! Подчинените изречения са изписани с удебелен шрифт.
Зад. 6 · Единственият човек, за когото къщата имаше някакво по-особено значение, бе нашият съсед.
· Повечето от приятелите, с които се бе сближил на планетата Земя, го смятаха за особняк.
· Ято диви гъски мина над рекичката и се изгуби в бялата мрежа на едрите снежни парцали, които падаха наклонено към земята.
· Беше облечена в тънка резедава рокля, която стигаше до коленете ú.
· Би трябвало да го предупредя за опасността, на която се излагаше.
· Искахме да съкратим процесите на вашето историческо развитие.
· Някак автоматично се отпуснах на земята, без да имам сили да откъсна поглед от лицето му.
· Засега искам да прибавя само едно нещо, ако съм ви разбрал.
В това сложно изречение има едно главно (Засега искам) и две последователно подчинени изречения: второто изречение, което е подчинено допълнително, пояснява главното (какво искам - да прибавя само едно нещо), а третото изречение, което е подчинено обстоятелствено за причина, пояснява второто (в какъв случай да прибавя - ако съм ви разбрал).
Зад. 7• Подаръкът, който ме зарадва най-много, е от мама.
От мама е подаръкът, който ме зарадва най-много.
- Те бяха преполовили пътя, когато слънцето изгря.
Когато слънцето изгря, те бяха преполовили пътя.
Тогава, когато слънцето изгря, те бяха преполовили пътя.
- Трябва да се потрудим, за да бъде весело на всички.
За да бъде весело на всички, трябва да се потрудим.
- Щом дойде лятото, започвам да мисля за морето.
Започвам да мисля за морето, щом дойде лятото.
Веднага, щом дойде лятото, започвам да мисля за морето.
.
- Ще дойда на купона, макар че не познавам никого.
Макар че не познавам никого, ще дойда на купона.
Аз, макар че не познавам никого, ще дойда на купона.
.
- Често ходя до Южния парк, въпреки че е далеч от тук.
Южният парк, въпреки че е далеч от тук, е любимото ми място за разходка.
Въпреки че е далеч от тук, Южният парк е любимото ми място за разходка.
- Ходя на море, защото ми харесва.
- Тъгувах, след като лагерът свърши.
След като лагерът свърши, дълго тъгувах.
Дълго, след като лагерът свърши, тъгувах за чудните вечери край огъня.
.
Зад. 8 •Той вървеше през гората и си подсвиркваше с уста.
Той вървеше през гората, като си подсвиркваше с уста.
Като си подсвиркваше с уста, той вървеше през гората.
· Птиците кръжаха над селото и сякаш търсеха старите си гнезда.
Птиците кръжаха над селото, тъй като търсеха старите си гнезда.
Тъй като търсеха старите си гнезда, птиците кръжаха над селото
Птиците, тъй като търсеха старите си гнезда, кръжаха над селото.
· Тази сутрин ясният звън на камбаната събуди хората и им припомни за светлия празник.
Тази сутрин ясният звън на камбаната събуди хората, за да им припомни за светлия празник.
Тази сутрин , за да припомни за светлия празник, ясният звън на камбаната събуди хората.
· Тя пиеше от чая и внимателно прикрепяше чашата с лявата си ръка.
Тя пиеше от чая, като внимателно прикрепяше чашата с лявата си ръка.
Като внимателно прикрепяше чашата с лявата си ръка, тя пиеше от чая.
Зад. 9 • В истината има много повече красота дори когато е отвратителна.
В този афоризъм не е възможна промяна на позициите на простите изречения.Словоредната промяна прави смисъла му неясен.
· Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.
За да разбере колко хубав е животът, човек трябва да е пожелал да умре.
