С

Сентенция (от лат. sententia – мнение, съждение, мъдра мисъл) – Кратко изречение, което изразява мъдра мисъл.

        • Животът е кратък, изкуството – вечно.

Символ (от гр. sýmbolon – знак) Образ с преносно значение, обединяващ различни планове на възпроизвежданата от писателя действителност. Например пролетта в поезията на Вапцаров е символ на революцията и победата.

Синекдоха Троп, посредством който цялото се представя чрез част от него или частта се представя посредством цялото.

         ... та  сърце, майко, не трае

           да гледа турчин, че бесней

           над бащино ми огнище...  (Хр. Ботев)

Синоними – Вж. Синоними

Синтактичен паралелизъм (от гръцки – успореден) – Художествен похват, при който се съпоставят успоредно два синтактично еднакви израза, за да се постигне ритмичност и да се поставят акценти. Чрез синтактичния паралелизъм се градират мислите и образите, привлича се вниманието на читателя, разкрива се отношението на автора към поставения проблем.

        Аз станах. – Небето бе празно и глухо…

          Аз плачех. – Тълпата бе ледно-бездушна…  (Д. Дебелянов)

Смислов акцент Подчертаване на определена мисъл, идея; изнасяне на преден план на образ, събитие, черта от характера на литературен герой.

Спираловидно повторение – Повторение на последната дума или словосъчетание от един стих в началото на следващия. По този начин се акцентира върху художественото и идейно-емоционалното значение на повтаряните думи:

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

в земята, майко, черната!

(Хр. Ботев)

 Сравнение – Троп, при който се съпоставя един предмет, лице, явление с друг. Сравнението прави предметите, явленията, чувствата, преживяванията по-разбираеми, по-достъпни за читателя. Сравнението ни кара да виждаме нещата по нов, необичаен начин, „разширява“ погледа ни, кара ни да „виждаме“ отвъд всекидневното.

            Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани."  (Ив. Вазов)

            Като змия изсъска гъстоплетеният камшик в ръката на Индже… Звъни песента под ясното слънце, ронят се думите като зърна от тежки класове."  (Й. Йовков)

Статия – Неголямо изложение на обществено-политически, литературен, културен или научен въпрос. Статията  е предназначена за отпечатване във вестник, списание  (тя е публицистичен жанр) или сборник със статии. Статиите не са предназначени за радио или телевизия. В статията поставеният проблем се разглежда относително завършено, но без да се придава широчина и дълбочина на изследването. Уроците в учебниците също са статии.

Стилистична фигура – Особен похват, при който чрез необичайния начин на подреждане на думите в изречението, писателят изразява по-добре мисъл, чувство, настроение.

Стилистични фигури са: инверсия, реторичен въпрос, реторично обръщение, всички видове повторения (анафора, епифора, спираловидно повторение), градация (възходяща и низходяща) и др.

Стих (гр. stichos – ред) – Единица мярка в стихотворението; отрязък от мерена реч, който се пише на един ред. Всяко стихотворение е определено съчетание от стихове.

Куплет, строфа.

Строфа (гр. strophḗ – обръщане) – Повтаряща се група от определен брой стихове, свързани чрез рима, ритъм и интонация.  Строфата може да бъде двустишна, тристишна и т.н.  

Четиристишна строфа  (куплет):

      Малко цвете съм в полето,

      аз съм синия синчец,

      любя въздуха, небето,

      кича полския венец.