Зад. 6 Син телевизор. Жълт котарак.
Влизам. Събличам мокрия мрак.
Бавно събувам дългия ден.
Черни снежинки в мен се топят.
Гледам екрана, плача от смях.
Влакчета пускам, падам на шах.
После леглото ме дърпа за сън.
Но не заспивам, гледам навън –
Виждам мравуняк от златни звезди.
А котаракът до мене седи.
Зад. 7 Снегът святкаше на места синкав, другаде виолетов, далече-далече се виждаха на север равнините, а горите сега бяха накичени с бисери. Ледени кристалчета и скреж блестяха като елмази на всяко клонче. Върху тъмния фон на големите гори всички тия скъпоценности придобиваха особен пепеливоморав цвят. Смълчан и тих стоеше вековният лес, не помръдваше нито една вейка, сякаш се боеше да не събори своя накит. Като захар лежеше из него снегът, а отгоре синееше шеметно чисто, прекрасно небе, от което се лееше сподавена от лъскавост синина.
Зад. 8 Думи и изрази, с които е назован снегът: снегът; бисери; ледени кристалчета и скреж; тия скъпоценности;
· Сравнения: като елмази по всяко клонче; като захар
