А

Автобиография (от гр. autós  сам, bios  живот и gráphio пиша) – Съчинение, в което едно лице разказва за своя живот. Вид литературна творба.

          • Бранислав Нушич, "Автобиография"

Автор (от лат. auctor творец, съчинител) – Създател на литературно, научно или музикално произведение.

          Димитър Талев е автор на романа "Преспанските камбани".

Авторска реч – Авторската реч е характерна за епическото произведение; това е речта на автора разказвач, с която той свързва в едно езиково, композиционно и идейно цяло литературното произведение. В авторската реч се изразява и отношението на писателя към описваните от него събития и герои. Чрез авторската реч писателят прави характеристика на героите, описва обстановката, разказва случки, рисува пейзажи и т.н.

Авторска характеристика – Думи на автора, които характеризират литературния герой. Авторска характеристика се изразява в биографични бележки, в описание на портрет, в психологическа характеристика, косвена характеристика.

Акростих (от гр. ákros  краен и stíchos стих) – Стихотворение, в което началните букви на всеки стих, прочетени отгоре надолу, образуват дума или изречение.

        • За кученце се моля от години,

          аз във всеки ден и всеки час,

          ще има ли все пак резултат,

          о, боже господи, кажи ми! 

Акцентуване (от лат. accentus  ударение) – 1. Поставяне на ударение.

2. Подчертаване на логическото ударение: чрез инверсия, чрез изреждане ("А той, беден, гол, бос, лишен от имота, за да е полезен  дал си бе живота" (Ив. Вазов, "Левски"), чрез анафора (виж по-надолу).

3. В преносен смисъл за художествено произведение: изнасяне на преден план на образ, събитие или черти от характера на литературен герой.

Алегория (ог гр. allegoría - иносказание) – Алегория значи да се изобразява и да се говори едно, а да се разбира друго. В литературата тя намира най-широко приложение в басните, в приказките за животни, в притчите и пр.

Алегорията се използва в сатиричните и в художествените произведения: басните, поговорките, пословиците, притчите, приказките за животни. Напр. в народното творчество лисицата е алегоричен образ на хитростта, заекът – на страхливостта, а вълкът – на злобата, кръвожадността, но и на глупостта.

Алитерация (от лат. ad  към и littera буква)Повторение на едни и същи или близки по звучене съгласни звукове.

        • Гарванът грачи грозно, зловещо,

          псета и вълци вият в полята...

                    (Хр. Ботев, "Обесването на Васил Левски")

Повторенията на съгласните г, р създава неприятно, дразнещо, грозно усещане, а повторението на звука в спомага за звуковото пресъздаване на воя на вълците. Картината е мрачна, потискаща. За постигането на това внушение важна роля има звуковата организация на стиха (в конкретния пример това е алитерацията).

Анаграма (от гр. aná  назад и grámma буква) 1. Разместване на букви или срички в думата, в резултат на което се получава нова дума (липа пила).

2. Прочитане на думата по обратен ред на думите (поема амеоп).

3. Игра-загадка, при която трябва да се състави дума, като се знаят буквите, от които се състои (к-у-ч-н-е-и – ученик), или се разместят букви и срички (литература  тера, тур, ура, ретур, лира, литра и др.)

Аналогия (от гр. analogía - сходство, еднаквост, съпоставяне) – Съпоставяне на сродни представи, образи, предмети или явления с цел едното да бъде обяснено посредством другото. 

Анафора (от гр. anaphorá изнасяне) – Повторение на едни и същи звукови съчетания или думи в началото на стиховете, за да се подчертае значението на отделната дума и да се изрази по-силно чувството.

         • Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до село,

жив и здрав с байряк в ръка

(Хр. Ботев, "На прощаване")

Анимизъм (от лат. anima, animus – душа, дух) – Вяра в съществуването на душа и духове, които се представят като свръхестествени, всемогъщи сили, управляващи хората, природата, света.

Антагонист – Непримирим противник, враг.

Сложни думи, съдържащи като първа част анти (анта, ант), означават противоположност на основното значение. Напр. Името Антарктида (Южният полюс) идва от гр. аnti „против“ и άrktos „мечка“ - против, обратното на Арктида (Северния полюс); антидот – противоотрова; антипатичен – противен.

Антипод (от гр. antí против и poús, pódos крак)Лице, което има напълно противоположни външни или вътрешни черти в сравнение с друго лице. Например Бойчо Огнянов и Кирияк Стефчов в романа „Под игото“ от Иван Вазов.

Апосиопеза (от гр. aposiṓpēsis – замлъкване) – Замълчаване, недоизказване. Прекъсване на речта под влияние на силни чувства.

         Там аз за мило, за драго,
            за теб, за баща, за братя,
            за него ще се заловя,
            пък... каквото сабя покаже
            и честта, майко, юнашка!

АсонансСъзвучие, повторение на еднакви гласни звукове в един или в няколко съседни стиха, което има някакво художествено значение.

        • Настане вечер - месец изгрее,

          звезди обсипят свода небесен:

           гора зашуми, вятър повее, –

          Балканът пее хайдушка песен!

                               (Хр. Ботев, "Хаджи Димитър")

Многократното повтаряне (17 пъти) на меката и напевна гласна е в тези четири стиха създава определено музикално звучене на цялата строфа и допринася да се утвърди впечатлението, че Балканът, че цялата природа пее. (Речник на литературните термини).

Архаизми (от гръцки през френски– стар) – Стари думи или изрази, които вече не се употребяват в обикновения съвременен език. 

 

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Сайтът може да бъде използван без регистрация.
Само три раздела: ЧАСТИ НА РЕЧТА, ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО и АНАЛИЗИ (на тестовете),
са със специален достъп.
Условия за платен достъп до сайта
 Вход за платените ресурси на сайта:
Вход чрез PayPal Вход чрез Сосиете женерал Експресбанк Вход чрез SMS плащане