Разговорен стил – Един от езиковите стилове, който се употребява във всекидневното общуване; характерни за този стил са диалозите, употребата на всякакви експресивни изразни средства, много лични глаголи, с които се подчертава отношението на говорещите към темата.
♦ За разговорния стил не е характерна употребата на термини, чужди думи, нови думи и др.
Разширена част – Всяка част на изречението (подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение), която съдържа определение, е разширена част. Определението е разширяваща част.
• Тъмни облаци надвиснаха над града (разширен подлог).
• Обичам само сочни ябълки (разширено допълнение).
• Изкачихме се на най-високия връх (разширено обстоятелствено пояснение).
• Срещнах го да се връща от училище много тъжен (разширено сказуемно определение).
• Иван е нашият отличник (разширена именна част на съставното именно сказуемо).
• Бай Станой, нашият водач, е юнак (разширено приложение).
Речев етикет – Характерните за всеки народ изрази, които се използват в определени ситуации за запознанство (Приятно ми е), среща (Добър ден! Добра среща!), сбогуване (Довиждане! Приятен ден! Лек ден!) извинение (Извинете! Простете! Съжалявам!), благодарност (Благодаря! Трогнат съм!), поздравления (Честито!), молба (Може ли..., Бихте ли..., Имате ли възможност...), покана (Заповядайте), съвет, отказ, съчувствие и др.
Речников състав – Съвкупността от всички думи, използвани в даден език. Българският език съдържа повече от 100 000 думи.
Речниково значение на думата (лексикално значение на думата) – Съдържанието, смисълът на думата.
• чета – разбирам нещо написано или напечатано;
• книга – печатно произведение с подвързани листове;
• интересен – който възбужда интерес; занимателен, любопитен, увлекателен; чудноват, особен.
Когато изясняваме речниковото значение на думата, ние правим лексикален разбор.
Вж. Лексикология; Страница 40, зад. 3.
