Страница 33

 

Зад. 2   Изрази, подходящи за                        Изрази, неподходящи за

                                      официално общуване                            официално общуване

 

      • казвам пред всички                                 →        проглушавам ушите

      • оповестявам                                            →        раздрънквам, бия тъпана

      • разбирам                                                  →       схващам,

      • ясно ми е                                                  →       чаткам, загрявам

      • проумявам                                                →       стоплям

      • умен                                                          →       сече му пипето

      • съобразителен, интелигентен                →       чатка бързо

 

Зад. 3 А. – Да, но стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи... Не мога, господин управителю, не мога да я накуся даже...

            Изрази, типични за официалното общуване: господин управителю

           Б. – Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква. Ям ги като прасе. Но да не им е пустото име такова. Тиква. Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селендурско нещо. Ще кажат, тоя и тоя яде тиква – махни го – човек без култура, простак. С една дума – свиня. Някога ще ида на село, само на тикви да си отям! Далеч от хората.

             Изрази, типични за неофициалното общуване: Ям ги като прасе; пустото име; дявол да го вземе; Глупешко, селендурско нещо; свиня; да си отям и др.

           Текст А Душко Добродушков се опитва да разговаря с началника си по различен начин, подбирайки думи, които според него го представят в по-добра светлина, и затова речта му звучи неестествено. Той иска речта му да звучи официално, но използва думи като знаете, такива работи, не мога,(…), да я накуся даже.

           Текст Б представя истинския език на героя – той не се смущава от нищо, не се представя пред никого и речта му, макар и груба, звучи естествено.

Зад. 4 Момчето е недоволно от грубия (Ало; какво се правиш на разсеян) и снизходителен (малкият) тон на възрастния пътник.

Зад. 5 А. – Ало! 

            Б. – Кой?

            А. – Мария вкъщи ли е?

            Б. – Кой я търси?

            А. – Аз. Питам Мария вкъщи ли е? 

 ♦ Звънящият по телефона не се представя, а на въпроса Кой я търси, отговаря „ясно” аз; вдигащият телефона вместо Кого търсите, пита грубо Кой.

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Условия за ползване на разделите Части на речта, Части на изречението и Тестове (отговори)
Условия и начини за плащане
Вход за платените ресурси на сайта:
Вход за платените ресурси