Страница 21

 

Зад. 3  Стрелнаха се над селото първите лястовички. Светнаха окъпани от пролетното слънце снежните върхове на Родопа. Потекоха надоле ручеи и потопиха ливадите. Напъпиха клоните на прасковата, която шумеше пред прозореца на Николовата стая. Затопли се земята…

            Глагол                                                       време

             стрелнаха се                                        минало свършено време

            светнаха                                               минало свършено време

            потекоха                                               минало свършено време

            потопиха                                               минало свършено време

            напъпиха                                                минало свършено време

            шумеше                                                  минало несвършено време

            затопли се                                             минало свършено време

            ♦ Текстът, преобразуван в сегашно време:

            Стрелват се над селото първите лястовички. Светват окъпани от пролетното слънце снежните върхове на Родопа. Потичат надоле ручеи и потапят ливадите. Напъпват клоните на прасковата, която шуми пред прозореца на Николовата стая. Затопля се земята…

 

Зад. 4 Под меката светлина на залязващото слънце всичко се вижда ясно на тази страна. Блестят зелените поляни, из доловете се подават черни сенки, белеят се пътищата, а на запад зеленото море на нивите, заляно със слънце, прелива талазите си и блести. Оттам е вълчицата – бяло петно сред околната зеленина. Тя бяга все тъй в тръст, спокойно, равномерно, без да се спира, без да души или да се оглежда.

          Замяна на подчертаните сегашни глаголни форми с форми за минало несвършено време:

          Под меката светлина на залязващото слънце всичко се виждаше ясно на тази страна. Блестяха зелените поляни, из доловете се подаваха черни сенки, белееха се пътищата, а на запад зеленото море на нивите, заляно със слънце, преливаше талазите си и блестеше. Оттам беше вълчицата – бяло петно сред околната зеленина. Тя бягаше все тъй в тръст, спокойно, равномерно, без да се спира, без да души или да се оглежда.

 

Зад. 5 Момичето хуква след питката и дълго я гони из тъмните гъсталаци. Когато се връща, бащата си е отишъл. То взема да вика и да го търси. Вика и плаче, вика и плаче, скита се из пущинака, докато се мръкне. Изведнъж в тъмното съглежда малка къщичка на горската поляна.

           От прозорчето ú се чува глас:

– Кой плаче? Момче ли си, или момиче? Ако си момче – върви си по пътя, ако си момиче – влез при мене!

В горската къщичка живее чудновата бабичка. Сиво-зелените ú коси са много редки, но дълги и вятърът ги духа на всички страни, тъй че приличат на паяжина. Носът ú е остър, ноктите – дълги и закривени, а на рамото ú седи бухал. Горската магьосница прибира момичето при себе си и го гощава.

На сутринта то става рано и докато магьосницата още спи, разтребва, поръсва пода с вода и измита. А бабичката става, умива се, взема бухала и тръгва по свои работи из гората. Ала преди това заръчва на момичето да нахрани животинките ú – все разни змии и гущери…

Подчертаните глаголни форми са в сегашно време.

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Условия за ползване на разделите Части на речта, Части на изречението и Тестове (отговори)
Условия и начини за плащане
Вход за платените ресурси на сайта:
Вход за платените ресурси