- Страница 132

Зад. 34 В откъса П. П. Славейков изразява своето възхищение от богатството, красотата и изразителността на българския език. Родната реч е сравнена с волна верига „от гранит и мрамор“, а звуковете с „върховете на нашите планини“. Способността на езика да предаде всички нюанси на мисълта, всички чувства поетът разкрива чрез поетичното сравнение със Стара планина, чийто тъмни усои са “пълни със скъпи руди“, а във висините „въздухът е ведър и леко се диша“.

            Текстът е израз на любовта и преклонението на Славейков пред силата, очарованието и възможностите на родната реч да изрази всички отсенки на мисълта.

Зад. 35 а) широки гласни (а, о, е) – остри, нашите, мрамор

тесни гласни (ъ, и, у) – българския, звук, дума

б) звучни съгласни (б, в, г, д, ж, з, дж, дз) – звуковете, висини, една

беззвучни съгласни (п, ф, к, т, ш, с, ч, ц, х) – диша, скъпи, гранит

твърди съгласни (п, б, в, ф, м, т, д и т.н.) – звук, така, волна

меки съгласни (п^ь, б^ь, в^ь, ф^ь, м^ь, т^ь, д^ь и т.н.) – българския [българскийа] Звук и буква