П

Падеж  – Граматичната категория падеж изразява отношенията между имената в изречението. В старобългарския език има седем падежа – именителен, винителен, родителен, дателен, творителен, местен и звателен.

В съвременния български език са се запазили само някои падежни форми:

      • при местоименията – винителен (кого, когото, някого, никого, всекиго) и дателен (кому, комуто, някому, никому, всекиму);

Surprised Формите за дателен падеж все по-често се заменят с винителна форма + предлог на: кому (на кого), комуто (на когото), някому (на някого), никому (на никого), всекиму (на всекиго); всички лични местоимения имат форми за винителен и дателен падеж (аз  мене ме  мене ми)

      • при съществителните имена – звателна форма (Иване, господине, госпожо).

Surprised Звателната падежна форма на съществителното се употребява, когато то е обръщение в изречението и затова винаги се отделя със запетая:

       Бабо, какво си сготвила днес?

Tongue Out При писане на молба или други официални документи звателните форми задължително се съкращават: Г-жо Петрова; Г-н Петров.

Вж. Местоимение; Морфологичен разбор

Пароними Думи, близки по звуков състав, но различни по значение.

      • диалектен и диалектически (диалектен  който се отнася до диалект (говор на по-голяма населена област, различаващ се от книжовния език)  и диалектически  основан на диалектиката (философска наука за всеобщите закони на развитието);

      икономичен и икономически; индиец и индианец; недоумение и недоразумение, нетърпимост и нетърпение

Повелително (подбудително, заповедно) изречение  Вж. Изречение

Повелително наклонение Вж.  Наклонение на глагола

Подлог – Вж. Подлог

Подчинителен съюз – Вж. Съюз

Полуспомагателен глагол – Глагол, с който се означава допълнително действие; някои глаголи, които се употребяват със своето преносно значение за образуване на съставно именно сказуемо и съставно глаголно сказуемо:

с помощта на полуспомагателни глаголи като казвам се, наричам се, изглеждам, броя се, оказвам се, ставам, предстявлявам,  и именна форма (същ. име, прилаг. име, числ. име, местоимение и др.) се образува съставно именно сказуемо.

      • Момичето изглеждаше щастливо.

      • Той стана нетърпим.

      • Ти се оказа неудобният свидетел.

Surprised Полуспомагателните глаголи в този случай могат да бъдат заменени със съм / беше (Той е / беше нетърпим).

с помощта на полуспомагателни глаголи, означаващи  допълнително действие (начало, край, необходимост и др.), се образува съставно глаголно сказуемо.

      • Трябва (необходимост) да отида (основно действие)в парка.

      • Децата започнаха (начало) да засаждат (основно действие)цветя.

      • Момчетата продължаваха (продължителност) да играят (основно действие) футбол. Вж. Сказуемо

Предлог – Вж. Предлог

Предмет на текста – Основното, за което се говори в текста.

Думите, които назовават предмета на текста и дават съществена информация за него, наричаме ключови

Основният предмет на текста е означен най-много пъти от началото до края на текста.

Вж. - Страница 16, - Страница 29, Страница 12, зад. 4

Представка (префикс) – Словообразувателна морфема, която стои пред корена, като придава на думата ново речниково значение.

Например: изучавамполучавам знания, достигам нещо чрез учене;

                   научавам запомням добре, добивам знания, съветвам някого;

                   проучавамзапознавам се всестранно.

В българския език за представки се използват предимно предлозите – без, из, в (въ), въз, с (съ), по, под, при, пред, през, на,  над, до, от, за, зад, раз и др.

Думата може да съдържа повече от една представка: по-на-пиша

      • Съществителни имена с представки: без- (бездействие); въз- (въздействие), до- (доверие), за- (заговор), из- (изход), на- (наслада), над- (надпис), о- (обир), об- (обзор), от- (отговор), по- (поздрав), под- (подпис), пре- (препис), пред- (предписание), при- (приход), про- (проход), раз- (разход), с- (сбор), у- (услуга), не- (неделя)

      • Прилагателни имена с представки: без- (безумен), все- (всемогъщ), зад- (задочен), между- (международен), над- (надземен), не- (невинен), под- (подводен), при- (придворен), а- (асиметричен), анти- (антипод), ултра- (ултрамодерен), про- (проамерикански) и др.

      • Глаголи, образувани с представки: в- (впиша), до- (допиша), за- (запиша), из- (изпиша), на- (напиша), над- (надпиша), о- (опиша), от- (отпиша), по- (попиша), под- (подпиша), при- (припиша), пре- (препиша), про- (пропиша), раз- (разпиша) и др.

Вж. Морфемен анализ; - Страница 72; Тест: Словообразуване – V клас

Преизказни глаголни форми – Вж. Наклонение на глагола

Преносна употреба на сегашно време – Изразяване на минали или бъдещи действия чрез формите за сегашно време.

      • Утре отивам на екскурзия.

Сегашно време (отивам) е употребено вместо бъдеще (ще отида); че действието ще се извърши в бъдещето подсказва наречието утре. Употребата на сегашно време вместо бъдеще придава категоричност и увереност на изказа  говорещият не се съмнява, че ще отиде на екскурзия.

      • Вчера влизам в библиотеката и виждам, че целият клас е там.

Сегашно време (влизам, виждам) е употребено вместо минало свършено време (влязох, видях). Наречието показва кога се е извършило действието - вчера.

Употребата на сегашно време вместо минало свършено прави изказа по-жив, по-ярък.

Преразказ от името на неутрален разказвач – Вж. Преразказ от името на неутрален разказвач

Преходни глаголи – Означават действие, което засяга, обхваща направо някой предмет. Предметът, върху който пада действието при преходните глаголи, се изразява чрез пряко допълнение, свързано с глагола без предлог.

      • слушам музика

      • пиша писмо

      • чета книга

Kiss Можеш лесно да разпознаеш преходните глаголи. Достатъчно е да запомниш, че те се съчетават с местоимението го  искам го, изслушвам го, очаквам го. Напр. глагола отивам не може да се свърже с го (отивам го), защото е непреходен.

Приложение – Вж. Приложение

Причастие – Вж. Причастие

Прости съюзи – Вж. Съюз

Пряко допълнение – Вж. Допълнение

Псевдоним – Измислено несъщинско име на писател или на човек на изкуството.

      • Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов.

 

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Сайтът може да бъде използван без регистрация.
Само три раздела: ЧАСТИ НА РЕЧТА, ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО и АНАЛИЗИ (на тестовете),
са със специален достъп.
Условия за платен достъп до сайта
 Вход за платените ресурси на сайта:
Вход чрез PayPal Вход чрез Сосиете женерал Експресбанк Вход чрез SMS плащане