Съществително име

I. Съществителни имена   са думите, с които назоваваме различни предмети (стол, маса, учебник), лица (ученик, жена, Иван), вещества (ориз, глина, стомана), животни (котка, гълъб, елен), преживявания (радост, мисъл, представа) и др.

Съществително име е всяка дума, която можем да свържем с числителните имена един, една, едно, едни  (един сезон, една шестица, едно чувство, едни учебници).

 

II. Граматически признаци

1. Род Съществителното име има постоянен род, който определяме пак с числителните имена един, една, едно:

      • Мъжки род (м. р.)един самолет; един вълшебник; един стол; един домат; един празник; един подражател;

      • Женски род (ж. р.)една стая; една любов; една радост; една ябълка; една саможертва; една необходимост;

      • Среден род (ср. р.)едно приключение; едно колело; едно момиче; едно цвете; едно съмнение; едно вълнение.

2. Число Съществителното име се изменя по число.

      Мъжки род:  сезон сезони; лъч – лъчи; случай – случаи; баща – бащи; съдия – съдии; дядо – дядовци; час – часове; чай – чайове;

      Женски род:  улица – улици; книга – книги; жена – жени; змия – змии; стая – стаи; кост – кости; добродетел – добродетели (когато същ. име от ж.р. завършва на съгласна, окончанието се прибавя към основната форма)

      Среден род: колело колела; учение – учения; сливане – сливания; море – морета

Surprised Някои същ. имена нямат форми за мн.ч. (храброст, благост, вечност), а други нямат за ед.ч. (очила, гащи, клещи).

3. Членуване Съществителното име се членува. Вж.: Членуване

      • Мъжки род: сезон – сезона  сезонът; мн. ч.: сезони – сезоните

      Женски род: радост  радостта; мн. ч.: радости – родостите

      Среден род: момиче  момичето; мн. ч.: момичета – момичетата

Вж. Тест

 

III. Видове съществителни имена

1. Съществителни нарицателни и съществителни собствени

      • съществителни нарицателни – общо наименование на еднородни предмети: ученик, книга, къща, стол, маса, храна„

      • съществителни собствени – наименование на отделен предмет: Пирин, Иван, Росица, (улица) "Искър", Иван Вазов.

2. Конкретни съществителни и абстрактни съществителни

      • конкретни съществителни (веществени) – възприемаме ги със сетивата си, можем да ги пипнем, да ги видим: вода, цвете, тетрадка, крак, чорап, рокля, човек, земя, кукумявка;

      • абстрактни съществителни (с отвлечено значение) – нематериалните неща, които не можем да възприемем със сетивата си (не можем да ги пипнем, да ги видим); възприемаме ги с ума си, мислим ги: надежда, радост, любов, човещина, чест, свобода, щастие, скръб.

Laughing Някои от абстрактни съществителни нямат форми за множествено число, например: здраве, храброст, привързаност, увереност, любов, смърт и др.

 

IV. Какво трябва да знаем за правописа и употребата на съществителните имена

 

1. Членуване – Съществителното име може да представи предмета като познат, известен и като непознат, неизвестен:

В изречението Дай стол  не се посочва кой или какъв да бъде този стол;

В изречението Дай стола предметът е определен; говорещият и слушащият знаят за кой стол говорят.

Surprised Окончанието, което приемат формите на съществителното, за да се изрази определеност, се нарича член. Прибавянето на член към формите на съществителното наричаме членуване, а самите форми, които имат член, се наричат членувани.


.Членуване на съществителните имена от мъжки род:

Единствено число: определителен член -а/-ът или -я/-ят

      ученик  ученика  ученикът

      • учител  учителя  учителят

      • космос  космоса  космосът

Kiss Съществителните имена от мъжки род, чиято основна форма завършва на гласна, нямат пълен и кратък член, а се членуват с -та, -то.

      чорбаджия  чорбаджията

      • дядо  дядото

  Множествено число: определителен член -те, -та

      ученици  учениците

      • хора  хората

      • дядовци  дядовците

Членуване на съществителните имена от женски род:

  Единствено число: определителен член -та

      маса – масата

      • радост  радостта

      • вселена  вселената

  Множествено число: определителен член -те, -та

      • маси  масите

      • радости  радостите

      • нива - нивите; нивя  нивята

 Членуване на съществителните имена от среден род:

Единствено число: определителен член -то

      • море  морето

      • дете  детето

      • животно  животното

  Множествено число: определителен член -те, -та

     деца  децата

      • морета  моретата

      • животни  животните

2. Членуване на съществителни имена от мъжки род с -я/-ят

Съществетелно име от м.р., образувано с наставки -тел или -ар/-яр и означаващо професия, се членува с -Я/-ЯТ

      строител строителястроителят

      • зъболекарзъболекарязъболекарят

      • коняр       коняря         конярят

С -я/-ят се членуват още няколко думи: кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, както и всички съществителни, завършващи на Й:

      път пътяпътят (множествено число – пътища; два пътя)

      нокът нокътя нокътят  (множествено число – нокти; два нокътя)

      край края краят (множествено число – краища; два края)

3. Употреба на пълен определителен член

 С пълен член членуваме подлога в изречението.

Laughing Ако можеш да заместиш същ. име или словосъчетание с той, членувай с пълен член!

      • Ученикът (той) обича трудностите.

      Любознателният човек (той) обича предизвикателствата.

      • Най-големият приятел на брат ми (той) е компютърът.

Естествено ще попитаме защо и КОМПЮТЪРЪТ (в последното изречение) е членуван с пълен член. Защото е част от съставното именно сказуемо. За практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния глагол Е (3 л., ед. ч., сег. вр.) или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).

Laughing  НИКОГА не членувай с пълен член дума, пред която стои предлог ( по, за ,на, без , около и др.)!

4. Употреба на кратък определителен член

С кратък член членуваме допълнението в изречението.

Laughing Ако можеш да заместиш същ. име или словосъчетание с него или кратката форма го, членувай с кратък член!

      • Моля те, вземи стола. → Моля те, вземи го.

      • Учителят (той) извика ученика (него) → Той го извика.

      • Днес ще разглеждаме обновения музей на Иван Вазов. →Днес ще го розглеждаме.

Тест: Членуване – V клас

5. Двойно Т и ЩТ при членуване на съществителните имена от женски род

Определителният член -та за ж.р., ед.ч. се прибавя направо към съществителното, без то да се променя: 

      • книга + та → книгата

      • пещ + та → пещта

      • прелест + та → прелестта

      • пролет пролетта;

      • свещ свещта

Laughing Внимавай! Допускат се грешки при членуване на същ. имена от ж.р., завършващи на Т и Щ , като се изпуска едно Т (вместо ТТ , се пише Т; вместо ЩТ, се пише Щ ).

 Всички имена от ж. р., завършващи на -ОСТ, при членуване се пишат с двойно Т:

      • Младост младостта

      • Съвременност съвременността

      • Неизбежност неизбежността

      • Радост радостта

      • Конкретност конкретността

6. -ТАТА при членуване на съществителни имена от среден род

Определителният член се прибавя към съществителното име, без то да се променя.

Съществителните имена от среден род, завършващи на -е (-че, -ле) в множествено число завършват на -та (-ета):

      • момиче  момичета

      • море  морета

      • момче  момчета

Да членуваме тези форми за множествено число:

      • момичета  момичетата

      • морета  моретата

      • момчета  момчетата

7. Особена форма на съществителните имена от мъжки род

Laughing Пет стола или пет столове; пет ученика или пет ученици?

 Същ. имена от м.р., означаващи предмети, животни, явления и т.н. имат ОСОБЕНА ФОРМА, когато са употребени след числителни имена и някои местоимения (колко, няколко)

      • един стол, много столове, но десет стола (Вземете тези столове, но Вземете десет стола, Вземете няколко стола);

      • един водопад, много водопади, но няколко водопада (Пътят ни минава покрай много водопади, но Ще минем покрай пет водопада).

Laughing! Тази особена форма не се използва за същ. имена, означаващи лица (учител, ученик, строител, контрольор, родител)

      • много ученици, няколко ученици, пет ученици (Стаята беше пълна с ученици, В стаята бяха останали няколко ученици)

8. Главни букви Освен съществителните собствени имена, с главна буква се пишат географски названия, съставни наименования, названия на исторически събития и др.

      • собствено име, включено в название, се пише с главна буква – Република България, Северен Рило-Родопски масив, Българско Черноморие, Велико Търново, Малко Търново;

      • нарицателно име, включено в название, се пише с малка буква – Индийски океан, Рило-Родопски масив, Черноморско крайбрежие, Световен океан , Българска национална телевизия (БНТ),Българска народна банка (БНБ); Български червен кръст (БЧК), Сатиричен театър, Илинденско въстание, Хелзинкска декларация , река Янтра, Стара планина;

      • имена на важни събития и празници се пишат с главна – Възраждане, Българско възраждане, Ренесанс, Античност, Априлско въстание, Съединението, Освобождението ,Гергьовден, Никулден, Великден

9. Правопис на сложните съществителни имена (съставени от две съществителни)

полуслято (отделяме с чертица) пишем сложни съществителни имена, при които при членуване се променя само втората част:

       министър-председател → министър-председателят

      • храм-паметник → храм-паметникът

      • кандидат-студент → кандидат-студентът → кандидат-студентката

разделно пишем съчетания от съществителни имена, при които при членуване се променя първата част:

      • художник импресионист художникът импресионист

      • къща музей къщата музей

      • съчинение разсъждение съчинението разсъждение

10. Звателни форми на съществителните имена (форми за звателен падеж) – Тези форми се използват, когато се обръщаме към някого.

      Иван  Иване  →  Днес ще видя Иван. НО: Иване, радвам се, че те виждам.

      • госпожа  госпожо  →  Госпожа Петрова каза да слезем в кабинета по музика. НО: Госпожо Петрова, днес ще пеем, нали?

      приятел  приятелю   Имам среща с моя приятел. НО: Приятелю, прощавай, ще закъснея за срещата.

LaughingОбръщенията винаги се отделят със запетая.

Вж. Тест; Тест