)

Морфология – Вж. Морфология

Морфологичен анализ – Вж. Морфологичен анализ

Н

Наклонение на глагола – Показва отношението на говорещото лице към изказаното от него действие. Какво може да бъде това отношение:

 Говорещият е свидетел на действието – изявително наклонение (Той тръгна към върха)

♦ Всички глаголни времена имат форми за изявително наклонение. То е основно наклонение в българския език.

Говорещият не е свидетел на действието, а знае за него от друго лице – преизказни форми на изявителното наклонение (Той тръгнал към върха) 

♦ Преизказните глаголни форми (някъде ще го срещнете като преизказно наклонение) винаги съдържат минало свършено или минало несвършено деятелно причастие (причастие на -л): ходел съм, ходил съм, бил съм ходил, щял съм да ходя.

♦ Говорещият изисква извършването на дадено действие – повелително наклонение (Тръгни към върха!) Простите форми на повелителното наклонение винаги съдържат повелителна глаголна форма във второ лице, единствено и множествено число (игрáй - игрáйте; четú четéте). Сложните форми винаги съдържат частиците да или нека, или двете заедно (да играя, нека играя, нека да играя)

Говорещият съобщава, че действието може да се извърши, но при някакво условие – условно наклонение (Рано сутринта бих тръгнал към върха.Сложните форми винаги съдържат особена форма на спомагателния глагол съм: бих, би, би, бихме, бихте, биха; простите форми се образуват с наставки -вам, -ям, -ам.

 eek Да анализираме изречението Рано сутринта бих тръгнал към върха. То ни казва – не бих тръгнал сега, не бих тръгнал вечер, бих тръгнал само рано сутринта, това е условието, което е изразено с глаголната форма бих тръгнал; Ядвам една круша = Бих изял една круша.

roll Формите на условното наклонение се използват и за изразяване на учтива молба:

      • Бихте ли ми подали хляба?

Вж. - Страница 93

О

Обособени части – Вж. Просто изречение                        

Обобщено сегашно време – Сегашно време, което се използва, когато се дава обобщена информация за установени истини, за трайни и общовалидни факти и закономерности:

      • Земята се върти около слънцето

      • Пантерите са красиви, но опасни животни.

Сравни: Играя с приятели (сег. време – действието се извършва в момента на говоренето) и Винаги играя с приятели (обобщено сегашно време – установен факт; в момента не играеш, но когато го правиш, винаги е с приятели) или Винаги ми се играе с приятели.

Вж. Страница 24, зад. 1, 2, 3;

Обстоятелствено пояснение – Вж.  Обстоятелствено пояснение 

Окончание Формообразувателна морфема, която стои в края на думата. С окончанията се изразяват различни граматични значения – род (голям – голяма – голямо), число (голям – големи), лице (играя – играеш), време (играя – играх) и др.

Омоними Думи с еднакъв звуков състав, но с различно значение. В речниците омонимите се означават с горен индекс.

Език1– подвижен орган в устата на човек или висши животни

Език2 – средство за общуване между хората

Нота1 – знак за отбелязване на музикален тон

Нота2 – официално дипломатическо обръщение на правителството на една държава до правителството на друга държава

Вж. - Страница 76, зад. 53;

Определение – Вж. Определение

Основна форма на думата – Формата, с която думата е представена в речниците; формата, с която дадена дума се представя, когато говорим за нея.

Основна форма на:

съществителните имена – формата за единствено число, нечленувана (учител, книга, море)

прилагателните имена – формата за мъжки род, единствено число, нечленувана (голям, съвременен, радостен)

глаголите – формата за 1. лице, единствено число, сегашно време (аз играя, аз летя, аз мисля, аз (да) изиграя, аз (да) полетя, аз (да) помисля).

Основа на думата – Онази част от думата, която остава, след като отстраним окончанието и определителния член.

писателите (-те - определителен член за мн. ч., -и - окончание за мн. ч.); писател-и-те

ходихме (-хме - окончание за 1 л., мн. ч., мин. св. вр.); ходи-хме

големият (-ят - пълен определителен член, -и - окончание за мн. ч.) голем-и-ят (голям / голем(и) - думата съдържа променливо я)

Основни глаголни времена – Основните глаголни времена са три: сегашно време, при което глаголното действие съвпада с момента на говоренето (чета, играя, уча); минало време, при което глаголното действие се е извършило преди момента на говоренето (четох, играх, учих) и бъдеще време, при което глаголното действие ще настъпи след момента на говоренето (ще чета, ще играя, ще уча).

П

Падеж– Граматичната категория падеж изразява отношенията между имената в изречението. В старобългарския език има седем падежа – именителен, винителен, родителен, дателен, творителен, местен и звателен.

В съвременния български език са се запазили само някои падежни форми:

при местоименията – винителен (кого, когото, някого, никого, всекиго) и дателен (кому, комуто, някому, никому, всекиму); формите за дателен падеж все по често се заменят с винителна форма + предлог на: кому (на кого), комуто (на когото), някому (на някого), никому (на никого), всекиму (на всекиго);всички лични местоимения имат форми за винителен и дателен падеж (аз - мене ме - мене ми)

при съществителните имена – звателна форма (Иване, господине, госпожо).

Вж. Местоимение; Морфологичен разбор

Пароними Думи, близки по звуков състав, но различни по значение.

диалектен –  който се отнася до диалект (говор на по-голяма населена област, различаващ се от книжовния език)

диалектически – основан на диалектиката (философска наука за всеобщите закони на развитието);

икономичен и икономически; индиец и индианец; недоумение и недоразумение.

Повелително (подбудително, заповедно) изречение  Вж. Изречение

Повелително наклонение Вж.  Наклонение на глагола

Подлог – Вж. Подлог

Подчинителен съюз – Вж. Съюз

Полуспомагателен глагол – Глагол, с който се означава допълнително действие; някои глаголи, които се употребяват със своето преносно значение за образуване на съставно именно сказуемо и съставно глаголно сказуемо:

с помощта на полуспомагателни глаголи като казвам се, наричам се, изглеждам, броя се, оказвам се, ставам, предстявлявам,  и именна форма (същ. име, прилаг. име, числ. име, местоимение и др.) се образува съставно именно сказуемо.

Момичето изглеждаше щастливо.

Той стана нетърпим.

Ти се оказа неудобният свидетел.

eek Полуспомагателните глаголи в този случай могат да бъдат заменени със съм / беше (Той е / беше нетърпим).

с помощта на полуспомагателни глаголи, означаващи  допълнително действие (начало, край, необходимост и др.), се образува съставно глаголно сказуемо.

Трябва(необходимост) да отида (основно действие)в парка.

Децата започнаха (начало) да засаждат (основно действие)цветя.

Момчетата продължаваха (продължителност) да играят(основно действие) футбол. Вж. Сказуемо

Предлог – Вж. Предлог

Р

Разговорен стил – Един от езиковите стилове, който се употребява във всекидневното общуване; характерни за този стил са диалозите, употребата на всякакви експресивни изразни средства, много лични глаголи, с които се подчертава отношението на говорещите към темата.

За разговорния стил не е характерна употребата на термини, чужди думи, нови думи и др.

Разширена част  Всяка част на изречението (подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение), която съдържа определение. Определението е разширяваща част.

        • Тъмни облаци надвиснаха над града (разширен подлог).

        • Обичам само сочни ябълки (разширено допълнение).

        • Изкачихме се на най-високия връх (разширено обстоятелствено пояснение).

        • Срещнах го да се връща от училище много тъжен (разширено сказуемно определение).

        • Иван е нашият отличник (разширена именна част на съставното именно сказуемо).

        • Бай Станой, нашият водач, е юнак (разширено приложение).

Речев етикет  Характерните за всеки народ изрази, които се използват в определени ситуации за запознанство (Приятно ми е), среща (Добър ден! Добра среща!), сбогуване (Довиждане! Приятен ден! Лек ден!) извинение (Извинете! Простете! Съжалявам!), благодарност (Благодаря! Трогнат съм!), поздравления (Честито!), молба (Може ли..., Бихте ли..., Имате ли възможност...), покана (Заповядайте), съвет, отказ, съчувствие и др.

Речников състав – Съвкупността от всички думи, използвани в даден език. Българският език съдържа повече от 100 000 думи.

Речниково значение на думата (лексикално значение на думата)  – Съдържанието, смисълът на думата.

чета – разбирам нещо написано или напечатано;

книгапечатно произведение с подвързани листове;

интересенкойто възбужда интерес; занимателен, любопитен, увлекателен; чудноват, особен.

Виж още: ЛексикологияСтраница 40, зад. 3.

С

Самостойни думи Вж. Самостойни думи

Самостойно сегашно време Самостойно сегашно време имат глаголите, които в сегашно време  се спрягат направо:

аз играя; ние учим; те чакат;

Глаголите, които имат самостойно сегашно време, са от несвършен вид

 Сравни с Несамостойно сегашно време

Сегашно историческо време – Предаване на минали събития със сегашно време.

Сегашно историческо време се използва в художествени текстове, в народното творчество, в научни текстове.

Преразказ от името на неутрален разказвач се пише в сегашно историческо време. Важно е да знаеш, че в този случай се използват само глаголни форми за трето лице, единствено и множествено число, сегашно време, защото ти не си участник в събитието, а наблюдател. Някои глаголи трябва да се трансформират. Обикновено можем да направим това с помощта на наставката -ва.

Момичето отиде до кладенеца (мин. св. вр.). Момичето отива до кладенеца (сег. ист. вр.).

Баба Илийца тръгна към Искъра, зад който я чакаше бунтовникът. Тя беше много смутена.       Баба Илийца тръгва към Искъра, зад който я чака бунтовникът. Тя е много смутена.

Не изтърпя Никола, а се изстъпи сред нивата и се провикна. Екливи и бодри смехове му отговариха от околните нивя.    Не изтърпява Никола, а се изстъпва сред нивата и се провиква. Екливи и бодри смехове му отговарят от околните нивя.

Вж. - Страница 15стр 101, зад.2; стр. 113, зад. 2; стр. 108, зад. 25;  стр. 21, зад. 5; - Страница 85

Сегашно обобщено време – Вж. Обобщено сегашно време

Синтаксис (от гръцки - ред, подреждане, свързване) – Наука за изречението. Синтаксисът е дял от граматиката, който изучава начините на свързване на думите в словосъчетания и изречения, на простите изречения в сложни. Синтаксисът изучава правилата, по които думите като части на речта  се свързват помежду си в словосъчетания и  се превръщат в части на изречението (подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелствено пояснение, определение (приложение и сказуемно определение).

Синоними (от гр.– съименен) – Думи, различни по звуков състав, но близки по значение. Синонимите са голямо богатство на езика. По значение те не се покриват напълно един с друг. Между тях обикновено има известна смислова или стилистична разлика.

неудобно – неловко, стеснително, неприятно

обръщам – преобръщам, превръщам, превъртвам, възвивам, завъртвам, извивам, завивам, премятам

послушен – изпълнителен, смирен, кротък, покорен, безропотен, дисциплиниран, тих, скромен, хрисим, подчинен, укротен, усмирен, обуздан, уталожен, преклонен.

Вж. - Страница 21

Синтактични синоними – Синтактични  конструкции (части от изречения или цели изречения), съвпадащи по значение.

Синтактичeн синоним на подчиненото определително изречение e обособена част, въведена със сегашно деятелно причастие:

Дълго гледах чайките, които се рееха волно в небето (подч. определ. изр.). Дълго гледах чайките, реещи се волно в небето (обособена част).

Синтактичен синоним на подчиненото обстоятелствено изречение  е обособена част, въведена с  деепричастие:

Том боядисваше оградата, като поглеждаше тайно към приятеля си (подч. определ. изр.). Том боядисваше оградата, поглеждайки тайно към приятеля си (обособена част).

Eek Както подчинените изречения, така и обособените части се отделят със запетая.

Сказуемо – Вж. Сказуемо

Сказуемно определение – Вж. Сказуемно определение

Словосъчетание – Комбинация от поне две самостойни думи, които са свързани по смисъл и граматически.

Словосъчетанията биват:

свободни – свободните словосъчетания се образуват в речта от необходимите за даден случай думи (хубава книга, нова книга, купувам книга); свободните словосъчетания се образуват всеки път наново от съответните думи, а не се възпроизвеждат като готови цялости.

устойчиви – устойчивите словосъчетания съществуват като цялости в езика, които използваме за означаване на отделни понятия (въглероден двуокис, момина сълза, учителски съвет); някои устоичиви словосъчетания имат преносно значение като цели изрази Фразеологични словосъчетания

Словообразувателни  морфеми представка и наставка. Промяната (премахване или прибавяне) на представката или  наставката в думата води до създаването на нова дума. Представката стои пред корена на думата, а наставката - след него.

играя – изиграя, изигравам, доиграя, доизигравам, преиграя, преигравам, разиграя, разигравам, обиграя, обигравам, играч, играчка, игрище

път – пътека, пътник, пътуване, отпътуване, пътища, пътниче, пътнически, пътувам, пропътувам, отпътувам, пътешествам (сложна дума: път+ шествие), пътешествие, пътешественик

Сложни съюзиВж. Съюз

Сложно изречение – Изречение, в което има две или повече сказуеми (две или повече прости изречения).

Видове сложни изречения: сложно съчинено, сложно съставно и сложно смесено
Сложно съчинено изречение – Вж. Изречение 
Сложно съчинено съединително Вж. Изречение

Служебни думи – Вж. Служебни думи

Спрежение на глагола – изменението на глагола по лице, число, време и наклонение. Всички глаголи в българския език според основната гласна в 3 л., ед. ч., сег. вр. се делят на три групи, наречени спрежения:

Първо спрежение – основна гласна е (аз пея, ти пееш, той пее);

Второ спрежение – основна гласна и (аз вървя, ти вървиш, той върви)

Трето спрежение – основна гласна  а или я (аз рисувам, ти рисуваш, той рисува; аз хвърлям, ти хвърляш, той хвърля))

Най-лесно спрежението на глагола се определя в 3л., ед. ч., бъдеще време, защото то се образува от сегашно време + частицата ще и всеки може да го направи. Достатъчно е да запомним формулата ТОЙ ЩЕ.

            Той ще се зеленее – І спр.

            Той ще се носи – ІІ спр.

            Той ще идва – ІІІ спр.

Сричка – Един или няколко звука, които се изговарят с един тласък на издишната струя. Най-важен звук в сричката е гласната. Сричка без гласна в български език не може да се образува.

eek Ако искаме да открием броя на сричките в една дума, трябва да прочетем гласните: учебник - 3 срички (у-чеб-ник); ябълка - 3 срички (я-бъл-ка); подразбиране - 5 срички (под-раз-би-ра-не). Буквите ю и я образуват срички, защото съдържат гласните звукове у и а.

eek Предлозите в и с, когато не са удвоени (във, със), са несричкови думи, защото не съдържат гласна (в клас - 1 сричка; с усърдие - 4 срички).

surprised Сричките нямат никакво отношение към смисловата страна на думата. Деленето на думите на срички се прилага само при пренасянето на части от думи от един на друг ред.

Сродни думи Думи, които имат общ корен и близко значение.

чета – прочета, изчета, разчета, четене, четец, четиво, четивен, четивност,читател, читалня, читанка

Общият корен е чет/чит. Има промяна (редуване) на коренната гласна, но е ясно, че думите са сродни, защото в основата им стои общото значение - познавам и умея да изговарям написани или напечатани думи; разбирам нещо написано или напечатано.

Скръбскръбен, прискърбие

Общият  корен е скръб/скърб, защото думата съдържа подвижно ъ (в групата ър/ръ), но близкият смисъл - тъгувам за нещо или за някого, е ясен.

Уча – учебник, ученик, училище, науча, изуча, понауча, зауча

Общият корен е уч, а близкият смисъл - усвоявам знания.

Eek Когато търсим сродни думи, трябва да се ръководим не само от общия корен, но и от значението им.

Например думите вода и водя имат един и същи корен вод, но не са сродни, защото означават различни неща.

вода – воден (район), наводнение, водоносен, водопад, водопровод, водопроводчик, водорасли, водолаз, водолазен, водомер, водолечение, водораздел , водосвет, водоскок, водохранилище, воденица, воденичар и много други

водя – водач, воден (от някого), водител, водачество

Вж. - Страница 21; - Страница 76, зад. 54

 Статия – Неголямо изложение на обществено-политически, литературен, културен или научен въпрос. Статията  е предназначена за отпечатване във вестник, списание  (тя е публицистичен жанр) или сборник със статии. Статиите не са предназначени за радио или телевизия. В статията поставеният проблем се разглежда относително завършено, но без да се придава широчина и дълбочина на изследването. Уроците в учебниците също са статии.

Страдателен залог – Отношението на глаголното лице (подлога в изречението) към глаголното действие е пасивно, действието в изречението се извършва от друг деятел; граматическият вършител на действието не съвпада с логическия:

Книгата е прочетена от учениците (книгата е подлог в изречението, но действието е извършено от учениците (граматическо допълнение в изречението, но логически вършител на действието).

 eek Сравни: Учениците прочетоха книгата. Вж. деятелен залог

Салатата беше изядена най-бързо (салатата е подлог в изречението, но тя не се е изяла сама, извършил го е някой друг; можем да продължим изречението с от: Салатата беше изядена най-бързо от децата.)

Вж. - Страница 81, - Страница 82

Съобщително изречение – Вж. Изречение

Съгласувано определение – Вж. Определение

Съчинителен съюз – Вж. Съюз

Съюз – Вж. Съюз

Т

Твърда сричка  Сричка, в чийто състав влизат гласните а, о, у, ъ.

у-чеб-ник; мо-тор, кла-ви-а-ту-ра, ком-пю-тър, ра-ди-а-тор, вя-тър

Текст (от латински – изтъкан, свързан) – 1. Художествена или научна реч, фиксирана писмено. 2. Откъс от произведение, който най-често служи за обучение. Вж. - Страница 11, - Страница 11, - Страница 15, - Страница 16, - Страница 16, - Страница 17, - Страница 23, - Страница 28, - Страница 32, - Страница 34, - Страница 38

Термин – Дума (или словосъчетание), която има точно определено значение в дадена наука, изкуство или практическа дейност. Терминът е еднозначна дума.

епитет, метафора, разказ, приказка, епос – термини от литературата

подлог, сказуемо, сложно съчинено изречение – термини от граматиката

паралел, меридиан, долина, релеф, планинска верига – термини от географията

 В изречението Аз уча български език думата език е термин от езикознанието, който означава средство за общуване между хората. Термин език има и в анатомията - подвижен орган в устата на човек и висши животни. Двата термина се пишат по един и същи начин, но не означават едно и също нещо. Те са омоними.

Но в изречението Аз обичам паниран език думата език не е термин. Думата език не е термин и в словосъчетания като: Глътнах си езика (замълчах, нищо не можах да кажа), Дръж си езика зад зъбите (мълчи, не приказвай много).

В изречението Ние живеем на планетата Земя думата Земя е термин от астрономията, но в изречението Клонът не издържа и аз паднах на земята  думата земята не е термин.

Вж. - Страница 14

Транскрипция  (от лат. –  преписване) – Предаване на звукове или писмени знаци на един език с условни знаци с цел да се види ясно реалният звуков строеж или реалният изговор на думите.

В часовете по български език се използват някои от елементите на фонетичната транскрипция:

думата, записана с фонетична транскрипция, се огражда с квадратни скоби [льульак]

При фонетична транскрипция буквите я, ю, щ се заместват с йа, ьа, йу, ьу, шт, защото:

ь – не означава звук, а мекост на звука, който стои пред него;

щ – съдържа два звука: ш и т;

ю – може да означава един звук: ьу (след съгласен) или два звука: йу (в началото на думата или след гласен звук);

я – може да означава един звук: ьа (след съгласен) или два звука: йа (в началото на думата или след гласен звук);

героя [геройа

блясък [бльасък]

любов [льубоф

щука [штука

ютия [йутийа]

eek Транскрипция, но транскрибирам, транскрибиране

Транслитерация – Предаване на буквения състав на думите от една графична система в друга. Ето как се изписват българските букви с латиница според Официален правописен речник на българския език, БАН, 2012 г.:

А – AБ – B;  В – VГ – G;  Д – DЕ – E;  Ж – ZhЗ – Z;  И – IЙ – Y;  К – KЛ – L;  М – MН – N;  О – OП – P

Р – RС – S;  Т – TУ – U;  Ф – FХ – H;  Ц – TsЧ – Ch;  Ш – ShЩ – Sht;  Ъ – AЬ – Y;  Ю – YuЯ – Ya

У

Условно наклонение Наклонение, означаващо действие, което е възможно при определени условия:

        • Бих дошъл на кино, но нямам време.

        • Ядвам и парченце сиренце.

Формите на условното наклонение се използват и за изразяване на учтива молба:

        • Бихте ли ми подали хляба?

Ф

Фонетичен разбор на думата:

герой [герой] – броят на звуковете съвпада с броя на буквите  (5); 2 гл. звука (е, о) и 3 съгл. звука (г, р, й)

блясък [бльасък] – 6 букви и 6 звука: 2 гл. зв. (а, ъ) и 4 съгл. зв. (б, л, с, к)

любов [льубоф] – 5 букви и 5 звука: 2 гл. зв. (у, о) и 3 съгл. зв. (л, б, в)

щука [штука]  – 4 букви, 5 звука: 2 гл. (у, а) и 3 съгл. (ш, т, к)

ютия [йутийа] – 4 букви, 6 звука: 3 гл. (у, и, а) и 3 съгл. (й, т, й

Фонетична транскрипция (виж Звук и буква)

Форми на думата – 1. неизменяемите думи имат само една форма, която не може да се променя: или, къде; вече, нали и др.

2. изменяемите думи имат различни форми, благодарение на които ги съгласуваме и свързваме в изречение; в българския език различните думи имат форми за род, число, лице, време и др; формите на думата се променят чрез прибавянето на окончание и определителен член (затова наричаме окончанието и определителния член  формообразуващи морфеми);

Напр. • съществителното име ученик има следните форми: ученик, ученика, ученикът, ученици, учениците

прилагателното име голям има следните форми: голям, големия, големият, голяма, голямата, голямо, голямото, големи, големите

числителното име един има следните форми: един, единия, единият, една, едната, едно, едното, едни, едните

местоимението аз има следните форми: аз, мене, ме, мене, ми;

глаголът уча има следните форми: уча, учиш, учех, учеше, учих, учи, ще уча и др. Всеки глагол има  над 50 форми. Можеш да ги сметнеш:  9 глаголни времена по 6 форми  и няколко причастия (те  са пет, но не всички глаголи имат форми за всички причастия).

Формообразувателни морфеми Окончание и определителен член. Промяната на окончанието или определителния член променя формата на думата, но не и нейното значение. Променяме формата на думата, за да я свържем с другите думи в изречението.

път - пътя, пътят (Променяме определителния член за да покажем дали предметът е познат, дали вече се е говорило за нето, или е непознат)

играя - играем (мн.ч.) играх (мин.вр.), играха (мн.ч.)

Фразеологични словосъчетания (фразеологизми, идиоми) – Словосъчетания, в които думите са загубили прякото си значение и са образували едно неделимо цяло. Ако не знаем смисъла на такова словосъчетание, не можем да го разберем, не можем да  го преведем.

Ябълката на раздора – Според древногръцката митология всички злини произлизат от ябълката на раздора с надпис "За най-хубавата", която богинята на раздора Ерида подхвърля на трите богини - Афродита, Хера и Атина, а Парис трябвало да определи коя я заслужава. Той дава ябълката на Афродита, която му обещава любовта на най-красивата жена на света - Хубавата Елена. Това по-късно става повод за избухването на Троянската война.

• Кутията на Пандора Според древногръцката митология Пандора е първата жена на земята, хубавица, създадена по заповед на Зевс за наказание на хората. Зевс подарил на Пандора кутия, но ú забранил да я отваря. Тя не се съобразила със забраната и когато я отворила, от нея излезли всички бедствия и се разнесли по света.

Вавилонско стълпотворение Бъркотия, неразбория; библейска легенда, заимствана от вавилонската и асирийската литература, за опита да се издигне във Вавилон кула до небето. Разгневен, бог объркал езиците на строителите, те не могли да се разберат и изоставили строежа

В гори тилилейски – Много далече; произхожда от фолклора – незнайна далечна планина

Изгубена Станка – Смотан човек; фразеологизмът идва от името на главната героинята на възрожденския писател Илия Блъсков от повестта "Изгубена Станка"

• Разигравам си коня Правя каквото си искам, своеволнича

• Сизифов труд Тежка, непосилна, но безполезна работа; произхожда от мита за Коринтския цар Сизиф, осъден от Зевс, заради оскърблението към боговете, вечно да изкачва на една планина в Ада огромен камък, който, щом стигнел върха, се търкулвал обратно надолу.

Домоклев меч – Постоянна смъртна заплаха; произхожда от мита за урока, даден на Домокъл.  Владетелят на Сиракуза дал  на Домокъл власт, почести и слава, но заповядал да закачат над леглото му меч, висящ на конски косъм, та никога да не забравя, че човешкото щастие е преходно.

 Глътнах си езика Замълчах, нищо не можах да кажа

• Дръж си езика зад зъбите – Мълчи, не приказвай много

 Виж още: стр. 74;   стр. 75стр. 83стр. 84стр. 85стр. 79стр. 80

Х

Художествен стил Отличава се с употреба на думи и изразни средства, които въздействат не само на ума, но и на въображението, и на чувствата, пораждат не само мисли, но и рисуват образи, и извикват преживявания. Освен общите свойства на всеки езиков стил (яснота, естественост, точност) художественият стил има и други особености, от които най-важни са: картинност (образност), емоционалност и благозвучие.

Художествен е езиковият стил на литературните произведения: стихотворения, поеми, разкази, приказки, повести, романи, драми, художествени очерци, пътеписи и др.

Ч

Части на изречението – Вж. Части на изречението; главни части: подлог, сказуемо; второстепенни части: допълнение, обстоятелствено пояснение, определение, приложение, сказуемно определение.

Части на речта – Всички думи в езика, разпределени в десет групи според значението им и начина, по който се променят (или не се променят).

Изменяеми думи                                                                                     Неизменяеми думи

1. Съществително име (връх, книга, дете, радост, космос)               6. Наречие (горе, вчера, вероятно, естествено, навън)

2. Прилагателно име (висок, съвременен, дървен, малък, нов)            7. Съюз (че, ако, макар да, за да, или)

3. Числително име (един, пет, дванайсет, първи, едничък)                 8. Предлог (пред, под, през, около, с)

4. Местоимение (аз, мене, кой, какъв, някакъв, )                                    9. Частица (ще, ли, нали, не, по)

5. Глагол (изкачвам, спя, гледам, уча, бленувам)                                  10. Междуметие (ех, олеле, туп, бух, ура)

Самостойни думи (свързваме ги конкретна представа – книга, уча)

1. Съществително име (компютър, театър, тролей, игра, час)

2. Прилагателно име (нов, необятен, син, тъмночервен, кариран)

3. Числително име (пети, двадесет и първи, сто седемдесет и трети, пет, осем)

4. Местоимение (твой, аз, когото, ничий, еди-кой)

5. Глагол (вървя, използвам, излизам, пързалям се, чакам)

6. Наречие (завинаги, никога, долу, изток, високо)

Несамостойни думи (нямат конкретно значение извън изречението – и, че, на, ли, а)

7. Съюз (ту-ту, та, нито-нито, и, но)

8. Предлог (със, преди, след, от, на)

9. Частица (най, зер, ха, си, де)

10. Междуметие (мяу-мяу, ах, зън-зън, мъррр, цап)

Частица – Вж.  ЧастицаЧастицата НЕЧастиците ПО и НАЙ

Членуване – Вж. Членуване

Чуждица – Чужда дума, която ненужно се употребява в езика, защото има точно българско съответствие.

Например налагащата се в последните години дума електорат е чуждица, защото се употребява вместо по-ясната, благозвучна и красива българска дума избиратели. Бихме могли да кажем, че думата електорат в българския език звучи студено, отчуждено; в нея липсва най-важното - информация за човека, който избира; информация, че този човек има важна роля, че от него зависи нещо, че той  е избирателят.

 

 

 

 

                                                                                                       

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Сайтът може да бъде използван без регистрация.
Само три раздела: ЧАСТИ НА РЕЧТА, ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО и АНАЛИЗИ (на тестовете),
са със специален достъп.
Условия за платен достъп до сайта
 Вход за платените ресурси на сайта:
Вход чрез PayPal Вход чрез Сосиете женерал Експресбанк Вход чрез SMS плащане