Web Analytics Made Easy - StatCounter

Допълнение

I. Допълнение Второстепенна част на изречението, която означава лице или предмет, пряко или непряко засегнат от глаголното действие.

Допълнението пояснява сказуемото в изречението и е част от групата на сказуемото.

Допълнението отговаря на въпросите кого, какво, като към тези въпроси могат да бъдат добавяни предлози (с кого, с какво, от кого, от какво, за кого, за какво).

При разбор на изречение допълнението се подчертава с две хоризонтални черти и една къса пресечка ( ≠ ).

 

II. Изразяване 

Допълнението може да бъде изразено със:

♦ съществително име

       • Моля те, подай ми учебника (Какво да ти подам? – учебника);

♦  местоимение 

       • Моля те, подай ми учебника (На кого да го подам? – на мене (ми);

В това изречение има две допълнения: едното е изразено със съществително име (учебника), а другото с местоимение (ми)

♦  прилагателно име

       • Настигни големите (Кого за настигна? – големите);

♦  числително име

       • Настигни четиримата (Кого да настигна? – четиримата).

 

III. Видове

1. Пряко допълнение  Предметът е засегнат от глаголното действие направо; отговаря на въпросите какво, кого и се свързва със сказуемото без предлог.

      • Изяж си закуската (Какво да изям? – закуската).

      • Погледни луната (Какво да погледна? – луната).

      • Извикай Иван (Кого да извикам? – Иван).

Винителните форми на личното местоимение мене ме, тебе те, него го, нея я, него го, нас ни, вас ви, тях ги в изречението изпълняват службата на пряко допълнение.

      • Вземи я със себе си (Кого да взема със себе си? – нея (я). 

      • Днес ще ги награждават ого ще награждават днес? – тях (ги).

      • Утре ще ни водят на Витоша (Кого ще водят на Витоша? – нас (ни).

2. Непряко допълнение Предметът е засегнат странично (непряко, косвено) от глаголното действие.

Kiss Важно е да се запомни: непрякото допълнение се свързва със сказуемото с помощта на предлог и отговаря на същите въпроси какво, кого, но придружени с предлог (на какво, с кого).

      • Всички се радват на пролетта (На какво се радват всички? – на пролетта). 

      • Днес имам среща с Иван (С кого имам среща? – с Иван). 

      • Най-после се качих на колелото а какво се качих най-после? – на колелото).

Дателните форми на личното местоимение (на) мене ми, (на) тебе ти, (на) него му, (на) нея ù, (на) него му, (на) нас ни, (на) вас ви, (на) тях им в изречението изпълняват службата на непряко допълнение.

      • Дай му най-хубавото парче от тортата (На кого да дам най-хубавото парче? – на него (му).

Кратките дателни форми ми, ти, му, ù, му ни, ви, им съвпадат с кратките форми на притежателното местоимение, които в изречението изпълняват службата на несъгласувани определения. 

Kiss За да не грешим, при синтактичен разбор на изречението трябва да превърнем кратката форма в пълна:

       • Раздадоха ни новите учебници На нас ни раздадоха новите учебници (непряко допълнение);

      • Това са учебниците ниТова са нашите учебници (определение).

 

IV. Правопис

При членуване допълнението от мъжки род единствено число приема кратък член.

      • Всички внимателно слушаха учителя.

      • Трябва да поздравим победителя в състезанието.

Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член: ако можем да заменим думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък член.

      • Учителят хареса романа Той го хареса;

      • Романът е харесан от учителя Той е харесан от него.

Cool Характерно за българския език е удвояването на допълнението:

      • На мене ми харесва да уча.

      • На Иван му разрешиха да участва в състезанието.

      • Мария са я извикали първа.

Вж. - Страница 89; - Страница 48; - Страница 49; - Страница 50; - Страница 50; - Страница 51

 

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.