подчинено определително изречение

I. Сложно съставно изречение с подчинено определително – Подчиненото определително изречение пояснява име (съществително, прилагателно, числително, местоимение или именно словосъчетание) от главното изречение; изпълнява служба на определение по отношение на главното; отговаря на въпросите кой, какъв, колко, зададени към определяемата дума в главното изречение;

Kiss Във всички примери сказуемите са подчертани, подчинените изречения са изписани с удебелен шрифт, съюзните думи са оцветени в червено, а поясняваните думи – в синьо. Поясняващи думи, стоящи между частите на сказуемото, не са подчертани не бяха  още изкарвани ).

Yell Запомни, че подчертаването на сказуемите при анализа на сложните изречения дава възможност ясно да се видят простите изречения и спестява много главоболия.

Cool Следващите пет примера са взети от романа "Под игото" ("Радини вълнения").

      • Тия звънливи и ясни гласета, тия мънички розови устца, които привличаха целувки, решаваха съдбата ú.

      • Предметът, по който изпитваха, беше българска история, кратката.

      • Майките, чиито дъщери не бяха  още изкарвани, в недоумение и уплашени гледаха напред. Местоимението чийто се съгласува по род и число с думата, която стои след него (дъщери – мн.ч.; чиито – мн.ч.).                              

      • Което си е речено от Бога, то ще стане.

      • Огнянов попита момичето простичко същото нещо, което го пита и Стефчов.„

 

II. Място на подчиненото определително изречение – Подчиненото определително изречение може да стои пред, след или между частите на главното, но винаги до думата, която пояснява (или максимално близо до нея), за да не се получават двусмислици.

      • Петър стоеше безмълвно до прозореца, който беше разтревожен от предстоящото изпитване. Кой е разтревожен – Петър или прозорецът? Ясно е, че разтревоженият е Петър, но тъй като подчиненото определително изречение стои далеч от поясняваната дума, излиза, че разтревожен е прозорецът.

      Редактиран вариант: Петър, който беше разтревожен от предстоящото изпитване, стоеше безмълвен до прозореца.

 

III. Връзка на подчиненото определително изречение с главното – подчиненото определително изречение се свързва с главното чрез относителни местоимения: който, чийто, какъвто, колкото, свъпросителни местоимения и наречия: кой, какъв, кога, къде, където,  или съюзите че, да.

      • Костенурката, която отглеждам от месец, започва да свиква с мене. Коя костенурка започва да свиква с мене? – която отглеждам от месец. Двете изречения са свързани чрез относителното местоимение която; относителното местоимение който (която, което, които) се съгласува по род и число с поясняваната дума: костенурката (ж.р., ед.ч.) – която (ж.р., ед.ч.).

      • Костенурката, чиято черупка се беше заклещила между клоните, безпомощно се оглеждаше. Коя костенурка се оглеждаше безпомощно? – чиято черупка се беше заклещила между клоните. Свързваща дума: относително местоимение (чиято); местоимението чийто (чиято, чието, чиито) се съгласува по род и число с думата, която стои след него: черупка (ж.р., ед.ч.) – чиято (ж.р., ед.ч.).

      • И взе Петя  череши, колкото можеше. Колко череши взе Петя? – колкото можеше. Свързваща дума: относително местоимение (колкото).

      • Петър е човек, на когото можеш да разчиташ. Какъв човек е Петър – на когото можеш да разчиташ. Свързваща дума: предлогът на + относителното местоимение когото (дат. падеж.).

      Не отговорих на въпроса какво изучава фонетиката.  На кой въпрос не отговорих? – какво изучава фонетиката. Свързваща дума: въпросително местоимение (какво); пред въпросителна дума не се пише запетая.

      • Видях мястото, където сте прекарали онази чудесна ваканция. Кое място видях? – където сте прекарали онази чудесна ваканция. Свързваща дума: относително местоименно наречие (където).

      Водачът ни даде знак да тръгнем.  Какъв знак ни даде водачът?да тръгнем. Свързваща дума:съюз (да); пред да не се пише запетая.

      • Приемете факта, че купонът се отлага. Какъв факт  да приемем? – че купонът се отлага. Свързваща дума: съюз (че).

 

IV. Пунктуация

1. Подчиненото определително изречение се отделя от главното със запетаи:

 когато подчиненото изречение стои след главното, запетая се пише пред свързващата дума (защото тя принадлежи на подчиненото изречение)

    Ще стигнем ли до върха, който се мержелее в далечината?

 когато подчиненото изречение стои на първо място, запетая се пише след него;

     • Който стигне върха пръв, той ще приготви чая.

 когато подчиненото изречение стои между частите на главното, се отделя със запетаи от двете страни

      • Моментът, в който стъпих на върха, ще запомня за цял живот.

      • Идеята да тръгнем по-рано, се оказа разумна. Подчиненото изречение е разположено между частите на главното, но е свързано със съюза да и пред него не се пише запетая, но запетаята след края му остава.

      •Любопитството кой е в стаята на Ирина, не ми даваше покой. Подчиненото изречение е разположено между частите на главното, но е свързано въпросителна дума кой, пред която не се пише запетая, но запетаята след края му остава

2. Подчиненото определително изречение не се отделя със запетая в следните случаи:

 Когато подчиненото изречение е свързано с главното чрез съюза да

      • Дойде моментът да изнесат резултатите.

 Когато подчиненото изречение е свързано с главното чрез въпросителна дума

      • Тормозеше ме мисълта  къде  изчезнаха тетрадките.

Kiss За да откриваш лесно подчиненото определително изречение, трябва да запомниш едно нещо – подчиненото определително изречение (за разлика от подчиненото допълнително и подчиненото обстоятелствено)  винаги пояснява име от главното (най-често съществително име или местоимение).

Вж. - Страница 48; - Страница 49