В
Вид на глагола – Онази страна от значението на глагола, която показва дали действието се представя в неговото развитие (несвършен вид), или в неговата цялост (свършен вид).
Глаголите от несвършен вид представят действието в неговото развитие (мигам, слушам, чакам). Тези глаголи имат самостойно сегашно време – спрягат се направо (аз мигам, аз слушам, аз чакам).
Глаголите от свършен вид представят действието в неговата цялост, в неговата завършеност (мигна, прослушам, изчакам). Тези глаголи имат несамостойно сегашно време – спрягат се с помощта на съюза да (аз (да) мигна, аз (да) прослушам, аз (да) изчакам).
Запомни! Ако глаголът в сегашно време може да се спрегне само с помощта на ДА, е от свършен вид (аз да напиша, аз да прочета); ако може да се спрягне направо, е от несвършен вид (аз пиша, аз чета, аз прочитам).
Вж. - Страница 87, - Страница 88, - Страница 84, - Страница 85
Видове изречения по цел на общуване (на изказване) – Вж. Изречение
Винителен падеж – В старобългарския език е имало седем падежа, но в съвременния книжовен език се употребяват само някои форми на винителен, дателен и звателен падеж (звателна форма на съществителните имена).
♦ Винителни форми на местоименията:
• лично местоимение: пълни форми – мене, тебе, него, нея, нас, вас, тях и кратки форми – ме, те, го, я, ни, ви, ги;
• въпросително местоимение: само за м.р., ед.ч. – кого;
• неопределително местоимение: само за м.р., ед.ч. – някого, еди-кого, кого-годе;
• отрицателно местоимение: само за м.р., ед.ч. – никого;
• относително местоимение: само за м.р., ед.ч. – когото;
• обобщително местоимение: само за м.р., ед.ч. – всекого.
♦ Винителните форми в изречението винаги изпълняват службата на допълнение.
♦ Кратките винителни форми на личното местоимение винаги изпълняват службата на пряко допълнение.
Вметнати думи и изрази – Думи и изрази, които се вмъкват в изречението, за да изразят отношението на говорещия към изказаната мисъл.
• Нонка – тъй се казва мойто момиче – си легнала и тя.
• Аз, разбира се, ще дойда.
• Аз, за съжаление, няма да дойда.
Вметнатите думи и изрази не са части на изречението, не са свързани синтактично с никоя дума, не отговарят на въпроси и при синтактичен анализ не се подчертават.
Пунктуация
♦ Със запетаи се отделят вметнатите думи и изрази, които в други случаи могат да бъдат части на изречението (от една страна, от друга страна, първо, второ, трето, обратно, напротив, изглежда, да речем, да кажем, значи, разбира се, между другото, естествено, за съжаление, честно казано, казано по друг начин и др.).
• За радост, успях! (вметнат израз) НО: Успехът ми е повод за радост (несъгласувано определение).
♦ Не се отделят със запетая вметнати думи и изрази, които се използват само като вметнати в изречението (всъщност, впрочем, може би, наистина, според мене, обаче, например, действително, по всяка вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш, в края на краищата и др.).
• Всъщност решението не беше трудно.
Вж. - Страница 34, - Страница 35, - Страница 38, - Страница 26; Тест
Време на глагола – Граматическа категория на глагола, която показва кога се извършва действието.
Възклицателни изречения – Вж. Изречение
Въпросителни изречения – Вж. Изречение
Второстепенни части – вж. Второстепенни части
