I. Еднородни части – Части на простото изречение, които изпълняват еднаква синтактична служба, отговарят на един и същи въпрос и се свързват помежду си съчинително (безсъюзно или със съчинителен съюз).
1. Обикновено еднородните части принадлежат на една и съща част на речта (бързо, лесно, вкусно – наречия; учебниците, тетрадките – съществителни имена)
• Учебниците и тетрадките са на масата (Те са на масата – еднородни подлози, изразени със съществителни имена).
• Вземи учебниците и тетрадките (Какво да взема? – еднородни допълнения, изразени със съществителни имена).
• Ще сготвя бързо, лесно и вкусно (Как ще сготвя? – еднородни обстоятелствени пояснения, изразени с наречия).
• Към небето полетяха сини, бели и зелени балони (Какви балони полетяха към небето? – еднородни определения, изразени с прилагателни имена).
Сказуемите не могат да бъдат еднородни части на изречението, защото всяко сказуемо образува ново изречение.
♦ Еднородните части могат да бъдат и разширени (да имат свои пояснения).
• Децата се радваха на жълтата иглика и белите кокичета (На какво се радваха децата? – еднородни разширени допълнения).
2. Еднородните части се свързват като независими, равностойни чрез съчинителни съюзи и безсъюзно. При безсъюзното свързване особено значение има интонацията. В нея винаги се долавя изброяване.
• Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата; (Хр. Ботев, "Хайдути")
• Вредом се почувства нещо страшно, нещо черно, глухо, мъчно. (Елин Пелин "Напаст божия")
Веднага откриваш градацията, нали? Градацията, тъй характерна за поетическия синтаксис, се постига чрез изреждане на еднородни части. Обикновено еднородните части се свързват безсъюзно или с помощта на повторителен съюз.
• ... и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето. (Хр. Ботев, "Обесването на Васил Левски")
II. Свързване на еднородните части в изречението.Съюзите, свързващи еднородни части, се наричат съчинителни.
♦ Най-често употребяваният съюз е и. При безсъюзно свъзрване той се поставя пред последната еднородна част и означава, че изброяването е завършено (виж горе третия и четвъртия пример), но съюзът и може да бъде и повторителен. В този случай пред второто и се пише запетая.
• И жени, и деца се стекоха на мегдана.
♦Съюзите но и а означават противопоставяне. Пред тях се пише запетая.
• Не искам шоколад, а сладолед.
♦ Съюзът ни-ни се употребява в отрицателни изречения и може да бъда само повторителен. Запетая се пише пред втората част на съюза.
• Всички се върнаха, а от Иван ни вест, ни кост.
♦ Съюзът или показва, че от изброените явления е възможно само едното. Той може да бъде и повторителен или-или.
• Ще отида на концерта с Петя или с Таня.
• Ще взема или круши, или ябълки. Повторителният съюз внушава категоричност – в никакъв случай няма да взема и двете.
Ако еднородни подлози са свързани с или-или, сказуемото е в ед. ч. Напр. Или Мария, или Ния ще участва в състезанието.
♦ Съюзът ту-ту означава редуване и може да бъде само повторителен.
• Хапвам си ту бадеми, ту фъстъци.
♦ Съюзът не само-но и подчертава, че освен означеното с първата еднородна част има и друго, което говорещият смята за важно.
• На тържеството бяха дошли не само родители, но и приятели.
♦ Съюзът както-така и служи за сравнение.
• Както родителите, така и учителите бяха възхитени от видяното.
III. Вече разбра кога еднородните части се отделят със запетая, но понякога пред или след тях стои обобщаваща дума, която ги обединява, и тя трябва да бъде отделена. Обобщаваща дума може да бъде всяка част на изречението освен сказуемото.
♦ Когато обобщаващата дума стои пред еднородните части, след нея се пише двоеточие или тире:
• В Дунав се вливат реките: Вит, Осъм, Янтра.
• На пазара може да се види всякакъв зеленчук: домати, краставици, чушки, карфиол.
• За сладкиша са ти нужни следните продукти: брашно, яйца, масло, захар и бакпулвер.
♦ Когато обобщаващата дума стои след еднородните части, пред нея се пише тире:
• Домати, краставици, чушки, карфиол – всякакъв зеленчук може да се види на пазара.
• Възрастни и деца, учени и прости – всички го уважаваха.
• Улиците, къщите, дърветата – всичко беше побеляло от сняг.
Обърни внимание, че сказуемото се съгласува по число с обобщаващата дума.
• Домати, краставици, чушки, карфиол – всякакъв зеленчук (ед.ч.) може да се види (ед.ч.) на пазара.
• Домати, краставици, чушки, карфиол – всякакви зеленчуци (мн.ч.) могат да се видят (мн.ч.) на пазара.
IV.
1. В дадено изречение може да има две обстоятелствени пояснения или допълнения, но те да поясняват сказуемото от различни страни.
• Сутрин в планината е свежо и прохладно. Обстоятелствените пояснения сутрин и в планината поясняват съставното именно сказуемо по различен начин. Кога е свежо и прохладно в планината? – сутрин (обст. поясн. за време); Къде сутрин е свежо и прохладно? – в планината (обст. поясн. за място). Обст. поясн. сутрин и в планината не са еднородни. 
Ти забеляза еднородните части в това изречение, нали? Действително именните части на съставното именно сказуемо свежо и прохладно са еднородни.
• Ще взема учебника от Боян. Допълненията учебника и от Боян пояснява сказуемото ще взема по различен начин. Какво ще взема от Боян? – учебника; От кого ще взема учебника? – от Боян. Допълненията учебника и от Боян не са еднородни.
2. Нееднородните определения поясняват предмета по различен начин.
• Нашият роден Балкан често е възпяван в народните песни. Чий Балкан е възпяван в народните песни? – нашият; Какъв Балкан? – роден. Съгласуваните определения нашият и роден не са еднородни.
Между нееднородните части не може да се постави съюз и (или).
• В пристанището бяха акостирали големи презокеански кораби. Между определенията големи и презокеански не може да се постави съюзът и, защото ще означава, че презокеанските кораби не са големи, а това противоречи на логиката. Тези определения не са еднородни.
Вж. - Страница 112, - Страница 113, - Страница 66, - Страница 67, -Страница 46, -Страница 47
