Самостойни думи – Вж. Самостойни думи
Самостойно сегашно време – Самостойно сегашно време имат глаголите, които в сегашно време се спрягат направо:
• аз играя; ние учим; те чакат;
♦ Глаголите, които имат самостойно сегашно време, са от несвършен вид.
Сравни с Несамостойно сегашно време
Сегашно историческо време – предаване на минали събития със сегашно време. Сегашно историческо време се използва в художествени текстове, в народното творчество, в научни текстове.
Вж. Преразказ от името на неутрален разказвач; - Страница 14; Вж. Страница 24, зад. 2, 3;
Сегашно обобщено време – виж Обобщено сегашно време
Синтаксис (от гръцки - ред, подреждане, свързване) – Наука за изречението. Синтаксисът е дял от граматиката, който изучава начините на свързване на думите в словосъчетания и изречения, на простите изречения в сложни. Синтаксисът изучава правилата, по които думите като части на речта се свързват помежду си в словосъчетания и се превръщат в части на изречението (подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелствено пояснение, определение (приложение и сказуемно определение).
Синоними (от гр.– съименен) – Думи, различни по звуков състав, но близки по значение. Синонимите са голямо богатство на езика. По значение те не се покриват напълно един с друг. Между тях обикновено има известна смислова или стилистична разлика.
• неудобно – неловко, стеснително, неприятно
• обръщам – преобръщам, превръщам, превъртвам, възвивам, завъртвам, извивам, завивам, премятам
• послушен – изпълнителен, смирен, кротък, покорен, безропотен, дисциплиниран, тих, скромен, хрисим, подчинен, укротен, усмирен, обуздан, уталожен, преклонен.
Вж. - Страница 21; Тест: Синоними – V клас
Синтактични синоними – синтактични конструкции (части от изречения или цели изречения), съвпадащи по значение.
♦ Синтактичeн синоним на подчиненото определително изречение e обособена част, въведена със сегашно деятелно причастие:
• Дълго гледах чайките, които се рееха волно в небето (подч. определ. изр.). → Дълго гледах чайките, реещи се волно в небето (обособена част).
♦ Синтактичен синоним на подчиненото обстоятелствено изречение е обособена част, въведена с деепричастие:
• Том боядисваше оградата, като поглеждаше тайно към приятеля си (подч. обст. изр.). → Том боядисваше оградата, поглеждайки тайно към приятеля си (обособена част).
Както подчинените изречения, така и обособените части се отделят със запетая.
Сказуемо – Вж. Сказуемо
Сказуемно определение – Вж. Сказуемно определение
Словосъчетание – Комбинация от поне две самостойни думи, които са свързани по смисъл и граматически.
♦ Словосъчетанията биват:
• свободни – свободните словосъчетания се образуват в речта от необходимите за даден случай думи (хубава книга, нова книга, купувам книга); свободните словосъчетания се образуват всеки път наново от съответните думи, а не се възпроизвеждат като готови цялости.
• устойчиви – устойчивите словосъчетания съществуват в езика като цялости, които използваме за означаване на отделни понятия (въглероден двуокис, момина сълза, учителски съвет); някои устоичиви словосъчетания имат преносно значение като цели изрази Фразеологични словосъчетания
Словообразувателни морфеми – представка и наставка. Промяната (премахване или прибавяне) на представката или наставката в думата води до създаването на нова дума. Представката стои пред корена на думата, а наставката - след него.
• играя – изиграя, изигравам, доиграя, доизигравам, преиграя, преигравам, разиграя, разигравам, обиграя, обигравам, играч, играчка, игрище
• път – пътека, пътник, пътуване, отпътуване, пътища, пътниче, пътнически, пътувам, пропътувам, отпътувам, пътешествам (сложна дума: път + шествие), пътешествие, пътешественик
Вж. Тест: Словообразуване – V клас
Сложни съюзи – Вж. Съюз
Сложно изречение – изречение, в което има две или повече сказуеми (две или повече прости изречения).
Видове сложни изречения: сложно съчинено, сложно съставно и сложно смесено
Сложно съчинено изречение – Вж. Сложно съчинено изречение
Сложно съчинено съединително – Вж. Сложно съчинено изречение
Служебни думи – Вж. Служебни думи
Спрежение на глагола – изменението на глагола по лице, число, време и наклонение. Всички глаголи в българския език според основната гласна в 3 л., ед. ч., сег. вр. се делят на три групи, наречени спрежения:
• Първо спрежение – основна гласна е (аз пея, ти пееш, той пее);
• Второ спрежение – основна гласна и (аз вървя, ти вървиш, той върви)
• Трето спрежение – основна гласна а или я (аз рисувам, ти рисуваш, той рисува; аз хвърлям, ти хвърляш, той хвърля))
Най-лесно спрежението на глагола се определя в 3л., ед. ч., бъдеще време, защото то се образува от сегашно време + частицата ще и всеки може да го направи. Достатъчно е да запомним формулата ТОЙ ЩЕ.
• Той ще се зеленее – І спр.
• Той ще се носи – ІІ спр.
• Той ще идва – ІІІ спр.
Сричка – Един или няколко звука, които се изговарят с един тласък на издишната струя. Най-важен звук в сричката е гласната. Сричка без гласна в български език не може да се образува.
Ако искаме да открием броя на сричките в една дума, трябва да прочетем гласните: учебник - 3 срички (у-чеб-ник); ябълка - 3 срички (я-бъл-ка); подразбиране - 5 срички (под-раз-би-ра-не). Буквите ю и я образуват срички, защото съдържат гласните звукове у и а.
Предлозите в и с, когато не са удвоени (във, със), са несричкови думи, защото не съдържат гласна (в клас - 1 сричка; с усърдие - 4 срички).
Сричките нямат никакво отношение към смисловата страна на думата. Деленето на думите на срички се прилага само при пренасянето на части от думи от един на друг ред.
Сродни думи – думи, които имат общ корен и близко значение.
• чета – прочета, изчета, разчета, четене, четец, четиво, четивен, четивност,читател, читалня, читанка
♦ Общият корен е чет/чит. Има промяна (редуване) на коренната гласна, но е ясно, че думите са сродни, защото в основата им стои общото значение - познавам и умея да изговарям написани или напечатани думи; разбирам нещо написано или напечатано.
• Скръб – скръбен, прискърбие
♦ Общият корен е скръб/скърб, защото думата съдържа подвижно ъ (в групата ър/ръ), но близкият смисъл - тъгувам за нещо или за някого, е ясен.
• Уча – учебник, ученик, училище, науча, изуча, понауча, зауча
♦ Общият корен е уч, а близкият смисъл - усвоявам знания.
Когато търсим сродни думи, трябва да се ръководим не само от общия корен, но и от значението им.
♦ Например думите вода и водя имат един и същи корен вод, но не са сродни, защото означават различни неща.
• вода – воден (район), наводнение, водоносен, водопад, водопровод, водопроводчик, водорасли, водолаз, водолазен, водомер, водолечение, водораздел , водосвет, водоскок, водохранилище, воденица, воденичар и много други
• водя – водач, воден (от някого), водител, водачество
Вж. - Страница 21; - Страница 76, зад. 54
Статия – Вж. Статия
Страдателен залог – отношението на глаголното лице (подлога в изречението) към глаголното действие е пасивно, действието в изречението се извършва от друг деятел; граматическият вършител на действието не съвпада с логическия:
• Книгата е прочетена от учениците (книгата е подлог в изречението, но действието е извършено от учениците (граматическо допълнение в изречението, но логически вършител на действието).
Сравни: Учениците прочетоха книгата. Вж. деятелен залог
• Салатата беше изядена най-бързо (салатата е подлог в изречението, но тя не се е изяла сама, извършил го е някой друг; можем да продължим изречението с от: Салатата беше изядена най-бързо от децата.)
Можем да запомним като кодова дума за страдателния залог предлогът от (действието всъщност е извършено от някого другиго).
Вж. - Страница 81, - Страница 82
Стих (гр. stichos – ред) – Единица мярка в стихотворението; отрязък от мерена реч, който се пише на един ред. Всяко стихотворение е определено съчетание от стихове.
Куплет, строфа.
Строфа (гр. strophḗ – обръщане) – Повтаряща се група от определен брой стихове, свързани чрез рима, ритъм и интонация. Строфата може да бъде двустишна, тристишна и т.н.
♦ Четиристишна строфа (куплет):
Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.
Съобщително изречение – Вж. Изречение
Съгласувано определение – Вж. Определение
Съставно глаголно сказуемо – Вж. Сказуемо
Съюз – Вж. Съюз
Съюзна дума – Дума, обикновено местоимение (който, чийто, кой, какъвто и т.н.) или наречие (където, когато, как и т.н.), която в изречението изпълнява службата на съюз.
• Това е книгата, която търсех. Която е относително местоимение, но в изречението свързва подчиненото определително изречение (която търсех) с главното (това е книгата).
• Разбрах как ще стигнем до старото кале. Как е наречие за начин, но в това изречение свързва подчиненото обстоятелствено изречение (как ще стигнем до старото кале) с главното (разбрах).
