Метафора (от гр. metaphorá – пренасяне) – Троп, при който черти на един предмет или явление се пренасят върху друг въз основа на прилика, свързваща прякото и преносното значениие на думите. Метафората се изразява чрез преносното значение на думите. Чрез метафората се засилва изразителността и изобразителността на текста и се внушават определени мисли и чувства.
• „Люлеят се златни ниви"(Елин Пелин)
„Златни ниви“ е употребено в смисъл на жълти, хлебородни благодатни ниви. На нивите са преписани качествата на златото въз основа на общи признаци (жълт цвят, ценност) на златото и на узрелите жита. (Речник на литературните термини)
• Ала за клети сиромаси,
крило бе Чавдар войвода. (Хр. Ботев)
Вж. - Страница 27, зад. 44
Метонимия (от гр. methõnimía – преименуване) – Дума или израз с преносно значение, при който названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях.
• Напр. желязото срещат – вместо оръжието, пушките, железните щикове; вътрешната връзка (подобието) е материалът, от който е произведено оръжието – желязо.
Мото (ит. motto – думичка, острота) = Вж. Епиграф Мисъл, поставена под заглавието в дясната страна на произведение (художествено, научно). Между мотото и творбата винаги съществува връзка. Тази връзка може да се отнася до всичко: темата, образа, сюжета, чувствата, източника на вдъхновение и др.
Мотото има за цел да събуди размисъл или да създаде определено настроение у читателя. Често се среща в произведенията на Ив. Вазов, Й. Йовков и др.
• Ив. Вазов, „Една българка“: Аферим, бабо, машаллах!
• Й. Йовков, „Шибил“: Радка на порти стоеше,
отдолу иде Мустафа…
Народна песен
• Хр. Смирненски, „Приказка за стълбата“: Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"
