С

Самостойни думи Вж. Самостойни думи

Самостойно сегашно време – Самостойно сегашно време имат глаголите, които в сегашно време  се спрягат направо:

      • аз играя; ние учим; те чакат;

Глаголите, които имат самостойно сегашно време, са от несвършен вид

 Сравни с Несамостойно сегашно време

Сегашно историческо време – предаване на минали събития със сегашно време.  Сегашно историческо време се използва в художествени текстове, в народното творчество, в научни текстове.

Вж. Преразказ от името на неутрален разказвач; - Страница 14; Вж. Страница 24, зад. 2, 3;

Сегашно обобщено време  виж Обобщено сегашно време

Синтаксис (от гръцки - ред, подреждане, свързване) – Наука за изречението. Синтаксисът е дял от граматиката, който изучава начините на свързване на думите в словосъчетания и изречения, на простите изречения в сложни. Синтаксисът изучава правилата, по които думите като части на речта  се свързват помежду си в словосъчетания и  се превръщат в части на изречението (подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелствено пояснение, определение (приложение и сказуемно определение).

Синоними (от гр.– съименен) – Думи, различни по звуков състав, но близки по значение. Синонимите са голямо богатство на езика. По значение те не се покриват напълно един с друг. Между тях обикновено има известна смислова или стилистична разлика.

      • неудобно – неловко, стеснително, неприятно

      • обръщам – преобръщам, превръщам, превъртвам, възвивам, завъртвам, извивам, завивам, премятам

      • послушен – изпълнителен, смирен, кротък, покорен, безропотен, дисциплиниран, тих, скромен, хрисим, подчинен, укротен, усмирен, обуздан, уталожен, преклонен.

Вж. - Страница 21; Тест: Синоними – V клас

Синтактични синоними синтактични  конструкции (части от изречения или цели изречения), съвпадащи по значение.

Синтактичeн синоним на подчиненото определително изречение e обособена част, въведена със сегашно деятелно причастие:

      • Дълго гледах чайките, които се рееха волно в небето (подч. определ. изр.). → Дълго гледах чайките, реещи се волно в небето (обособена част).

Синтактичен синоним на подчиненото обстоятелствено изречение  е обособена част, въведена с  деепричастие:

      • Том боядисваше оградата, като поглеждаше тайно към приятеля си (подч. обст. изр.).  → Том боядисваше оградата, поглеждайки тайно към приятеля си (обособена част).

Surprised Както подчинените изречения, така и обособените части се отделят със запетая.

Сказуемо – Вж. Сказуемо

Сказуемно определение – Вж. Сказуемно определение 

Словосъчетание – Комбинация от поне две самостойни думи, които са свързани по смисъл и граматически.

Словосъчетанията биват:

      • свободни – свободните словосъчетания се образуват в речта от необходимите за даден случай думи (хубава книга, нова книга, купувам книга); свободните словосъчетания се образуват всеки път наново от съответните думи, а не се възпроизвеждат като готови цялости.

      • устойчиви – устойчивите словосъчетания съществуват в езика като цялости, които използваме за означаване на отделни понятия (въглероден двуокис, момина сълза, учителски съвет); някои устоичиви словосъчетания имат преносно значение като цели изрази Фразеологични словосъчетания

Словообразувателни  морфеми  представка и наставка. Промяната (премахване или прибавяне) на представката или  наставката в думата води до създаването на нова дума. Представката стои пред корена на думата, а наставката - след него.

      • играя  изиграя, изигравам, доиграя, доизигравам, преиграя, преигравам, разиграя, разигравам, обиграя, обигравам, играч, играчка, игрище

      • път  пътека, пътник, пътуване, отпътуване, пътища, пътниче, пътнически, пътувам, пропътувам, отпътувам, пътешествам (сложна дума: път + шествие), пътешествие, пътешественик

Вж. Тест: Словообразуване – V клас

Сложни съюзиВж. Съюз

Сложно изречение – изречение, в което има две или повече сказуеми (две или повече прости изречения).

Видове сложни изречения: сложно съчинено, сложно съставно и сложно смесено
Сложно съчинено изречение – Вж. Сложно съчинено изречение
Сложно съчинено съединително Вж. Сложно съчинено изречение

Служебни думи – Вж. Служебни думи 

Спрежение на глагола – изменението на глагола по лице, число, време и наклонение. Всички глаголи в българския език според основната гласна в 3 л., ед. ч., сег. вр. се делят на три групи, наречени спрежения:

      • Първо спрежение – основна гласна е (аз пея, ти пееш, той пее);

      Второ спрежение – основна гласна и (аз вървя, ти вървиш, той върви)

      Трето спрежение – основна гласна  а или я (аз рисувам, ти рисуваш, той рисува; аз хвърлям, ти хвърляш, той хвърля))

Cool Най-лесно спрежението на глагола се определя в 3л., ед. ч., бъдеще време, защото то се образува от сегашно време + частицата ще и всеки може да го направи. Достатъчно е да запомним формулата ТОЙ ЩЕ.

      Той ще се зеленее  І спр.

      Той ще се носи  ІІ спр.

      Той ще идва  ІІІ спр.

СричкаЕдин или няколко звука, които се изговарят с един тласък на издишната струя. Най-важен звук в сричката е гласната. Сричка без гласна в български език не може да се образува.

Surprised Ако искаме да открием броя на сричките в една дума, трябва да прочетем гласните: учебник - 3 срички (у-чеб-ник); ябълка - 3 срички (я-бъл-ка); подразбиране - 5 срички (под-раз-би-ра-не). Буквите ю и я образуват срички, защото съдържат гласните звукове у и а.

Kiss Предлозите в и с, когато не са удвоени (във, със), са несричкови думи, защото не съдържат гласна (в клас - 1 сричка; с усърдие - 4 срички).

Cool Сричките нямат никакво отношение към смисловата страна на думата. Деленето на думите на срички се прилага само при пренасянето на части от думи от един на друг ред.

Сродни думи думи, които имат общ корен и близко значение.

      • чета  прочета, изчета, разчета, четене, четец, четиво, четивен, четивност,читател, читалня, читанка

Общият корен е чет/чит. Има промяна (редуване) на коренната гласна, но е ясно, че думите са сродни, защото в основата им стои общото значение - познавам и умея да изговарям написани или напечатани думи; разбирам нещо написано или напечатано.

      • Скръб  скръбен, прискърбие

Общият  корен е скръб/скърб, защото думата съдържа подвижно ъ (в групата ър/ръ), но близкият смисъл - тъгувам за нещо или за някого, е ясен.

      • Уча  учебник, ученик, училище, науча, изуча, понауча, зауча

Общият корен е уч, а близкият смисъл - усвоявам знания.

Surprised Когато търсим сродни думи, трябва да се ръководим не само от общия корен, но и от значението им.

Например думите вода и водя имат един и същи корен вод, но не са сродни, защото означават различни неща.

      • вода  воден (район), наводнение, водоносен, водопад, водопровод, водопроводчик, водорасли, водолаз, водолазен, водомер, водолечение, водораздел , водосвет, водоскок, водохранилище, воденица, воденичар и много други

      • водя  водач, воден (от някого), водител, водачество

Вж. - Страница 21; - Страница 76, зад. 54

Статия – Вж. Статия

Страдателен залог – отношението на глаголното лице (подлога в изречението) към глаголното действие е пасивно, действието в изречението се извършва от друг деятел; граматическият вършител на действието не съвпада с логическия:

      • Книгата е прочетена от учениците (книгата е подлог в изречението, но действието е извършено от учениците (граматическо допълнение в изречението, но логически вършител на действието).

 Kiss Сравни: Учениците прочетоха книгата. Вж. деятелен залог

      • Салатата беше изядена най-бързо (салатата е подлог в изречението, но тя не се е изяла сама, извършил го е някой друг; можем да продължим изречението с от: Салатата беше изядена най-бързо от децата.)

Cool Можем да запомним като кодова дума за страдателния залог предлогът от (действието всъщност е извършено от някого другиго).

 Вж. - Страница 81, - Страница 82

Стих (гр. stichos – ред) – Единица мярка в стихотворението; отрязък от мерена реч, който се пише на един ред. Всяко стихотворение е определено съчетание от стихове.

Куплет, строфа.

Строфа (гр. strophḗ – обръщане) – Повтаряща се група от определен брой стихове, свързани чрез рима, ритъм и интонация.  Строфата може да бъде двустишна, тристишна и т.н.  

 Четиристишна строфа  (куплет):

      Малко цвете съм в полето,

      аз съм синия синчец,

      любя въздуха, небето,

      кича полския венец.

Съобщително изречение – Вж. Изречение

Съгласувано определение – Вж. Определение

Съставно глаголно сказуемо Вж. Сказуемо

Съюз – Вж. Съюз
Съюзна дума Дума, обикновено местоимение (който, чийто, кой, какъвто и т.н.) или наречие  (където, когато, как и т.н.), която в изречението изпълнява службата на съюз.

      • Това е книгата, която търсех. Която е относително местоимение, но в изречението свързва подчиненото определително изречение (която търсех) с главното (това е книгата).

      • Разбрах как ще стигнем до старото кале. Как е наречие за начин, но в това изречение свързва подчиненото обстоятелствено изречение (как ще стигнем до старото кале) с главното (разбрах).