♦ Често гласната И се бърка със звук, който бележим с буквата Й.
• И е гласен звук и може да образува сричка; той може да се произнася отделно и може да се свърже с мелодия.
• Й не може да се произнася самостойно, а винаги се свързва с гласен звук: йа,йо, ай, ой, ей;
• Й спада към съгласните и не може да образува сричка: кой-то, ни-кой, май-ка, пей-ка, лей-ка-та.
Затова, когато се съмняваш дали да пишеш И или Й, можеш да произнесеш думата и да я разделиш на срички: ако звукът се отделя в сричка или заедно със съгласни звукове образува сричка, пиши И (И-ван, ти-ши-на); ако не се отделя в сричка, а е част от сричка, в която има гласен звук – пиши Й (шей-на, пей, ни-кой).
КОГА ПИШЕМ И и КОГА Й
1. В множествено число думите никога не завършват на Й:
• идея → идеи
• организация → организации
• материя → материи
• тролей → тролеи
• свой → свои
2. Съществителни имена и местоимения, завършващи в единствено число на Й, в множествено число се пишат с И:
Ед. ч. Мн. ч.
• случай → случаи
• критерий → критерии
• хербарий → хербарии
• мой → мои
• който → които
• някой → някои
• кой → кои
• чийто → чиито
Относителното местоимение който не завършва на й, но то е образувано от въпросителното местоимение кой и затова се променя по същия начин. Това се отнася както за относителното местоимение чийто, образувано от въпросителното чий, така и за всички местоимения, образувани от кой и чий (никой,никои; ничий, ничии; някой, някои; нечий, нечии и т.н.).
3. С Й се пишат собствени съществителни:
• Благой
• Паисий
• Софроний
4. С Й се пишат повелителни глаголни форми:
• пея → пей!
• чакам → чакай!
• играя → играй!
Й използваме и когато правим фонетична транскрипция на дума, в която буквите Ю, Я стоят след гласен звук или в началото на думата: ютия [йутийа]
