По жътва

             ПО ЖЪТВА

            Да разказваш истории, не е лесна работа. Всеки от нас се е уверявал в това не един път през живота си. Случката, която искаме да разкажем, според нас е интересна, забавна или тъжна, но когато решим да я „облечем“ в думи, нещо не се получава. Дали думите не ни достигат, или не я построяваме правилно, не поставяме акценти, няма значение. Важното е, че слушателите ни не замлъкват, не зяпват с уста, не ни гледат с обожание, а с отегчение. Тъжна работа. Успокоителното е, че това не се случва само на нас. За да разказваш истории, не е достатъчно  да имаш дарба. Нужно е да познаваш това, за което говориш, да изпитваш определени чувства – състрадание, тъга, ненавист, съжаление, възхищение, и да успееш да ги предадеш с помощта на думите. Има писатели, които удивително добре се справят с всичко това. За тях казваме, че са големи разказвачи и винаги след това словосъчетание в съзнанието ни изникват имената на Елин Пелин и Йордан Йовков. Не са само те, разбира се, но с техни творби ще се срещнеш в последните часове по литература през тази учебна година.

            Елин Пелин публикува разказа „По жътва“ за пръв път през 1904 г., с мото „Жътва е сега… пейте робини“, но през 1938 год. преработва основно текста и сваля  мотото. Големите писатели винаги се стремят да ни накарат да почувстваме съдбата на отделния човек, но в същото време идеите, внушенията трябва да имат обобщаващ смисъл. Така например първоначалното мото стеснява внушенията на разказа, като акцентира върху тежкия, непосилен селски труд, а в преработения вариант тежкият труд присъства, но редом с него ние се докосваме не до селянина, а до неговата душа.

            Разказът започва (обичайно за Елин Пелин) с природна картина, която изпълнява ролята на експозиция, защото ни въвежда в темата, очертава времето и пространството, в което се развива действието – равното Софийско поле, по време на жътва (за тези, които не знаят, жътвата съвпада с най-хубавото време за море – юли, август, когато е най-горещо) и ни подготвя за онова, което ще се случи.

            Природната картина създава тягостно чувство. Вярно е, че метафорично употребеният глагол „кипи“ и епитетътзлатни“ (ниви) създават ведро, приятно чувство, но това е само в началото. С изречението „Бог тия дни даде страшна жега“ започва описанието на страшния ден: сипещото огън и жар небе се е свило над земята (метафорично употребената глаголна форма свило се е извиква представата за злоба, злост), над полето „трепери адска мараня“ (ако има нещо, което да предизвиква у всички хора мисълта за страшни мъки, то това е адът; такива мисли поражда и епитетът адски, употребен два пъти – адска мараня и адски слънчев пек), птичките са забягнали в далечните усои. Олицетворениетоотпуснати и уморени се синеят далечните гори и планини“ показва всеобхватността на непоносимата жега. Безглаголното изречение „Тежко и душно“ обобщава и създава едно особено усещане за неподвижност.

            Слънцето, хубавото слънце, на което всички се радваме, в този страшен ден е „огнено и немилостиво“, но „жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци“. Обърни внимание на съществителното „селяци“, защото повече няма да го срещнеш в разказа. Два пъти е употребен само епитетът „селски“, който конкретизира съществителното „души“ и „селско дете“ при описанието на Пенка, но в този случай епитетът има обощаващ смисъл – на цялото село. От тук нататък писателят говори за хора – морни работници, булки, моми, мъже, жени, майки, които имат душа и тази душа се труди, остава без сили, радва се, възхищава се, надява се и страда. За душата говори Елин Пелин, за тази част от нас, която ни прави човеци. Всички сме чували израза „човек без душа“, което ще рече никакъв човек, не човек.

            Бог тая година е пожалил „греховните селски души“, не са ги сполетели вечните спътници на труда им – град, скакалци, грозни напасти. Бог ги е опазил и в душите им е покълнала надеждата за плодовита жътва. Покълнала е надеждата, че Бог им помага и от тях се иска само да се молят и да работят. Ободряват се селските души и над полето заехтяват песни като благодарствени молитви.

            Песента се превръща в герой на творбата, защото е израз на онова, което носят в душите си хората. Не само класически, но и изключително красив е образът на песента: „залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта“.  

            В този момент, в който образът на страшната и заплашителна жега е поизместен от породилата се надежда, писателят ни представя главния герой – левент Никола. Чувал ли си думата левент? Левент означава едър, снажен, здрав, силен, строен, юнак. Красив и работлив е Никола. И влюбен.

            Така правят големите писатели. За да ни накарат да почувстваме радост или скръб, ни въвеждат в конкретна ситуация. Защото едно е да ти кажат, че по време на жътва са умирали хора и съвсем друго е да „видиш“ Никола, да почувстваш любовта му, да усетиш любовта на Пенка и накрая да осъзнаеш, че тези красиви чувства, че тази любов не се е състояла, защото такъв е животът на селянина – тежък, труден и подвластен на природата.

            Семейството на Никола е малко, но в него цари атмосфера на любов, разбирателство и доброта. Обърни внимание на обръщението „бате“, „синко“, на загрижеността на Никола („Майко, я си почини и ги послушай!“). Някой ще каже – откъде разбираме, че е малко, може би само тримата са дошли да жънат. Жътвата е най-важният момент в живота на селянина. Ако има жито, има хляб, има живот. Затова по време на жътва на полето излизат всички. Сестричката весело закача батко си, майката се усмихва с любов, Никола споделя с тях, че ще им доведе снаха. Удивително спокойствие, радост и съпричастност струи от тази картина. Само Никола е неспокоен, но от любов.

            В един миг дружната песен заглъхва, за да се понесе над полето „самичък глас – висок, звънлив и треперещ“. Гласът на Пенка.

            Да разгледаме описанието на песента : „А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение и победоносно вземаше връх и се носеше стремително и гордо.“. В тази песен е душата на младото момиче – чиста, волна, млада, влюбена; изпълнена с надежди, желания и съмнения, ту плаха, ту смела, но горда и силна. Това е Пенка, това са всички млади момичета, това е човекът, внушава писателят.

            Екливи и ободрителни смехове“ отговарят на провикването на Никола. Дори узрелите класове весело си зашушукват нещо. Пенка праща на Никола „закачлива и обична песен“. Страшната жега и адският пек са забравени, над полето, сякаш благославяйки, „с кръст в ръка“, прехвръква надеждата, а по нея радостта. Морните души се ободряват и полето пак заехтява „от смях и песни“. Елин Пелин ни е омаял, накарал ни е да видим красотата и поезията на благодатния селски труд, да почувстваме красивата и поетична селска душа. Да повярваме, че злото е надмогнато. Този момент можем да определим като кулминационен – това е надмощието на човешкия дух над надвисналото зло.

            И тук следва едно „но“.

            Писателят често използва в разказите си този композиционен похват – бързо, стремително, възходящо развитие на действието, последвано от рязък обрат.

            Отдалеч дотичва босоного хлапе и уплашено обажда, че Пенка е „примряла от жега“. Грозната вест се разнася от уста на уста. Обърни внимание на следващите три възклицателни изречения, всяко от които е на нов ред. Няма кавички, няма тирета, които да отбелязват, че това са думи, изречени от героите, но въздействието е точно такова. Създава се усещането, че това са думите и мислите на всички и изразяват всеобщия ужас. В безглаголното изречение „Пак жертва!“ наречието „пак“ (отново) подчертава, че случилото се не е необичайно, а съществителното „жертва“ се възприема като „жертвоприношение“. Трудът, природата, животът са взели поредната си жертва. Този момент можем да определим като втора кулминация – това е физическото надмощие на природата над човека.

            Всички се стичат на Пенкината нива „ужасени“. До този момент писателят ни е представил Пенка чрез гласа ú, чрез песента ú и ние сме усетили нейната младост, духовна сила и чистота, защото чрез песента, внушава Елин Пелин, човекът изразява себе си. Портретното описание допълва създадената представа и разкрива красотата ú чрез отделни детайли – хубавото лице, гъстите ресници, бялата гушка. Чистотата и невинността на девойката са подчертани чрез присъствието на белия цвят – бялата пребрадка, бялата гушка. Острият сърп в ръката ú и „грижливо“ стиснатата ръкойка говорят за нравствените ú качества. Смъртта на Пенка е трагична, но благородна и красива.Обърни внимание на словосъчетанието „селско дете обичливо.“ Епитетът „обичливо“ не означава „обичащо“ или „обичано“, а двете заедно – предизвикващо обич. Трудът, природата, животът отново са взели най-скъпото – младата, хубава девойка с чуден глас, влюбена и обичана от всички. Със скъпа жертва ще бъде заплатена богатата жътва.

            Пестеливо, но силно е представено преживяването на Никола. Той е изумен, отчаян, разбит и продумва само „Пенке, моя радост, моя песен!“ Тези думи казват всичко и за радостта, и за любовта, и за несъстоялите се надежди и мечти, и за разбития живот.

            Тук свършва разказът. Това е развръзката. Случката по време на жътва е разказана докрай. Следва епилог, който чрез образа на слънцето, което пече „все тъй жестоко и силно“, ни връща в началото на разказа и затваря композиционната рамка. Ала нивите са пусти, а златните класове се ронят и горят „самотни“. Картината е покъртителна – изоставено е всичко, за да се изрази почитта към човека. Трудът, надеждите, хлябът са загубили своето значение, защото човешкият живот е най-голямата ценност. Необичайното словосъчетание (оксиморон)тъжен празникзвучи като обобщениечовекът е винаги рáзпнат между щастието и нещастието, тялото и духа, живота и смъртта.

            Това е животът на българския селянин – внушава Елин Пелин. В него радостта и мъката, надеждата и покрусата, песента и тъгата, животът и смъртта са заедно, защото те са самият живот. Труден, тежък, непосилен на моменти е този живот, но дори и в него селянинът успява да запази духовните си добродетели, да опази своята душа.

Да припомним и уточним:

Заглавието: предлогът "по" внася допълнителен смисъл – такива неща се случват по време на жътва

 Основна тема на текста:  жертвеният характер на селския труд

Основен конфликт:  конфликтът на човека с природата

Композиция:

            • експозиция – началната природна картина

             завръзка – съобщението на Никола, че има избранница, за която смята да се ожени

             кулминация1. Песента на Пенка : огненото и немилостиво слънце и “адската мараня” са надмогнати чрез физическо усилие, воля и естетическо извисяване; песента на Пенка е  знак за триумфа над злото;

                                        2. Вестта, че Пенка е "примряла от жега" – физическото надмощие на природата над човека

             развръзка – смъртта на Пенка

            епилог – погребението на Пенка

            композиционна рамка – описанието в началото и в края на текста (образът на слънцето)

Герои:   главни герои – Никола и Пенка  (Ако се замислим, ще открием, че главен герой е Никола, защото той понася удара от конфликта, а и шеговито, но не невярно, се казва, че главен герой е този, с когото започва и завършва текстът. Но нима Пенка може да бъде второстепенен герой? Това вмятане има за цел да поразбърка мислите ти, за да стигнеш сам до верния отговор за взаимната обвързаност.) 

            второстепенни герои: майката и сестричката на Никола

            селската общност (морните работници) – всеки в тази общност е съпричастен с личната съдба на Никола и Пенка, защото това е и тяхна съдба (всички се радват на любовта им, всички се стичат на Пенкината нива „ужасени“).

Образи, които трябва да отбележим: образът на слънцето образът на песента.

 

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Сайтът може да бъде използван без регистрация.
Само три раздела: ЧАСТИ НА РЕЧТА, ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО и АНАЛИЗИ (на тестовете),
са със специален достъп.
Условия за платен достъп до сайта
 Вход за платените ресурси на сайта:
Вход чрез PayPal Вход чрез Сосиете женерал Експресбанк Вход чрез SMS плащане