Сентенция (от лат. sententia – мнение, съждение, мъдра мисъл) – Кратко изречение, което изразява мъдра мисъл.
• Животът е кратък, изкуството – вечно.
Символ (от гр. sýmbolon – знак) – Образ с преносно значение, обединяващ различни планове на възпроизвежданата от писателя действителност. Например пролетта в поезията на Вапцаров е символ на революцията и победата.
Синекдоха – Троп, посредством който цялото се представя чрез част от него или частта се представя посредством цялото.
• ... та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище... (Хр. Ботев)
Синоними – Вж. Синоними
Синтактичен паралелизъм (от гръцки – успореден) – Художествен похват, при който се съпоставят успоредно два синтактично еднакви израза, за да се постигне ритмичност и да се поставят акценти. Чрез синтактичния паралелизъм се градират мислите и образите, привлича се вниманието на читателя, разкрива се отношението на автора към поставения проблем.
• Аз станах. – Небето бе празно и глухо…
Аз плачех. – Тълпата бе ледно-бездушна… (Д. Дебелянов)
Смислов акцент – Подчертаване на определена мисъл, идея; изнасяне на преден план на образ, събитие, черта от характера на литературен герой.
Спираловидно повторение – Повторение на последната дума или словосъчетание от един стих в началото на следващия. По този начин се акцентира върху художественото и идейно-емоционалното значение на повтаряните думи:
• Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
в земята, майко, черната!
(Хр. Ботев)
Сравнение – Троп, при който се съпоставя един предмет, лице, явление с друг. Сравнението прави предметите, явленията, чувствата, преживяванията по-разбираеми, по-достъпни за читателя. Сравнението ни кара да виждаме нещата по нов, необичаен начин, „разширява“ погледа ни, кара ни да „виждаме“ отвъд всекидневното.
• „Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани." (Ив. Вазов)
• „Като змия изсъска гъстоплетеният камшик в ръката на Индже… Звъни песента под ясното слънце, ронят се думите като зърна от тежки класове." (Й. Йовков)
Статия – Неголямо изложение на обществено-политически, литературен, културен или научен въпрос. Статията е предназначена за отпечатване във вестник, списание (тя е публицистичен жанр) или сборник със статии. Статиите не са предназначени за радио или телевизия. В статията поставеният проблем се разглежда относително завършено, но без да се придава широчина и дълбочина на изследването. Уроците в учебниците също са статии.
Стилистична фигура – Особен похват, при който чрез необичайния начин на подреждане на думите в изречението, писателят изразява по-добре мисъл, чувство, настроение.
♦ Стилистични фигури са: инверсия, реторичен въпрос, реторично обръщение, всички видове повторения (анафора, епифора, спираловидно повторение), градация (възходяща и низходяща) и др.
Стих (гр. stichos – ред) – Единица мярка в стихотворението; отрязък от мерена реч, който се пише на един ред. Всяко стихотворение е определено съчетание от стихове.
Куплет, строфа.
Строфа (гр. strophḗ – обръщане) – Повтаряща се група от определен брой стихове, свързани чрез рима, ритъм и интонация. Строфата може да бъде двустишна, тристишна и т.н.
♦ Четиристишна строфа (куплет):
Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.
