Образен паралелизъм (от гръцки – успореден) – Художествен похват, при който се съпоставят успоредно два образа. Образният паралелизъм се основава върху дълбоката връзка между природните явления и душевния живот на човека.
• Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем –
ти за твойте листи, горо, аз за мойта младост. (Народна песен)
Оксиморон (от гр. oxýs - остроумен и mõrós - глупав) – Стилистична фигура, която представлява съчетаване и свързване на взаимно изключващи се понятия и думи (страшно хубаво). Обектът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак и по този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта: засилва се експресивността; постига се комичен ефект.
• Полето празнуваше тъжен празник.
• Днес съм жив труп!
Оксиморонът се среща във всекидневната реч, макар че не всякога прави изказа хубав и изразителен:
• Много малко хора присъстваха.
• Беше ми ужасно приятно.
Олицетворение (персонификация) – Художествен похват, при който се приписват човешки черти на предмети, животни или природни явления. Олицетворението е тропа, подобна на метафората.
Често се употребява и терминът одухотворяване, но той е по-уместен, когато се говори за неодушевени предмети или за явления, на които се приписват прояви на живи същества. Когато се говори за животни трябва да се използва терминът олицетворение, защото те са живи същества, на които се придават човешки черти.
Вж. - Страница 27
.
