Страница 39

Зад. 6 Пред Галунка наизскачаха десетина жълти и пухкави патета. Гъсокът не тръгна към тях, а остана на мястото си. После стана нещо неочаквано: гъсокът дигна единия си крак с черна сгърчена ципа, подържа го и го пусна. После дигна и другия. И изведнъж заскача ту с единия си крак, ту с другия, ту по-бързо, ту по-бавно, като че заигра хоро. И все дигаше глава, и все се кокорчеше някак смешно и важно.

            Като свърши танеца си, гъсокът отърча към патетата, простря над тях шията си, а същото направи и гъската. Всички наедно забъбриха шумно, радостно. Като че тая среща я бяха чакали отдавна и от едната, и от другата страна.

                                                                                                                            Йордан Йовков

  • Пред съюза а се пише запетая.
  • Пред съюза и, употребен еднократно, не се пише запетая, но когато е повторен, се пише.
  • В последното изречение от първия абзац има още един съюз и, но той не свързва прости изречения, а еднородни части (ще се запознаеш с тях по-късно – 13. урок).
  • Пред първото ту от повторителния съюз ту-ту не се пише запетая, но се пише пред всяко следващо.
  • Пред сложния съюз като че се пише запетая (пише се и пред подобните съюзи макар че, въпреки че, освен че).

 

Зад. 7 Примери за подчинителни словосъчетания (от текста на зад. 5.):

            огромно водонепроницаемо външно покритие – какво покритие? – водонепроницаемо, външно

            Главните думи са подчертани с права линия , а зависимите – с вълнообразна.

            Огромно - прилагателно име, среден род, единствено число

            Водонепроницаемо – прилаг. име, ср. р., ед. ч.

            Външно – прилаг. име, ср. р., ед. ч.

            Покритие – същ. име, ср. р., ед. ч.

 

            телесната температура

           

            Телесната – прилаг. име, ж. р., ед. ч., чл.(-та)

            Температура – същ. име, ж. р., ед. ч.

            възрастен човек

Възрастен – прилаг. име, м. р., ед. ч.

Човек – същ. име, м. р., ед. ч.

            кожата на възрастен човек – чия кожа? – на възрастен човек

Кожата – същ. име, ж. р., ед. ч., чл. (та)

На - предлог
            Възрастен – прилаг. име, м. р., ед. ч.

Човек – същ. име, м. р., ед. ч.

 

Главната дума може да бъде изразена с имена, най-често със съществително име.

Подчинителна връзка може да има между прилагателно и съществително име.

 

Пример за просто изречение (съдържа едно сказуемо):

Нашата кожа представлява огромно вдонепроницаемо външно покритие.

 

В текста има само едно сложно изречение(съдържа две сказуеми):

Тя помага за поддържане на телесната температура и държи микробите на разстояние.