Web Analytics Made Easy - StatCounter

О

Обособени части – Второстепенни части на простото изречение, които се отделят смислово и интонационно (в писмената реч – пунктуационно) от другите части на изречението.

Обособяват се определенияобстоятелствени пояснения и приложения.

Обособено определение:

      • Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. (Елин Пелин, "Косачи")

Обособено обстоятелствено пояснение:

      • В неделя, рано сутринта, тръгнахме към хижата.

Обособено приложение:

      • Бай Иван, градинарят, често се отбиваше в къщата.

Вж. - Страница 22, - Страница 23 , - Страница 31, зад. 4. и 5.,- Страница 34, - Страница 35, - Страница 36, Тест

Обобщено сегашно време – Сегашно време, което се използва, когато се дава обобщена информация за установени истини, за трайни и общовалидни факти и закономерности:

      • Земята се върти около слънцето

      • Пантерите са красиви, но опасни животни.

Сравни: Играя с приятели (сег. време – действието се извършва в момента на говоренето) и Винаги играя с приятели (обобщено сегашно време – установен факт; в момента не играеш, но когато го правиш, винаги е с приятели) или Винаги ми се играе с приятели.

Вж. Страница 24, зад. 1, 2, 3; - Страница 14, зад. 3

Обстоятелствено пояснение – Вж.  Обстоятелствено пояснение 

Окончание формообразувателна морфема, която стои в края на думата. С окончанията се изразяват различни граматически значения – род (голям – голяма – голямо), число (голям – големи), лице (играя – играеш), време (играя – играх) и др. Вж. Тест: Словообразуване – V клас

Омоними Думи с еднакъв звуков състав, но с различно значение. В речниците омонимите се означават с горен индекс.

      • Език1– подвижен орган в устата на човек или висши животни

      • Език2 – средство за общуване между хората

      • Нота1 – знак за отбелязване на музикален тон

      • Нота2 – официално дипломатическо обръщение на правителството на една държава до правителството на друга държава

Вж. - Страница 76, зад. 53;

Определение – Вж. Определение

Определителен член –  Окончанието, което приемат формите на имената (същ., прилаг., числ., мест.), за да  изразят определеност.  Вж. Употреба на определителен член; Морфемен анализ

Основна форма на думата – Формата, с която думата е представена в речниците; формата, с която дадена дума се представя, когато говорим за нея.

Основна форма на:

      • съществителните имена – формата за единствено число, нечленувана (учител, книга, море)

      • прилагателните имена – формата за мъжки род, единствено число, нечленувана (голям, съвременен, радостен)

       • глаголите – формата за 1. лице, единствено число, сегашно време (аз играя, аз летя, аз мисля, аз (да) изиграя, аз (да) полетя, аз (да) помисля).

Surprised Важно е да знаеш основната форма на глаголите, защото ако търсиш в речника думата играхме, няма да я намериш. Трябва да търсиш играя.

Основа на думата – Онази част от думата, която остава, след като отстраним окончанието и определителния член.

      • писателите (-те  определителен член за мн. ч., -и  окончание за мн. ч.); писател-и-те

      • ходихме (-хме  окончание за 1 л., мн. ч., мин. св. вр.); ходи-хме

      • големият (-ят  пълен определителен член, -и  окончание за мн. ч.) голем-и-ят (голям / голем(и)  думата съдържа променливо я)

Основни глаголни времена – Основните глаголни времена са три: сегашно време, при което глаголното действие съвпада с момента на говоренето (чета, играя, уча); минало време, при което глаголното действие се е извършило преди момента на говоренето (четох, играх, учих) и бъдеще време, при което глаголното действие ще настъпи след момента на говоренето (ще чета, ще играя, ще уча).

 

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.