Зад. 9 Допусната е печатна грешка (задача 2.) и не е ясно кой текст трябва да бъде преразказан.
Зад. 10 В текста са употребени глаголи в мин.св.вр (видя), мин.несв.вр. (не се влизаше), сег.вр. (да ударят), мин.предв.вр. (бяха отпечатали). Преобладават глаголите в минало свършено и минало несвършено време.
Вариант на преразказ:
Дядо игумен спира учудено на прага, защото вижда пред светата икона тъмния силует на жена с дете в ръка. Старецът се ядосва – според обичая на днешната вечерня не се влиза в черква, преди да ударят тържествено камбаните.
Той пристъпва тихо към влязлата и я оглежда. Тя е дрипава, мръсна, забрадена с нечиста кърпа и само очите ú се показват. Стъпила на плочите с босите си крака, тя е оставила отпечатъците си по пода. Това още повече ядосва чистия старец. Жената не го усеща. Тя се моли високо, плачейки, и поднася пред светата майка своето болно дете – бледо, извехнало като ланско цвете. То е склопило очичките си, диша тежко и болезнено стене.
Жената се навежда ниско като дърво под силата на вятъра и шепнешком моли Богородица да спаси едничкото ú чедо. Сълзите ú капят по студените плочи, както капи восъкът от горящите свещи.
Нещастната жена изважда от пазвата на ризата си малка игличка със синьо топченце на края и я забожда на новото копринено перде с молба светата майка да приеме този дар, защото няма нищо друго.
Старецът сърдито я пита защо е влязла, не знае ли, че камбаните още не са били според обичая.
Жената объркано отвръща, че не знае и игуменът я отпраща да излезе и да дойде по-късно. Тя покорно се обръща, стисва детенцето в прегръдките си и тръгва. Отец Йоаким я проследява с поглед и когато минава през светлината на вратата, отново забелязва колко е дрипава и нечиста.
