Синтактичен разбор (анализ)

I. Синтактичен разбор – Да направим синтактичен разбор, означава да определим ролята (службата) на думите в изречението, да открием начина, по който са свързани, за да предадат мисъл, чувство, настроение.

1. Кратък вариант за тези, които знаят, но трябва да си припомнят нещо:

♦ определяме службата на думите в изречението, като задаваме въпроси; частите на изречението подчертаваме по определен начин:

• сказуемо – въпрос какво прави?; подчертава се с две прави черти

• подлог – въпрос кой + сказуемото ; подчертава се с една права черта 

• допълнение – въпрос какво / кого + сказуемото + подлога; подчертава се с две прави и една пресечна черта ( ≠ )

• обстоятелствено пояснение – въпрос къде / кога / как / защо + сказуемото + подлога; подчертава се с  две прави и две  пресечни черти.

• определение – въпрос какъв (каква, какво, какви) / чий (чия, чие, чии) + съществителното име, към което се отнася; подчертава се с една вълнообразна черта

• приложение – въпрос кой (коя, кое, кои) / какъв (каква, какво, какви) + съществителното име, към което се отнася; подчертава се с две вълнообразни черти

• сказуемно определение – въпрос какъв (каква, какво, какви) + сказуемото + подлога / допълнението; подчертава се с една права  и една вълнообразна черта

Как подчертаваме подчинените изречения в сложното съставно изречение? Подчертаваме ги както съответните второстепенни части: подчиненото допълнително изречение се подчертава като допълнение, подчиненото определително като определение и т.н.; само подчиненото подложно изречение се подчертава с една права  и една пресечна черта.

 

2. По-подробно обяснение, за тези, които сега започват:

♦ Различните думи (съществително име, прилагателно име, глагол и т.н.) могат да изпълняват различна синтактична  служба ( на подлог,  на сказуемо, на допълнение, на обстоятелствено пояснение, на определение).

♦ Не бива да се бъркат думите със службата им в изречението (да не се бъркат частите на речта, които определяме, когато правим морфологичен разбор,  с частите на изречението, които определяме, когато правим синтактичен разбор) – глаголът не е сказуемо, макар че сказуемото съдържа глагол, съществителното име не е подлог, макар че обикновено подлогът  се изразява със съществително име.

♦ Не отговарят на никакъв въпрос, не са части на изречението и не се подчертават:

• Вметнатите думи и изрази (за родост, първо, второ, може би, следователно)

• Служебните думи – предлози (под, над, от), съюзи (и, или, но), частици (ли, нали, не)

• • Служебни думи могат да участват в някоя част на изречението и тогава се подчертават заедно с нея:

      • Ябълката е за нея → съчетанието за нея представя една част на изречението (допълнение) – отговаря на на въпрос за кого; подчертава се цялото съчетание за нея.

      • В далечината се виждаха заснежените върхове на планината → съчетанието в далечината представя една част на изречението (обстоятелствено пояснение – отговаря на въпроса къде; подчертава се цялото съчетание в далечината.

      • Тя не иска ябълката → частицата не е част от сказуемото; подчертава се съчетанието не иска.

В зависимост от учебния материал могат да бъдат определяни само главни (подлог и сказуемо) и второстепенни части (допълнение, обстоятелствено пояснение, определение), но може да бъде определян и видът на простото изречение: кратко и разширено; едносъставно и двусъставно; глаголно и безглаголно (по състав) или съобщително, въпросително, възклицателно, повелително (по цел на общуване). 

 

II. Синтактичен разбор на простото изречение

♦ Ред на операциите

1. Определяме сказуемото

2. Определяме подлога

3. Определяме допълнението

4. Определяме обстоятелственото пояснение

5. Разглеждаме разширените части, за да открием определенията

6. Ако са останали думи или словосъчетания, които не сме определили, изясняваме си дали са вметнати думи и изрази, дали не сме пропуснали някое приложение, или сказуемно определение (приложението и сказуемното определение по своята същност са по-особени определения)

Съюзните връзки не се подчертават. Ако учителят изисква,  могат да бъдат ограждани с кръгче.

♦ Инструкция за извършването им

Можем да направим синтактичен разбор чрез задаване на въпроси или чрез заместване. Дадените примери са изяснени и по двата начина.

1. За да определиш сказуемото, трябва да зададеш въпроса какво прави (какво правеше), но сказуемото изпъква най-ярко в изречението и практически се открива без затруднение. Затова синтактичният разбор на изречението започва от сказуемото.

      • Пролетта дойде. → Какво направи пролетта? – дойде. Сказуемото се подчертава с две хоризонтални черти.

      • Момичетата не обичат грубите момчешки игри. → Какво правят момичетата? – не обичат.

      • Утре ще ходим на екскурзия. → Какво ще правим? – ще ходим.

 Задаването на въпрос е подходящ начин за откриване на сказуемото в началните класове, докато не е изучено съставното глаголно и съставното именно сказуемо. Сказуемото означава действието в изречението и затова е лесно, а и по-добре да се научиш да го откриваш  направо, вниквайки в смисъла на казаното.

2. За да определиш подлога, трябва да зададеш въпрос кой (кои) + сказуемото или да видиш коя дума  (или словосъчетание) може да се замени с аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те. Думата (или словосъчетанието), която можеш да заместиш с едно от тези местоимения, е подлог в изречението.

      • Пролетта дойде. → Кой дойде? – пролетта. Подлогът се подчертава с една права черта.

Чрез заместване: Пролетта дойде. → Тя дойде.

      • Пъстроцветни пеперуди прелитаха от цвят на цвят. → Кои прелитаха от цвят на цвят? – пъстроцветни пеперуди. Подлогът съдържа две думи, като едната пояснява другата – разширен подлог. (Вж. Разширена част)

Чрез заместване: Пъстроцветни пеперуди прелитаха от цвят на цвят. → Те прелитаха от цвят на цвят. Разширеният подлог естествено се замества от едно местоимение, защото вършителят е един.

      • Момичета с пъстроцветни роклички изпълваха училищния двор → Кои изпълваха училищния двор? – момичета с пъстроцветни роклички.

Чрез заместване: Момичета с пъстроцветни роклички изпълваха училищния двор → Те изпълваха училищния двор.

      • Петя и Иван първи решиха задачите. → Кои решиха първи задачите? – Иван и Петя. В изречението има два подлога – еднородни подлози.

Чрез заместване: Петя и Иван първи решиха задачите → Тя и той първи решиха задачите. Двата подлога естествено се заместват с две местоимения.

Заместването на подлога с лично местоимение в именителен падеж е по-лесният начин за откриването му; така по-лесно се усвояват и понятията разширени части и еднородни части.

3.За да откриеш допълнението, трябва да зададеш въпрос кого / какво (със или без предлог) + сказуемото + подлога или да видиш коя дума (или словосъчетание) може да се замести с него (го), тях (ги).

въпрос кого / какво + сказуемото + подлога = пряко допълнение

 предлог + въпрос кого / какво + сказуемото + подлога = непряко допълнение

      • Много бавно решавам задачите. → Какво решавам бавно? – задачите (пряко допълнение). Допълнението се подчертава с две хоризонтални и една пресечна черта.

Чрез заместване: Много бавно решавам задачите. → Много бавно ги решавам.

      • С Иван си играя най-добре. → С кого си играя най-добре? – с Иван (непряко допълнение).

Чрез заместване: С Иван си играя най-добре. → С него си играя най-добре.

      • Вземи тези тетрадки. → Какво да взема? – тези тетрадки (пряко допълнение)

Чрез заместване: Вземи тези тетрадки. → Вземи ги.

4.За да откриеш обстоятелственото пояснение, трябва да зададеш въпрос как / къде / кога / защо / колко / с каква цел + сказуемото+ подлога или да видиш коя дума (или словосъчетание) може да се замести с наречие (тук, там, така, тогава и др.), но това изисква добро познаване на наречията.

      • В пристанището бяха акостирали големи презокеански кораби. → Къде бяха акостирали големи презокеански кораби? – в пристанището. Обстоятелственото пояснение се подчертава с две хоризонтални и две пресечни черти.

Чрез заместване: В пристанището бяха акостирали големи презокеански кораби. → Там бяха акостирали големи презокеански кораби.

      • Много бавно решавам задачите. → Как решавам задачите? – много бавно.

Чрез заместване: Много бавно решавам задачите. →Така решавам задачите.

      • В случай на буря ще се отбием в хижата. → Кога ще се отбием в хижата? – в случай на буря; Къде ще се отбием в случай на буря? – в хижата.

Чрез заместване: В случай на буря ще се отбием в хижата. → Тогава ще се отбием там. 

Обърни внимание: за да определиш обстоятелственото пояснение и допълнението, задаваш въпроси към сказуемото, а за да откриеш следващите части ↓, не задаваш въпроси към сказуемото, а към съществителните имена в изречението.

5. За да откриеш определението, трябва да зададеш въпрос кой (коя, кое, кои) / какъв (каква, какво, какви) / чий (чия, чие, чии) / колко + съществителното име, към което се отнася.

Запомни: Само определението (приложението и сказуемното определение са особени  определения) пояснява имената в изречението.

Всяка част на изречението, съдържаща определение, е разширена част.

      • В случай на буря ще се отбием в хижата.  Разглеждаме разширената част в случай на буря → в какъв случай? – на буря (определение). Определението подчертаваме с вълнообразна черта под основното подчертаване – вече сме подчертали в случай на буря като обстоятелствено пояснение и отдолу с вълнообразна черта подчертаваме само на буря.

      • Вземи тези тетрадки → тези тетрадки → кои тетрадки? – тези (съгл. определение).

      • Моето братче обича картинки с животни → моето братче → чие братче? – моето (съгл. определение); картинки с животни → какви картинки? – с животни (несъгл. определение).

♦ Синтактичен разбор на примерите

 Когато правим разбор, за да ни е по-лесно, наум можем да сменяме местата на думите без  да променяме формата им: Вали сняг → Сняг вали; В далечината се виждаха върховете на планината →Върховете на планината  се виждаха в далечината. Промяната на словореда ни помага, когато се колебаем за подлога (можем да го поставим в началото на изречението, за да изпъкне по-ясно).

Анализираме изречението В далечината се виждаха заснежените върхове на планината

1. сказуемо: действието е ясно – виждаха се; ако използваме въпрос – какво правеха – виждаха се. Сказуемото не може да бъде заменено с никаква дума.

2. подлог – кои се виждаха? – заснежените върхове на планината; чрез заместване – те се виждаха

3. обстоятелствено пояснение – къде се виждаха? – в далечината; чрез заместване – там се виждаха.

4. Определихме всички думи, но подлогът е разширен – съдържа 3 самостойни думи; трябва да открием определенията:

заснежените върхове на планината – какви върхове? – заснежени (съгласувано определение), чии върхове? – на планината (несъгласувано определение).

 Поиграй си с изречението: В далечината се виждаха върховете на планината →Там се виждаха те; Върховете на планината  се виждаха в далечината → Те се виждаха там.

Анализираме изречението Много бавно решавам задачите. → Така решавам ги → Така ги решавам; Решавам задачите много бавно → Решавам ги така.

Видно е, че в това изречение няма подлог, няма дума, която можем да заместим с аз (аз решавам).

1. Какво правя? – решавам (сказуемо)

2. Какво решавам? – задачите (пряко допълнение)

3. Как ги решавам? – много бавно (обстоятелствено пояснение за начин; разширена част)

4. Колко бавно ги решавам? – много (определение)

Да обобщим:

Можем да направим синтактичен разбор по няколко начина:

♦ Първи начин –  задаваме поредица от въпроси;

♦ Втори начин – заместваме думите (съобразявайки се с разширените части) с местоимения и наречия:

      • Ослепителното слънце се усмихваше от ясното небе → То се усмихваше от там  → То (личното местоимение в именителен падеж винаги замества подлога) се усмихваше от там (наречието винаги замества обстоятелственото пояснение).

      • Момичето с панделките  тръгна с Иван → То тръгна с него (личното местоимение във винителен и дателен падеж винаги замества допълнението).

Освен това:

♦ можем да определяме службата на всяка дума в изречението, без да използваме понятието разширена част (думата и нейните пояснения):

      • Момичето с панделките тръгна с Иван → Момичето (подлог) с панделките (определение)  тръгна (сказуемо) с Иван (допълнение)

♦ можем да определяме частите на изречението, като се съобразяваме с понятието разширени части (така според нас е по-лесно и по-естествено):

      • Ослепителното слънце се усмихваше от ясното небе. → Ослепителното слънце (разширен подлог) се усмихваше (сказуемо) от ясното небе (разширено обст. поясн.).

След като сме определили разширените части, лесно намираме определенията: ослепителното (определение) слънце.

 В този случай подчертаваме разширената част (ослепително слънце), а след това подчертаваме само определенията (вълнообразната черта, с която отбелязваме определенията, стои под първото подчертаване

 

III. Синтактичен разбор на сложно изречение (подчинените изречения се подчертават като съответните второстепенни части, а подчиненото подложно се подчертава с една права черта и една къса пресечка):

• определяме вида му (сложно съчинено, сложно съставно, сложно смесено)

• начините на свързване (съчинително свързване, подчинително свързване)

• съюзните връзки (безсъюзно свързване, съюзно свързване, видове съюзи).

      • Пролетта дойде по-красива, по-омайна от всякога – просто (има само едно сказуемо) двусъставно (има и подлог, и сказуемо) разширено изречение (има второстепенни части).

      • Пролетта дойде по-красива, по-омайна и събуди любовта в човешките души – сложно съчинено съединително (изразява последователни действия); простите изречения са свързани съюзно със съчинителния съюз и.

      • Пролетта дойде по-красива, по-омайна, за да събуди любовта в човешките души – сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено изречение (второто изречение пояснява защо се е извършило действието в първото изречение); простите изречения са свързани съюзно с подчинителния съюз за да). Вж. с подчинено допълнително; с подчинено определително; с подчинено подложно

     • Пролетта дойде по-красива, по-омайна и събуди любовта, за да  донесе успокоение и радост за изстрадалите човешки души – сложно смесено изречение  (първото и второто изречение са свързани съчинително (съюз и), а второто и третото – подчинително (съюз за да).