Залог на глагола – Онази страна от значението на глагола, която показва какво е отношението на глаголното лице (подлог в изречението) към глаголното действие, се нарича залог. Различаваме два залога: деятелен и страдателен.
♦ Обикновено глаголното лице извършва действието в изречението (то е логически вършител):
• Мама приготвя закуската (мама е подлог в изречението и е действителен вършител на действието – тя приготвя закуската) – деятелен залог. Подчертава се, че мама приготвя закуската.
♦ Но глаголното лице може да не извършва действието в изречението (да не е логически вършител):
• Закуската е приготвена от мама (закуската е подлог в изречението, но действието е извършено от друг – от мама) – страдателен залог. Подчертава се, че закуската е приготвена. Дори ако съкратим допълнението от мама, изречението ще остане пълноценно.
Изреченията не се различават по смисъл, но чрез залога се поставявят акценти, подчертават се детайли.
Вж. - Страница 81, - Страница 67, - Страница 82, - Страница 83, - Страница 80, - Страница 81
Звателна форма на съществителните имена (звателен падеж) – употребява се, когато съществителното е обръщение в изречението: учителю, старче, майко, лельо, Михаиле, Петре, младежо, девойко, батко, како
• Бабо, кога ще ми направиш баница?
• Приятелю, чакам те в 6 часа.
• Докторе, болен ли съм?
♦ Звателните форми се употребяват като обръщения (или част от обръщения) и затова се отделят със запетая:
• Мила моя мамо, сладка и добричка,
как да кажа, мамо, колко те обичам!
Без всякакво основание в последните години звателните форми биват пренебрегвани. Често можем да чуем "Иван, ще дойдеш ли?", вместо по-благозвучното и правилно "Иване, ще дойдеш ли?". Това явление говори за непознаване на езика. Жалкото е, че някои го смятат за "модерно".
Особено нелепо звучат изрази като "Майка ми, къде ми е чашата?", вместо естественото "Майко, къде ми е чашата?".
Звук и буква – Звуците произнасяме, а буквите пишем; буквите са знаци, които ни дават възможност да запишем звуковете, които произнасяме.
За да определим броя на звуковете в една дума, трябва да направим фонетична транскрипция (да запишем звуковете, които съдържа думата, а не буквите). Има букви, които съдържат два звука, но и две букви, които означават един звук:
ь – не означава звук, а мекост на звука, който стои пред него;
щ – означава два звука, които се изписват с една буква: щ → ш и т;
ю – може да означава един звук: ьу (след съгласен) или два звука: йу (в началото на думата или след гласен звук);
я – може да означава един звук: ьа (след съгласен) или два звука: йа (в началото на думата или след гласен звук);
дж – означава един звук, който се изписва с две букви: джудже [YуYе]
дз – означава един звук, който се изписва с две букви: дзън [Sън]
Буквите дз и дж служат за отбелязване на специфични за българския език звукове. При фонетична транскрипция тези звукове се отбелязват със знаците: дз – S; дж – Y.
Когато стоят след съгласен звук, буквите ю и я означават неговата мекост.
Вж. - Страница 43, зад. 3;
♦ Фонетичен разбор на думата:
• герой [герой] – броят на звуковете съвпада с броя на буквите (5); 2 гл. звука (е, о) и 3 съгл. звука (г, р, й)
• блясък [бльасък] – 6 букви и 6 звука: 2 гл. зв. (а, ъ) и 4 съгл. зв. (б, л, с, к)
• любов [льубоф] – 5 букви и 5 звука: 2 гл. зв. (у, о) и 3 съгл. зв. (л, б, в)
• щука [штука] – 4 букви, 5 звука: 2 гл. (у, а) и 3 съгл. (ш, т, к)
• ютия [йутийа] – 4 букви, 6 звука: 3 гл. (у, и, а) и 3 съгл. (й, т, й)
Значение на думата – Думата има граматическо и речниково (лексикално) значение.
♦ Граматическо (граматично) значение на думата – наборът от граматически признаци на дадена дума (род, лице,число, време и т. н.)
Граматическото значение на следващите думи е:
• чета – глагол, 1 л., ед. ч., сег. вр., I спр.;
• книга – същ. име, ж. р., ед. ч.;
• интересен – прилаг. име, м. р., ед. ч.
Когато определяме граматическото значение на думата, правим морфологичен разбор.
♦ Речниково значение на думата – съдържанието, смисълът на думата.
Речниковото значение на анализираните думи е:
• чета – разбирам нещо написано или напечатано;
• книга – печатно произведение с подвързани листове;
• интересен – който възбужда интерес; занимателен, любопитен, увлекателен; чудноват, особен.
Когато определяме речниковото значение на думата, правим лексикален разбор.
Вж. - Страница 76, зад. 53; - Страница 67;
