Морфологичен разбор (анализ)

1. Морфологичен анализ

Прилагателните граматичен и граматически са абсолютни синоними.

♦ Да направим морфологичен анализ на думата, означава да  определим думата като част на речта и граматичните ú признаци. За целта  използваме приетите съкращения, като след всяка съкратена дума пишем точка, а след всяка граматична категория – запетая.

 На първо място винаги записваме към коя част на речта принадлежи думата, а след това – граматичните ú признаци.

• необятен – прил. име, м.р., ед.ч.

♦ ♦ Всяка изменяема част на речта е свързана с  граматични признаци, които трябва да определим и запишем:

♦ Съществително име: определяме рода, числото и дали думата е членувана:

• мост – същ. име, м.р., ед.ч.

• реката – същ. име, ж.р., ед.ч., чл.

• децата – същ. име, ср.р., мн.ч., чл.

• Стояна – съществително собствено име; не определяме род и число

♦ Прилагателно име: определяме рода, числото, дали думата е членувана и степенувана:

• вълшебният – прил. име, м.р., ед.ч., чл.

• голяма – прил. име, ж.р., ед.ч.

• чудно – прил. име, ср.р., ед.ч.

• хубави – прил. име, мн.ч.

• по-необятен – прил. име, м.р., ед.ч., степ.

 Когато правим морфологичен разбор на думите от дадено изречение, не трябва да забравяме, че прилагателното име приема граматическите признаци на съществителното име, което определя. Каквито са граматичните признаци на съществителното име, такива са и на прилагателното.

♦ Числително име – определяме вида: числително редно – определяме рода, числото и дали е членувано; числително бройно – определяме дали е членувано.

• втората – числ. редно, ж.р., ед.ч., чл.

• пет – числ. бройно

• петте – числ. бройно, чл.

♦ Местоимение – определяме вида на местоимението; различните видове местоимения са свързани с различни граматични признаци (виж по-долу).

• ние – л. мест., 1л., мн.ч.

• мене – л. мест., 1 л., ед.ч., вин.п.

• твоят – прит. мест., 2 л., ед.ч., м.р., чл.

• ничий – отриц. мест., за лица и предмети, м.р., ед.ч.

♦ Глагол – определяме времето, лицето, числото и спрежението

• играехме – гл., мин. несв. вр.,1л., мн.ч., I спр.

• празнувам – гл., сег.вр., 1 л., ед.ч., III спр.

♦ Наречие – определяме вида (за време, за място, за начин и т.н.) и дали е степенувано

• по-нагоре, по-високо, по-далече – наречия за място, степ.

• вчера, догодина, рано – наречия за време

• добре, бавно, весели – наречия за начин

♦ Съюз, предлог, частица и междуметие са неизменяеми части и когато правим морфологичен анализ, записваме само към коя част на речта принадлежат.

 Наречието също е неизменяема част, но може да се степенува (някои видове).

• върху – предлог

• към – предлог

• за да – съюз

• ли – частица

• бау-бау – междуметие

 При изискване от страна на учителя могат да бъдат определяни и някои видове. Напр. не – отрицателна частица, но – съчинителен съюз, бау-бау – звукоподражателна дума  и т.н.

2. Определяне на граматичните признаци

♦ Род – рода на думата определяме с числителните един, една, едно. Ако притежава граматическата категория род, думата може да се свърже в естествен израз с едно от числителните:

• един дървояд – мъжки род (една дървояд е неестествен израз)

• една планета – женски род

• едно същество – мъжки род

♦ Число – числото на думата определяме пак с един, една, едно и много:

  Единствено число:                                                 Множествено число

• един кораб                                                                много кораби

• една книга                                                                много книги

• едно дете                                                               много деца

♦ Членуване – изясняваме дали предметът се представя като познат, известен, определен или като непознат, неизвестен, неопределен.

♦ Окончанието, което приемат формите на съществителното, за да  изразят определеност, се нарича определителен член.

.

   Единствено число                                                                                                           Множествено число

• Мъжки род: -а/-ът; -я/-ят  (дом-а, дом-ът; кон-я, кон-ят, сън, сън-я, сън-ят)        -та, -те (домове-те; коне-те; сънища-та)

• Женски род: -та  (книга-та)                                                                                          -та, -те (книги-те)

• Среден род: -то  ( сърце-то)                                                                                        -та, -те (сърца-та)

♦ Лице – в българския език има три лица, които се определят с личното местоимение:

Единствено число                                                Множествено число

• 1 лице аз                                                                   ние

• 2 лице ти                                                                 вие

• 3 лице той, тя, то                                                  те

За да определим лицето, трябва да свържем думата в естествен израз с едно от тези местоимения. Напр.

• играем → ние играем - 1л., мн.ч.; 

• слушаха → те  слушаха - 3л., мн.ч.;

• скача → той скача, тя скача, то скача - 3л., ед.ч.;

• скачала → тя скачала - 3л., ед.ч, ж.р.

♦ Време – за да определим времето, трябва да вникнем в смисъла на изречението и разбира се,  да познаваме спрежението на глагола в българския език  (да знаем окончанията).

Основните глаголни времена – минало, сегашно и бъдеще, се определят сравнително лесно в текста.

• Слънцето блести и заслепява – глаголите са в сегашно време; действието се извършва в момента на говоренето.

• Вчера ходих на разходка в планината – глаголът е в минало свършено време; това ни подсказва и наречието вчера.

• Слънцето блестеше и ни заслепяваше – глаголите са в минало несвършено време (окончание -ше имат само глаголите във второ и  трето лице, единствено число, минало несвършено време).

Трудности се срещат при определяне на минало свършено и минало несвършено време, защото окончанията са едни и същи: 1 л., ед.ч  -х; 1 л., мн.ч. -ха, 2 л., мн.ч. - хте; 3л., мн.ч. - ха. Различават се само във второ и трето лице, единствено число: в минало свършено време глаголите нямат окончание, а в минало несвършено време приемат окончание -ше.

Можеш да си помогнеш с израз като Когато мама влезе, (аз учех - мин. несв. вр.); глаголът след подобен израз винаги е в минало несвършено време.

Много от глаголите в минало свършено и минало несвършено време се различават по гласната, на която завършва основата им (и/е):

• ходи-х, работи-х, – мин. св. вр.; 

• ходе-х, работе-х – мин. несв. вр.

Останалите глаголни времена, изучавани в 6. и 7. клас, трябва да се разберат и научат

♦ Спрежение – виж  глагол или спрежение на глагола

3. Граматични признаци на изменяемите части на речта

♦ Съществително име – има постоянен род, изменя се по число и се членува

♦ Прилагателно име – изменя се по род, число и се членува

♦ Числително име – числителните редни се изменят по род и число и се членуват, а числителните бройни могат само да се членуват

♦ Местоимение – различните видове местоимения имат различни признаци:

   • Лично местоимение – изменя се по лице, число и род (само в 3 л., ед. ч.), има падежни (пълни и кратки) форми – аз, мене ме, мене ми, ме, ми, тя, нея я, на нея ѝ, я, ѝ;

   • Възвратно лично – има кратки и пълни форми за винителен и дателен падеж – себе се, себе си, на себе си, се, си;

   • Притежателно – изменя се по лице, род и число, членува се, има пълни и кратки форми – мой, моя, мое, мои, ми;

   • Възвратно притежателно – изменя се по род и число, има пълни и кратки форми – свой, своя, свое, свои, си;

   • Показателно – изменя се по род и число – този, тази, това, тези, онзи, онази, онова, онези;

   • Въпросително – изменя се по род и число (чий, чия, чие, чии), има падежни форми за м.р., ед.ч. (кой, кого, на кого) само когато замества имена на лица;

   • Относително – изменя се по род и число (чийто, чиято, чието, чиито), има падежни форми за м.р., ед.ч. (който, когото, на когото) само когато замества имена на лица;

   • Неопределително – изменя се по род и число (нечий, нечия, нечие, нечии), има падежни форми за м.р., ед.ч. (някой, някого, на някого) само когато замества имена на лица;

   • Отрицателно – изменя се по род и число (ничий, ничия, ничие, ничии), има падежни форми за м.р., ед.ч. (никой,никого, на никого) само когато замества имена на лица;

   • Обобщително – изменя се по род и число (всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви), има падежни форми за м.р., ед.ч. (всеки/всякой,всекиго/всякого, на всекиго/на всякого) само когато замества имена на лица;

♦ Глагол – изменя се по лице, число, време; има три спрежения. При морфологичен разбор обикновено се определят тези граматични признаци. Останалите, характерни само за глагола наклонение, вид, залог, се изучават в 6. и 7. клас.

4. Приети съкращения

• м.р. – мъжки род; ж.р. – женски род; ср.р. – среден род

• ед.ч. – единствено число; мн.ч. – множествено число

• чл. – членувана (отбелязваме го само когато думата е членувана)

• степ. – степенувана (отбелязваме го само когато думата е степенувана)

• мин.св.вр. – минало свършено реме; мин.несв.вр. – минало несвършено време; сег.вр. – сегашно вр.; бъд.вр. – бъдеще време; мин. неопр. вр. – минало неопределено време

• им.п. – именителен падеж; вин.п. – винителен падеж, дат.п. – дателен падеж

• 1 л. – първо лице; 2 л. – второ лице; 3 л. – трето лице

• I спр. – първо спрежение; II спр. – второ спрежение; III спр. – трето спрежение

Вж. - Страница 101;