М

Метафора (от гр. metaphorá – пренасяне) Троп, при който черти на един предмет или явление се пренасят върху друг въз основа на прилика, свързваща прякото и преносното значениие на думите. Метафората се изразява чрез преносното значение на думите. Чрез метафората се засилва изразителността и изобразителността на текста и се внушават определени мисли и чувства.

      •Люлеят се златни ниви"(Елин Пелин)

„Златни ниви“ е употребено в смисъл на жълти, хлебородни благодатни ниви. На нивите са преписани качествата на златото въз основа на общи признаци (жълт цвят, ценност) на златото и на узрелите жита. (Речник на литературните термини)

      • Ала за клети сиромаси,

        крило бе Чавдар войвода.  (Хр. Ботев)

Вж. - Страница 27, зад. 44

Метонимия (от гр. methõnimía – преименуване)  – Дума или израз с преносно значение, при който названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях.

      Напр. желязото срещатвместо оръжието, пушките, железните щикове; вътрешната връзка (подобието) е материалът, от който е произведено оръжието – желязо.

Мото (ит. motto – думичка, острота) =  Вж. Епиграф Мисъл, поставена под заглавието в дясната страна на произведение (художествено, научно). Между мотото и творбата винаги съществува връзка. Тази връзка може да се отнася до всичко: темата, образа, сюжета, чувствата, източника на вдъхновение и др.

Мотото има за цел да събуди размисъл или да създаде определено настроение у читателя. Често се среща в произведенията на Ив. Вазов, Й. Йовков и др.

      • Ив. Вазов, „Една българка“: Аферим, бабо, машаллах!

      • Й. Йовков, „Шибил“:   Радка на порти стоеше,

                                            отдолу иде Мустафа…

                                                        Народна песен

      • Хр. Смирненски, „Приказка за стълбата“: Посветено на всички, които ще кажат:
                                                                              "Това не се отнася до мене!"