- Страница 93
Зад. 38 В текста съществителните имена са оцветени в синьо, прилагателните – в червено, а еднородните части са подчертани.
– Разгърни картата! Казах аз.
Моят син я разстла на бюрото.
– Ето реките, ето планините, полетата, пътищата, железопътните линии, ето и Черното море. Виж тези колелца – това са нашите градове и села. Тези кафяви и зелени петна са планините и полетата, а черните и червените линии – железните пътища и шосетата. Виждаш ли сините петна? Това са изкуствените езера – язовирите.
♦ Вижда се, че авторът използва предимно съществителни и прилагателни имена, което му помага да изпълни целта си – под формата на разговор да опише България.
♦ Необходимостта от изброяване налага честата употреба на еднородни части:
• в четвъртото изречение еднородните части планините, полетата, пътищата, железопътните линии изпълняват службата на допълнение (ето ги).
• в петото изречение еднородните части градове и села изпълняват службата на подлог (това са те)
• в шестото изречение еднородните части кафяви и зелени изпълняват службата на съгласувано определение на съществителното петна; в същото изречение еднородните части планините и полетата са именна част на съставното именно сказуемо - са планините и полетата
• в седмото изречение еднородните части черните и червените изпълняват службата на съгласувано определение на съществителното (подлог) линии; в същото изречение еднородните части пътища и шосетата са именна част на съставното именно сказуемо са железните пътища и шосетата. В изречението глаголната форма са е пропусната и е заменена с тире.
Зад. 39 Разширените части са подчертани.
Над широкото поле (обст. поясн. за място) трепери адска мараня (подлог). Разпуснато и уморено се синеят далечни гори и планини (подлог). Птичките са забягнали далеч в хладните усои (обст. поясн. за място).
♦ Поясненията на разширените части (широкото, адска, далечни, хладните) са определения.
♦ Подлозите са изразени със съществителни имена (мараня, гори и планини).
♦ Обстоятелствените пояснения са изразени с предлог и съществително име (над поле) и наречие (далеч).
♦ Текстът е описание.
.
Зад. 40 лични мистоимения показателни местоимения
• той (подлог) • тоя начин (определение)
• го (допълнение) • това беше (подлог)
• него (допълнение) • това фучене (определение)
♦ Морфологичния анализ можеш да направиш с помощта на Приложение 5 (стр. 143) и Приложение 6 (стр. 144). Пример: той – л.мест., м.р., ед.ч., м.р., им.п.
♦ Личните и показателните местоимения служат за връзка между изреченията в текста. Доказателство:
• той замества орела във втори и трети абзац и осъществява връзката между тях;
• го замества заека и осъществява връзката между простите изречения, като назовава предмета, за който се говори. Заекът е назован и чрез относителното местоимение който. Прочетете изречението без тези три местоимения и ще се убедите сами.
• тоя замества описваше плавни и широки кръгове; без местоимението смисълът се губи.
Зад. 41 Местоименията в текста са оцветени в синьо.
И наистина какво ли не са видели същите тези хора, къде ли не са били? Те (тези хора) са безименни, неизвестни, защото са много… Мислят, че това са нови хора, създадени в няколко месеца от войната, а те (тези хора) са ония, които отдавна носят истинските завети на труда и земята. Но кой ги позна? Кой художник ги изобрази? Кой певец ги възпя?
Ние оставаме равнодушни към това, което вече притежаваме, свикваме с него и губим способността да го разбираме и ценим…
(Йордан Йовков)
Морфологичен разбор:
• те – лично местоимение, 3 л., мн.ч., им.п., подлог в изречението; осъществява връзката между изреченията в текста;
• което – относително местоимение, ср.р., ед.ч., осъществява връзката на подчиненото определително изречение (което вече притежаваме) с главното, като пояснява думата това;
• него – лично местоимение, 3 л., ед.ч., ср.р., вин.п., допълнение в изречението; (замества това; което вече притежаваме) осъществява връзката между простите изречения в състава на сложното.
♦ Като реторични въпроси са употребени местоименията какво (И наистина какво ли не са видели същите тези хора, къде ли не са били?) и кой (Но кой ги позна? Кой художник ги изобрази? Кой певец ги възпя?)
