Страница 93

Зад. 49 А. Реката все още си бълбука тихо и кротко, облизва белите камъни и пет пари не дава за хорската суетня (Николай Хайтов). 

             ♦ Чрез глаголните форми бълбука, облизва, не дава действието се представя като реално (изявително наклонение).

             Б. Дай да минем, аго! Пусни ме! Бог да ти даде здраве, на тебе и на децата ти (Иван Вазов) 

             ♦ чрез глаголните форми дай да минем, пусни, да (ти) даде действието се представя като зависещо от волята на говорещото лице (повелително наклонение).

             В. Да би мирно седяло, не би чудо видяло (Пословица) 

            ♦ чрез глаголните форми да би седяло, не би видяло действието се представя като възможно при някакво условие (условно наклонение).

Зад. 50 ♦ Глаголите каза и си спомниха означават, че разказващият (един селянин) е свидетел на действието (изявително наклонение).

♦ Глаголите бил чувал, хванал, се връщал, намерил, хвърлил, нямало означават, че разказващият историята не е свидетел на действието, а го познава от разказа на друго лице.

Зад. 51 Глаголите в текста са в изявително наклонение. Говорещото лице съобщава за тях като очевидец. Използвани са глаголи в сегашно време (носят, се изрязват, покриват, стигне), минало несвършено време (се готвехме, стояха, загребваше, трябваше) и минало предварително време (бяхме разпрегнали).

Зад. 52 Чрез глаголите в изявително наклонение се постига динамика, живост на действията; създава се усещането, че всичко се случва пред очите ни.

            • се усилва – гл., 3л., ед.ч., сег.вр., III спр.

            • навлизат – гл., 3л., ед.ч., сег.вр., III спр.

            • донася – гл., 3л., ед.ч., сег.вр., III спр.