I. Подлог – главна част на изречението; подлогът показва за кого или за какво се говори, за какво се съобщава в изречението.
♦ Подлогът лесно се намира по смисъл като основна дума в изречението (Зари чете), но може да се открие и с въпросите Кой?, Какво?, Що?, зададени към глагола сказуемо (Зари чете. Кой чете? – Зари).
Още по-лесно се открива чрез замяна на думата с лично местоимение в именителен падеж (Зари чете → Тя чете).
♦ При разбор на изречение подлогът се подчертава с една права черта ( — ).
Подлогът може да бъде изразен (но може и да не бъде изразен – безподложно и безлично изречение) чрез всяка част на речта (Ям е любимата ми дума), но обикновено се изразява чрез:
• Децата играят на двора.
• Пред всички с предизвикателно вдигната глава излезе Ния.
• Пролетта ме изпълва с аромата си на свежест и живот.
• Големите бързо взеха преднина.
• Ще ми се да вярвам, че по-често побеждава добрият.
• Младите учат по-бързо и по-лесно..
• Тримата първи стигнаха до хижата.
• Първият ме подмина, но вторият се спря и ме попита от какво имам нужда.
• Тук сме петимата и чакаме останалите.
• Те бяха горди с постижението си.
• Нашите ще се приберат утре.
• Не разбрах кой ще дойде с мен.
• Големият кораб акостира в пристанището.
• Ние с тебе света ще обновим.
• Момичето със странната прическа вървеше с гордо вдигната глава.
• От гьолчето изскочиха малки зелени жабки.
• Никога не са ми харесвали мъглявите приказки.
• Подчертаването на сказуемите при анализа на сложните изречения улеснява работата ти. (То улеснява работата ти)
Запомни това: подлогът винаги може да бъде заменен с лично местоимение в именителен падеж – аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те.
♦ Следователно ако дума (или словосъчетание) може да бъде заменена с лично местоимение в именителен падеж, то тя е подлог в изречението:
• От древни времена поведението на животните (то) е будило интерес у хората.
• Наблюденията (те), които се правели над някои действия на животните, намирали приложение в практиката – при опитомяването и дресирането на животните, за предсказване на природни бедствия, промени във времето и др.
• Науката за поведението на животните (тя)се нарича етология.
Още нещо, което може да ти помогне: винаги можеш да смениш местата на думите в изречението (словореда), но без да променяш формата на думите.
В следващите изречения ще заменим подлога с лично местоимение и ще променим словореда:
• Живял някога край морето един момък. → Той живял някога край морето.
• В това време слънцето се скрило зад хълма. → В това време то се скрило зад хълма.
• Слънчевите лъчи падаха право върху лицето на Елиза. → Те падаха право върху лицето на Елиза.
• В стаята нахлу чист въздух. → Той нахлу в стаята.
• От гъсталака на дърветата се показаха три великолепни бели лебеда. → Те се показаха от гъсталака на дърветата.
III. Подлогът и сказуемото (главните части на изречението) винаги се съгласуват по лице и число, а понякога и по род:
• Една сутрин Мария (тя – 3 л., ед. ч.) излезе (тя излезе – 3. л., ед. ч.) на разходка.
• Мария и Светла (те – 3 л. мн. ч.) стоят (те стоят – 3 л., мн. ч.)на първия чин
• Момичето (то - 3 л., ед. ч., ср. р.) тръгнало (то тръгнало - 3 л., ед. ч., ср. р.) към странната къщичка.
IV. Разширен подлог – Подлогът може да има свои пояснения (да бъде изразен със словосъчетание):
• Казват, че Големият бариерен риф е едно от най-красивите места на нашата планета. Подлогът риф е разширен със съгласуваните определения големият и бариерен. Съгласуваното определение на подлога приема определителния член.
• Учителката на първокласниците ги посрещна с хляб и мед. Подлогът учителката е разширен с несъгласуваното определение на първокласниците. В този случай определителният член си остава при подлога.
V. Еднородни подлози – два или повече подлога, които се отнасят към едно и също сказуемо в изречението.
• Иван, Мария и Светлозара останаха в хижата. Можем да проверим дали подлозите са еднородни, като ги заменим с лично местоимение. Ако то е в множествено число, подлозите са еднородни. Те останаха в хижата.
• Малките първокласници и големите дванайсетокласници се хванаха за ръце и заедно влязоха в училището. Еднородните подлози също могат да бъдат разширени. Подлогът първокласниците е разширен със съгласуваното определение малките, а подлогът дванайсетокласници – със съгласуваното определение големите.
VI. Правопис
Подлогът в изречението се членува с пълен член, ако е изразен със съществително име от мъжки род, .
♦ Ако можем да заместим същ. име или словосъчетание с той, трябва да го членуваме с пълен член:
• Ученикът (той) обича трудностите.
• Любознателният човек (той) обича предизвикателствата.
• Най-големият приятел на брат ми (той) се нарича телефон.
• Пръв усети опасността опитният водач (той). → Опитният водач (той) пръв усети опасността.
Ако пред думата стои предлог ( по, за ,на, без , около и др.) , тя НИКОГА не се членува с пълен член, защото не може да бъде подлог в изречението.
Вж. - Страница 16, - Страница 44; - Страница 109; - Страница 80, зад. 2, Страница 46, - Страница 81, - Страница 43; Тест: Главни части на изречението – V клас
