Зад. 5 • Господи, какво стана с кристалната ми ваза! – съжаление, че се е счупило нещо ценно.
• Олеле, вазичката ми, счупи се! – съжаление, че се е счупило нещо ценно.
• Тая кристална грозотия най-после се строши – пренебрежение към предмета и облекчение, че най-после се е счупил.
• Това уж кристално гърне се парчатоса – пренебрежение към предмета (вазата).
• Ооо, тази скъпа семейна реликва вече я няма – съжаление, че се е счупило нещо ценно.
Зад. 6 Изборът на езикови средства е определен от условията на общуване и различните роли на участниците в това общуване.
Зад 7 • Мария яде сладолед.
• Хищникът яде месо.
• Зайчето яде зеле.
• Детето яде сандвич.
• Бебето яде кашичка.
♦ Могат да се съставят много изречения. Важно е да се спази едно условие: мястото на подлога да бъде запълнено със съществителни имена, означаващи живи същества, а мястото на допълнението – със съществителни имена, означаващи нещо, което може да се яде.
