Литературни термини

А

Автор – Създател на литературно, научно или музикално произведение.

          Димитър Талев е автор на романа "Преспанските камбани".

Авторска реч – Авторската реч е характерна за епическото произведение; това е речта на автора разказвач, с която той свързва в едно езиково, композиционно и идейно цяло литературното произведение. В авторската реч се изразява и отношението на писателя към описваните от него събития и герои. Чрез авторската реч писателят прави характеристика на героите, описва обстановката, разказва случки, рисува пейзажи и т.н.

Авторска характеристика – Думи на автора, които характеризират литературния герой. Авторска характеристика се изразява в биографични бележки, в описание на портрет, в психологическа характеристика, косвена характеристика.

Автобиография – Съчинение, в което едно лице разказва за своя живот.

Акростих – Стихотворение, в което началните букви на всеки стих, прочетени отгоре надолу, образуват дума или изречение.

        • За кученце се моля от години,

          аз във всеки ден и всеки час,

          ще има ли все пак резултат,

          о, боже господи, кажи ми! 

Акцентуване (от латински - ударение) – 1. Поставяне на ударение.

2. Подчертаване на логическото ударение: чрез инверсия, чрез изреждане ("А той, беден, гол, бос, лишен от имота, за да е полезен - дал си бе живота" (Ив. Вазов, "Левски"), чрез анафора (виж по-надолу).

3. В преносен смисъл за художествено произведение: изнасяне на преден план на образ, събитие или черти от характера на литературен герой.

Алегория (ог гръцки - иносказание) – Алегория значи да се изобразява и да се говори едно, а да се разбира друго. В литературата тя намира най-широко приложение в басните, в приказкитеза животни, в притчите и пр.

Алегорията се използва в сатиричните и в художествениет произведения, в басните, поговорките, пословиците, притчите, приказките за животни. Напр. в народното творчество лисицата е алегоричен образ на хитростта, заекът – на страхливостта, а вълкът – на злобата, кръвожадността, но и на глупостта.

АлитерацияПовторение на едни и същи или близки по звучене съгласни звукове.

        • Гарванът грачи грозно, зловещо,

          псета и вълци вият в полята...

                    (Хр. Ботев, "Обесването на Васил Левски")

Повторенията на съгласните г, р създава неприятно, дразнещо, грозно усещане, а повторението на звука в спомага за звуковото пресъздаване на воя на вълците. Картината е мрачна, потискаща. За постигането на това внушение важна роля има звуковата организация на стиха (в конкретния пример това е алитерацията).

Аналогия (от гръцки - сходство, еднаквост, съпоставяне) – Съпоставяне на сродни представи, образи, предмети или явления с цел едното да бъде обяснено посредством другото. 

Анафора – Повторение на едни и същи звукови съчетания или думи в началото на стиховете, за да се подчертае значението на отделната дума и да се изрази по-силно чувството.

         • Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до село,

жив и здрав с байряк в ръка

(Хр. Ботев, "На прощаване")

Анимизъм (от латински – душа, дух) – Вяра в съществуването на душа и духове, които се представят като свръхестествени, всемогъщи сили, управляващи хората, природата, света.

Антагонист – Непримирим противник, враг.

Сложни думи, съдържащи като първа част анти (анта, ант), означават противоположност на основното значение. Напр. Името Антарктида (Южният полюс) идва от гр. аnti „против“ и άrktos „мечка“ - против, обратното на Арктида (Северния полюс); антидот – противоотрова; антипатичен – противен.

АнтиподЛице, което има напълно противоположни външни или вътрешни черти в сравнение с друго лице. Например Бойчо Огнянов и Кирияк Стефчов в романа „Под игото“ от Иван Вазов

АсонансСъзвучие, повторение на еднакви гласни звукове в един или в няколко съседни стиха, което има някакво художествено значение.

        • Настане вечер - месец изгрее,

          звезди обсипят свода небесен:

           гора зашуми, вятър повее, –

          Балканът пее хайдушка песен!

                               (Хр. Ботев, "Хаджи Димитър")

Многократното повтаряне (17 пъти) на меката и напевна гласна е в тези четири стиха създава определено музикално звучене на цялата строфа и допринася да се утвърди впечатлението, че Балканът, че цялата природа пее. (Речник на литературните термини).

Архаизми (от гръцки през френски– стар) – Стари думи или изрази, които вече не се употребяват в обикновения съвременен език.

Б

Балада  (играя) – Лиро-епическо стихотворение с фантастичен сюжет, което пренася читателя в тайнствена, необикновена действителност и извиква у него особено (баладично) настроение. В баладите героите най-често попадат в трагични обстоятелства, които завършват със смърт. Обикновено за тази смърт и за трагичните обстоятелства, довели до нея, разказва самият герой (П.П.Славейков, "Неразделни").

Хр. Ботев, "Хаджи Димитър", П. Р. Славейков, "Изворът на белоногата", Ив. Вазов, "Легенди за Царевец" и др.

Г

Градация (от латински – постепенно издигане) – стилистична фигура, при която чрез изреждане на еднородни части, изрази или изречения с еднакъв синтактичен строеж се постига повишаване или понижаване на чувството. Съобразно с това се срещат два вида градации: възходяща и низходяща.

Възходяща градация:

       • „Нещо долу ври, кипи, беснува се, гърми..." 

                                                                  (Алеко Константинов, "До Чикаго и назад")

       • ...едно име ново, голямо, антично,

         като Термопили славно, безгранично...

                                                      (Иван Вазов, "Опълченците на Шипка")

       • ... и студ, и мраз, и плач без надежда

        навяват на теб скръб на сърцето. (Хр. Ботев, "Обесването на Васил Левски")

Низходяща градация:

      • А тиранинът върлува

        и безчести край наш роден

        коли, беси, бие, псува

        и глоби народ поробен. (Хр. Ботев, "В механата")

       Чрез употребата на съюза и преди последната част се постига още по-силно понижаване на чувството. Чрез низходящата градация Ботев изгражда образа на тиранина и в същото време внушава  усещането за безпомощност пред жестокостта му.  

Градацията може да бъде използвана и като композиционен похват. В  стихотворението  "Патриот" Ботев изгражда сатиричния образ на героя чрез възходяща градация, изразена в последните стихове на отделните строфи:

      ...продава си и душата

      ...залага си и жената

      ...изяда си и месата   

Д

Диалектизми (от гр. – наречие, говор) – Думи или изрази от някой диалект, употребени в книжовния език.

Диалог (от гр. – разговор между две лица) – Диалогът е важно художествено средство. Чрез него писателите предават конфликтите, мислите, преживяванията на литературните герои; разкриват техни типични и индивидуални черти; мотивират  постъпките им. Свободният, непринуден, пестелив, целенасочен и ярък диалог е белег за художественото майсторство на писателя.

Диалогична форма – Разговорна форма на изложение в цяло литературно произведение. Диалогичната форма на изложение е характерна за всички драматически произведения. Среща се и при народните песни и басните.

Драма (от гр. –действие) – Литературен род, който разкрива живота чрез показване на конфликти. Драмата е предназначена за сцена (за представление), поради което се пише в диалогична форма. Конфликтът може да бъде трагичен (трагедия) или комичен (комедия).

Е

Експозиция (от латински - изложение) –  Встъпителна част на литературно произведение, в която се дават необходимите предварителни сведения за времето и мястото, където се развива действието; героите и основния конфликт.

Експресивност (от латински - изразяване) – Изразителност. Обикновено за експресивност се говори при произведения и образи с ярка емоционална наситеност, със силно емоционално въздействие.

Елегия (от гръцки - жалба) – Пропито с тъга лирическо стихотворение или песен. Стихотворение, пресъздаващо трагични преживявания: дълбока скръб, печал, отчаяние, безнадеждност. Тъжното чувство в елегията е породено от някакъв конфликт . Напр. между народ и тиранин, между мечта и невъзможността тя да бъде осъществена и т.н.

Едни от най-хубавите елегии в българската литература са написани от Ботев ("Майце си", "Елегия"), Любен Каравелов ("Хубава си, моя горо"), Иван Вазов ("Към природата"), Пею Яворов ("На нивата", "Арменци", "Заточеници"), Димчо Дебелянов ("Скрити вопли"), Христо Смирненски ("Старият музикант") и др..

Елегично чувство – Печално, скръбно, тъжно; чувство на безназеждност

Емоция (от френски и латински - възбуждам– Душевно преживяване; вълнение, чувство, възбуда (напр. любов, омраза, страх, гняв, радост, жал).

Епилог (от гръцки - послеслов) – Последна част на художествено произведение, отделена от развръзката на действието с известен период от време (може да бъде ден, месец или години), в която се разкрива по-нататъшната съдба на героите. Епилогът доизяснява отношенията между някои герои, хвърля светлина върху предишни събития или последствия, повтаря или обобщава някои внушения.

С епилог завършват: повестта "Немили-недраги" - съдбата на Странджата; разказът "Една българка" - съдбата на внучето; разказът "По жътва" - погребението на Пенка.

Епитет  (от гръцки - прибавен) Художествено определение на съществен признак на някой предмет или явление. Епитетът не само пояснява, но и засилва изобразителността и изразителността на думата (към която се отнася), като предизвиква у читателя определени представи и чувства.

        Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир."   (Ив. Вазов, "Една българка")

         ... едно име ново, голямо, антично,

          като Термопили славно, безгранично...  (Ив. Вазов, "Опълченците на Шипка")

        •Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи;тия недояли корми; тия отслабнали и обелени от скитане крака."  (Иван Вазов, "Немили-недраги")                                         

        •Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувства."    (Ал. Константинов, "До Чикаго и назад")

       Eek Не всяко определение е епитет. Едно и също прилагателно име може в един случай да е определение (златни пръстени – пръстени от злато), а в друг – художествено определение (епитет). (златни години – време, което дава възможност на човека да осъществи мечтите си)       

Епифора – Повторение на едни и същи звукови съчетания или думи в края на стиховете, за да се засили музикалната и емоционалната изразителност на поетическата реч:

        • Лятото отминава

          Както всичко.

          И както всички.

          Вече морето шуми: „Отминава!”

          Вече листата трептят: „Отминава"

         Вече птиците крещят: „Отминава!  (Божидар Божилов)

♦ В примера има сложно съчетание на анафора (вече) и епифора (отминава)..

Епос – В епоса (в епическите творби) се изобразяват случки, събития, разказват се истории. Епическите произведения обикновено са по-големи по обем от лирическите и драматическите, композицията им е по-сложна и разнообразна. Видове епически творби: приказка, легенда, разказ, повест, роман, басня и др.

Етимологична фигура – Непосредствено свързване на думи с еднакъв корен, чрез което се набляга на смисъла им и се създава благозвучие:

        • Там, дето баща и братя

          черни чернеят за мене!...

(Хр. Ботев, "На прощаване"

З

Завръзка – Начало на действието или събитието в сюжетно произведение: разказ, повест, роман, драма и др. Завръзката обикновено е действие или решение за действие, което поражда  отношения между героите и дава тласък на развитието на действието (на конфликта).Развръзката бележи решението на конфликта.

Например завръзка в разказа "Една българка" е първата среща на баба Илийца с бунтовника. Баба Илийца решава да помогне на изпадналия в беда бунтовник  и това дава тласък на развитието на действието.

Звукозапис – Повторение и редуване на звукове или звукови съчетания в един стих или в няколко съседни стиха. Вж. Алитерация, Асонанс, Анафора, Рима

И

Инверсия (от латински -  преместване) – Стилистична фигура, която се състои в разместване на думите в изречението (вместо свещен език, език свещен), с цел да се подчертае значението им, да се постигне рима, ритъм, по-голяма емоционалност и изразителност на изказа:

        • Език свещен на моите деди,

          език на мъки, стонове вековни,

          език на тая, дето ни роди

          за радост не - за ядове отровни.   (Иван Вазов, "Българският език")

Вж. - Страница 28, зад 47

Интервю  –  Публицистичен (журналистически) жанр. Представлява беседа (разговор с въпроси и отговори) на журналист с политик, писател, културен или стопански деец по важен въпрос. Интервюто е предназначено за медийно разпространение (за вестници, списания, радио, телевизия).

К

Композиция (от латински – съставяне, подреждане) – Постройката на литературната творба. Елементи на композицията са: пролог, експозиция, завръзка, развитие на действието, кулминация, развръзка, епилог. В композицията на дадена творба може да липсва пролог или епилог. Ретардацията и ретроспекцията също се елементи на композицията.

Композицията на разказа "Една българка" от Иван Вазов съдържа:

1) Експозиция (първи епизод)

2) Завръзка (втори епизод) Срещата с Ботевия четник е представен чрез ретроспекция.

3) Развитие на действието (трети епизод)

4) Кулминация (четвърти епизод)

5) Развитие на действието и втора кулминация (пети епизод)

6) Развръзка (шести епизод)

Но когато говорим за композицията на този разказ, трябва да отбележим, че завръзката е представена чрез ретроспекция, че краят на разказа има смисъла на епилог и т. н.

Композиционна рамка – Повторение на картина, стих, образ в началото и в края на творбата. Чрез тази композиционна особеност авторът подчертава, извежда на преден план, придава особено значение на образ, мисъл, идея.

Контраст (от френски – противоположност, рязко различие) – Съпоставяне на образи, картини, преживявания и идеи с противоположни черти: Дон Кихот и Санчо Панса (Сервантес, „Дон Кихот“); Бойчо Огнянов и Кирияк Стефчов(Иван Вазов „Под игото“)

Антитезата и антонимията са съпоставяне на думи и понятия с противоположно значение, а контрастът е съпоставяне на художествени изображения с противоположно съдържание и черти.

Косвена характеристика – Характеристика на литературен герой, при която писателят оставя читателя да съди за чертите на героя по косвен път – от постъпките, мислите, преживяванията, речта на героя, обстановката, сред която живее и др.

Кулминация – Върховият  момент от развитието на действието в сюжетна творба.

Л

Лайтмотив (от немски - главен, ръководен мотив) – Основен мотив в литературно произведение, в сборник или в творчеството на някой поет. Терминът е взет от музиката. В литературата се използва, когато някой мотив се повтаря и преминава като червена нишка през отделна творба или през цялото творчество на писателя.

Лайтмотив в баладата "Неразделни" на Пенчо Славейков е неразделимостта на истински влюбените.

Лайтмотив в поезията на Ботев е безсмъртието на героя, жертвал живота си в борбата за свобода. 

Литературни родове: лирика, епос, драма

Литота (от гръцки - простота, скромност) – Силно преувеличено намаляване на признаци или на предмети. Литотата е пълна противоположност на хиперболата.

         „Рада стоеше като тресната. Капка кръв не беше останала в лицето ú." (Й. Йовков)

           Животът му виси на косъм.

ЛирикаВ лириката намират израз непосредствените преживявания на поета, мислите и чувствата, които го вълнуват. Лирическото чувство се отличава със своята сила и непосредственост. Лирическата творба е кратка и е написана в стихотворна (мерена) реч.

М

Метафора (от гръцки – пренасяне) – Троп, при който черти на един предмет или явление се пренасят върху друг въз основа на прилика, свързваща прякото и преносното значениие на думите. Метафората се изразява чрез преносното значение на думите. Чрез метафората се засилва изразителността и изобразителността на текста и се внушават определени мисли и чувства.

Люлеят се златниниви"(Елин Пелин)

„Златни ниви“ е употребено в смисъл на жълти, хлебородни благодатни ниви. На нивите са преписани качествата на златото въз основа на общи признаци (жълт цвят, ценност) на златото и на узрелите жита. (Речник на литературните термини)

Ала за клети сиромаси,

  крило бе Чавдар войвода.  (Хр. Ботев)

Вж. - Страница 27

Метонимия (от гръцки – преименуване)  – Дума или израз с преносно значение, при които названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях.

Напр. желязото срещат – вместо оръжието, пушките, железните щикове; вътрешната връзка, подобието е материалът, от който е произведено оръжието – желязо.

Н

Неологизми (от гръцки – нова дума) – Нови думи, които се появяват в някой национален език.

О

Образен паралелизъм (от гръцки – успореден) – Художествен похват, при който се съпоставят успоредно два образа. Образният паралелизъм се основава върху дълбоката връзка между природните явления и душевния живот на човека.

       Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем –

          ти за твойте листи, горо, аз за мойта младост.    (Народна песен)

Оксиморон (от гръцки - остроумен и глупав) – Стилистична фигура, която представлява съчетаване и свързване на взаимно изключващи се понятия и думи (страшно хубаво). Обектът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак и по този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта: засилва се експресивността; постига се комичен ефект.

Полето празнуваше тъжен празник.

Днес съм жив труп!

eek Оксиморонът се среща във всекидневната реч, макар че не всякога прави изказа хубав и изразителен:

Много малко хора присъстваха.

Беше ми ужасно приятно.

Олицетворение (персонификация) – Художествен похват, при който се приписват човешки черти на предмети, животни или природни явления. Олицетворението е тропа, подобна на метафората. Често се употребява и терминът одухотворяване, но той е по-уместен, когато се говори за неодушевени предмети или за явления, на които се приписват прояви на живи същества. Когато се говори за животни трябва да се използва терминът олицетворение, защото те са живи същества, на които се придават човешки черти.

Вж. - Страница 27

П

Повторение – Един от най-разпространените стилно-езикови, звукови и композиционни похвати, при който се повтаря пасаж, израз, дума (едни и същи или близки по смисъл), група от звукове и отделни звукове. Чрез повторението се подчертава определен образ, мисъл, идея; повторението има съществена роля при звуковата организация на стиха и пр.

Видове повторения: анафора, алитерация, асонанс, етимологична фигура, лайтмотив, епифора, мезофора

Патос – силно и трайно чувство, породено от случка, събитие, идея, природна картина и др.с

Преразказ от името на неутрален разказвач – За да се справиш с този вид преразказ, трябва да си представиш, че в момента пред теб се случват събития, които ти предаваш като страничен наблюдател. Преразказът  се пише в сегашно историческо време. Важно е да знаеш, че в този случай се използват само глаголни форми за трето лице, единствено и множествено число, сегашно време, защото (да кажем отново) ти като разказвач не си участник в събитието, а наблюдател. Някои глаголи трябва да се трансформират. Обикновено можем да направим това с помощта на наставката -ва.

Момичето отиде до кладенеца (мин. св. вр.). Момичето отива до кладенеца (сег. ист. вр.).

Баба Илийца тръгна към Искъра, зад който я чакаше бунтовникът. Тя беше много смутена.       Баба Илийца тръгва към Искъра, зад който я чака бунтовникът. Тя е много смутена (сег. ист. вр.).

Не изтърпя Никола, а се изстъпи сред нивата и се провикна. Екливи и бодри смехове му отговариха от околните нивя.    Не изтърпява Никола, а се изстъпва сред нивата и се провиква. Екливи и бодри смехове му отговарят от околните нивя (сег. ист. вр.).

Виж още примери на  стр 101, зад.2; стр. 113, зад. 2; стр. 108, зад. 25

eek Можеш да направиш разлика с преразказ от името на литературен герой - при този вид преразказ ти влизаш в ролята на героя и разказваш в първо лице, единствено число, минало свършено и минало несвършено време.

Р

Развръзката  – Заключителен епизод,  настъпващ след кулминационния момент и предхождащ епилога. Обикновено развръзката съвпада с края на сюжетното развитие и представя решението на конфликта. Развръзката е важна за сюжета, защото по художествен път доказва основната идея на произведението.

Реторичен въпрос – Фигура на речта, представляваща въпросително изречение, чрез което не се пита, не се изисква отговор, а се утвърждава казаното.

          • Кой не знай Чавдар войвода,

            Кой не е слушал за него? (Хр. Ботев, "Хайдути")

 ♦ Поетът не пита, а казва – всеки знае Чавдар войвода, всеки е слушал за него.

Римасъзвучие между две или повече думи в стиха, с други думи, в следващите стихове.

             От заник-слънце озарени,

               алеят морски ширини;

               в игра стихийна уморени,

               почиват яростни вълни...

                                         П. К. Яворов, "Заточеници"

               Обичам те, българска реч,

               звук сладък, най-мил в звуковете,

               ту арфа звънлива, ту меч

               на майстор художник в ръцете.   (Иван Вазов, "Родната реч")
С

Синекдоха – Стилистическа и реторическа фигура, посредством която цялото се представя чрез част от него или частта се представя посредством цялото.

         ... та  сърце, майко, не трае

              да гледа турчин, че бесней

              над бащино ми огнище... (Хр. Ботев, "На прощаване")

Синоними (от гр.– съименен) – Думи, различни по звуков състав, но близки по значение. Синонимите са голямо богатство на езика. По значение те не се покриват напълно един с друг. Между тях обикновено има известна смислова или стилистична разлика.

           • неудобно – неловко, стеснително, неприятно

           • обръщам – преобръщам, превръщам, превъртвам, възвивам, завъртвам, извивам, завивам, премятам

           • послушен – изпълнителен, смирен, кротък, покорен, безропотен, дисциплиниран, тих, скромен, хрисим, подчинен, укротен, усмирен, обуздан, уталожен, преклонен.

Вж. - Страница 21

Синтактичен паралелизъм (от гръцки – успореден) – Художествен похват, при който се съпоставят успоредно два синтактично еднакви израза, за да се постигне ритмичност и да се поставят акценти. Чрез синтактичния паралелизъм се градират мислите и образите, привлича се вниманието на читателя, разкрива се отношението на автора към поставения проблем.

        Аз станах. – Небето бе празно и глухо…

          Аз плачех. – Тълпата бе ледно-бездушна… (Д. Дебелянов)

Смислов акцент – Подчертаване на определена мисъл, идея; изнасяне на преден план на образ, събитие, черта от характера на литературен герой.

Спираловидно повторение – Повторение на последната дума или словосъчетание от един стих в началото на следващия. По този начин се акцентира върху художественото и идейно-емоционалното значение на повтаряните думи:

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

в земята, майко, черната!  (Хр. Ботев, "На прощаване")

Сравнение – Троп, при който се съпоставя един предмет, лице, явление с друг. Сравнението прави предметите, явленията, чувствата, преживяванията по-разбираеми, по-достъпни за читателя. Сравнението ни кара да виждаме нещата по нов, необичаен начин, „разширява“ погледа ни, кара ни да „виждаме“ отвъд всекидневното.

            Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани."  (Ив. Вазов, "Немили-недраги")

            Като змия изсъска гъстоплетеният камшик в ръката на Индже… Звъни песента под ясното слънце, ронят се думите като зърна от тежки класове."    (Й. Йовков, "Индже")

Статия – Неголямо изложение на обществено-политически, литературен, културен или научен въпрос. Статията  е предназначена за отпечатване във вестник, списание  (тя е публицистичен жанр) или сборник със статии. Статиите не са предназначени за радио или телевизия. В статията поставеният проблем се разглежда относително завършено, но без да се придава широчина и дълбочина на изследването. Уроците в учебниците също са статии.

Стилистична фигура Особен похват, при който чрез необичайния начин на подреждане на думите в изречението, писателят изразява по-добре мисъл, чувство, настроение.

           Стилистични фигури са: инверсия, реторичен въпрос, реторично обръщение, всички видове повторения (анафора, епифора, спираловидно повторение), градация (възходяща и низходяща) и др.

Т

Текст (от латински – изтъкан, свързан) – 1. Художествена или научна реч, фиксирана писмено. 2. Откъс от произведение, който най-често служи за обучение. Вж. - Страница 11, - Страница 11, - Страница 15, - Страница 16, - Страница 16, - Страница 17, - Страница 23, - Страница 28, - Страница 32, - Страница 34, - Страница 38

Троп (от гръцки - начин на изразяване) Дума или израз, употребени в преносен смисъл.

♦ Тропи са: метафора, епитет, сравнение, метонимия, синекдоха, олицетворение, алегория, символ, хипербола, литота, ирония и др.

Х

Хипербола (от гръцки - преувеличаване) – Вид троп. Силно преувеличаване на образи, предмети, действия в художествената литература с цел да се подчертаят съществени особености и да се изрази емоционално отношение. Хиперболата е пълна противоположност на литотата.

         Порти да целуна, ще избухне пламък,

           либе, отвори ми! Или си от камък?

                                                (П. К. Яворов)

           ...като махна сабя дамаскиня,

             троицата отведнъж паднали.   (Бил се Марко с турци еничери)             
Ц

Цезура (от латински – разсичане) – Вид пауза в стиха, словораздел.

Цикъл (от гръцки – кръг) – Няколко художествени произведения, свързани с общ признак – жанр, тема, общи герои, сродни чувства и др.         

 

 

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Сайтът може да бъде използван без регистрация.
Само три раздела: ЧАСТИ НА РЕЧТА, ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО и АНАЛИЗИ (на тестовете),
са със специален достъп.
 
 Вход за платените ресурси на сайта:
Вход чрез PayPal Вход чрез Сосиете женерал Експресбанк Вход чрез SMS плащане