Е

Експозиция (от лат. expositio - изложение) –  Встъпителна част на литературно произведение, в която се дават необходимите предварителни сведения за времето и мястото, където се развива действието; героите и основния конфликт.

Първият епизод на разказа "Една българка" от Иван Вазов представлява класическа експозиция, защото ни запознава с времето (20 май 1876 г., денят, в който е разбита Ботевата чета и сам Ботев е паднал убит); с мястото  (Врачанския балкан); с главната героиня (баба Илийца); с основния проблем (конфликтът между поробени и поробители). 

Експресивност (от лат. expressio - изразяване) – Изразителност. Обикновено за експресивност се говори при произведения и образи с ярка емоционална наситеност, със силно емоционално въздействие.

Елегия (от гр. elégia - жалба) – Пропито с тъга лирическо стихотворение или песен. Стихотворение, пресъздаващо трагични преживявания: дълбока скръб, печал, отчаяние, безнадеждност. Тъжното чувство в елегията е породено от някакъв конфликт. Напр. между народ и тиранин, между мечта и невъзможността тя да бъде осъществена и т.н.

Едни от най-хубавите елегии в българската литература са написани от Ботев ("Майце си", "Елегия"), Любен Каравелов ("Хубава си, моя горо"), Иван Вазов ("Към природата"), Пею Яворов ("На нивата", "Арменци", "Заточеници"), Димчо Дебелянов ("Скрити вопли"), Христо Смирненски ("Старият музикант") и др..

Елегично чувство – Печално, скръбно, тъжно; чувство на безнадеждност

Емоция (от фр. émotion - вълнение, чувство) – Душевно преживяване; вълнение, чувство, възбуда (напр. любов, омраза, страх, гняв, радост, жал).

Епилог (от гр. epilogos – послеслов) – Последна част на художествено произведение, отделена от развръзката на действието с известен период от време (може да бъде ден, месец или години), в която се разкрива по-нататъшната съдба на героите. Епилогът доизяснява отношенията между някои герои, хвърля светлина върху предишни събития или последствия, повтаря или обобщава някои внушения.

С епилог завършват: повестта "Немили-недраги" – съдбата на Македонски; разказът "Една българка" – съдбата на внучето; разказът "По жътва" – погребението на Пенка.

Епитет  (от гр. epithetos - прибавен) Художествено определение на съществен признак на някой предмет или явление. Епитетът не само пояснява, но и засилва изобразителността и изразителността на думата (към която се отнася), като предизвиква у читателя определени представи и чувства.

        Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир."

                                                                                                                                 (Ив. Вазов, "Една българка")

         ... едно име ново, голямо, антично,

          като Термопили славно, безгранично...

                                                                                  (Ив. Вазов, "Опълченците на Шипка")

        •Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи;тия недояли корми; тия отслабнали и обелени от скитане крака."

                                                                                                                              (Иван Вазов, "Немили-недраги")                                         

        •Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувства…"

                                                                                                                   (Ал. Константинов, "До Чикаго и назад")

       Surprised Не всяко определение е епитет. Едно и също прилагателно име може в един случай да е определение (златни пръстени – пръстени от злато), а в друг – епитет (златни години – време, което дава възможност на човека да осъществи мечтите си).      

Епифора – Повторение на едни и същи звукови съчетания или думи в края на стиховете, за да се засили музикалната и емоционалната изразителност на поетическата реч:

        • Лятото отминава

          Както всичко.

          И както всички.

          Вече морето шуми: „Отминава!”

          Вече листата трептят: „Отминава!”

          Вече птиците крещят: „Отминава!”

(Божидар Божилов)

Kiss В примера чрез сложно съчетание на анафора (вече) и епифора (отминава) се внушава представата за неизбежността на случващото се и болката на лирическия герой от осъзнаването на този факт; заедно с това се постига особен ритъм, засилва се музикалността и емоционалността на творбата.

Епос – В епоса (в епическите творби) се изобразяват случки, събития, разказват се истории. Епическите произведения обикновено са по-големи по обем от лирическите и драматическите, композицията им е по-сложна и разнообразна. Видове епически творби: приказка, легенда, разказ, повест, роман, басня и др.

Етимологична фигура – Непосредствено свързване на думи с еднакъв корен, чрез което се набляга на смисъла им и се създава благозвучие:

        • Там, дето баща и братя

          черни чернеят за мене!...

(Хр. Ботев, "На прощаване")

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Сайтът може да бъде използван без регистрация.
Само три раздела: ЧАСТИ НА РЕЧТА, ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО и АНАЛИЗИ (на тестовете),
са със специален достъп.
Условия за платен достъп до сайта
 Вход за платените ресурси на сайта:
Вход чрез PayPal Вход чрез Сосиете женерал Експресбанк Вход чрез SMS плащане