Употреба на пълен член

I. Членуване на думите от м.р. – Думите от м.р., в зависимост от службата им в изречението, се членуват по два начина: с пълен член (-ът или -ят) и с кратък член ( или -я)

Surprised Съществителните имена от м.р. ед.ч. се членуват с определителен член /-ът. Случаите, в които се използва определителен член -я/-ят, са посочени в т. III.

 

II. Употреба на пълен определителен член (-ът или -ят)

1. С пълен член членуваме подлога в изречението, неговите съгласувани определения и приложения 

Запомни: ако можем да заместим дума или словосъчетание с той, трябва да членуваме с пълен член:

 Ученикът(той) обича трудностите.

 Любознателният човек (той) обича предизвикателствата. Съгласуваното определение  на подлога любознателният према пълен член.

 Бай Иван, градинарят, често се отбиваше в къщата. Приложението на подлога градинарят приема пълен определителен член.

2. С пълен член членуваме именната част на съставното именно сказуемо и неговите съгласувани определения.

 Най-големиЯТ приятел на брат ми (той) е компютърът.

Kiss Съществителното компютър  е членувано с пълен член, защото е част от съставното именно сказуемо (е компютърът). За практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния глагол Е или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).

 Някои глаголи, употребени като полуспомагателни, също образуват съставно именно сказуемо и ако трябва да членуваме именната част, използваме пълен член. Такива глаголи са: оказвам се, изглеждам, ставам (в значение превръщам се), казвам се, наричам се, представлявам (в значение съм).

            Иван стана най-известният фотограф в училището. (Съгласуваното определение най-известният  приема пълен член) В това изречение стана (в значение превърна се в) е полуспомагателен глагол и затова може да се замести с форма на спомагателния глагол съм → Иван беше най-известният фотограф в училището.   

Kiss Нека да сравним: Иван стана от стола – тук глаголът стана е употребен в прякото си значение и е пълнозночен глагол; не можем да го заменим с форма на спомагателния съм → Иван беше от стола.  

Да обобщим: членуваме с пълен определителен член  подлога, именната част в съставното именно сказуемо, техните съгласувани определения и приложенията на подлога.                                

Запомни: ако пред думата стои предлог (по, за ,на, без , около и др.), тя НИКОГА не се членува с пълен член.

UndecidedДа си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член : ако можем да заменим думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък член:

              • Учителят хареса романа → Той го хареса;

             • Романът е харесан от учителя → Той е харесан от него.

           Към човека гледаше само мъжът със странната шапка Към него гледаше само той.

 

III.  Членуване с определителен член -я, -ят

1. Съществетелно име от м.р., образувано с наставки -тел или -ар/-яр и най-често  означаващо професия, се членува с -я/-ят

 строител →  строителя    → строителят

 зъболекарзъболекарязъболекарят

леяр леяря леярят

 показател показателя показателят

Cool Много думи завършват на -ар или -тел, но при тях  завършеците не са наставки и не означават професия Тези думи се членуват с -а/-ът.

• коментар → коментара → коментарът

• пазар → пазара → пазарът

• пастел →пастела →пастелът

            • звяр → звяра → звярът

2. С -я/-ят се членуват и 10 съществетелни имена: кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, сън. 

 път пътяпътят

 нокът нокътя нокътят

 лакът лакътя лакътят

3. С -я/-ят се членуват всички съществителни нарицателни имена, които в м.р. ед.ч. завършват на  .

  тролей тролея → тролеят (Обърнете внимание, че когато думата завършва на Й, определителният член не се прибавя  направо към думата, а й се заменя с я)

  чай → чая → чаят

  случай → случая → случая

4. С -я/-ят се членуват всички прилагателни имена

           сладък  → сладкия  → сладкият

           • естествен  →  естествения → естественият

           • съвременен → съвременния → съвременният

5. С -я/-ят се членуват пълните форми на местоименията

           • мой → моя моят

           • неин → нейния → нейният

           • техен → техния → техният

6. С -я/-ят се членуват всички числителни редни имена в м.р. ед.ч.

           • първи → първия  първият

           • двайсет и пети  двайсет и петия → двайсет и петият

           • сто петдесет и първи → сто петдесет и първия → сто петдесет и първият

7. С -я/-ят се членуват  причастията  в м.р. ед.ч.

           • летящ → летящия  летящият

           • дочут → дочутия  дочутият

           • чакал → чакалия  чакалият

Cool Правилата за употреба на пълен и кратък член са задължителни само за писмените текстове.

Вж:  - Страница 133 , зад. 11, - Страница 50 , зад. 24; Вж. Тест: Членуване – V клас и Словообразуване – V клас

 

 

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Сайтът може да бъде използван без регистрация.
Само три раздела: ЧАСТИ НА РЕЧТА, ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО и АНАЛИЗИ (на тестовете),
са със специален достъп.
Условия за платен достъп до сайта
 Вход за платените ресурси на сайта:
Вход чрез PayPal Вход чрез Сосиете женерал Експресбанк Вход чрез SMS плащане