Обособени части – Второстепенни части на простото изречение, които се отделят смислово и интонационно (в писмената реч – пунктуационно) от другите части на изречението.
Обособяват се определения, обстоятелствени пояснения и приложения.
Обособено определение:
• Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. (Елин Пелин, "Косачи")
Обособено обстоятелствено пояснение:
• В неделя, рано сутринта, тръгнахме към хижата.
Обособено приложение:
• Бай Иван, градинарят, често се отбиваше в къщата.
Вж. - Страница 22, - Страница 23 , - Страница 31, зад. 4. и 5.,- Страница 34, - Страница 35, - Страница 36, Тест
Обобщено сегашно време – Сегашно време, което се използва, когато се дава обобщена информация за установени истини, за трайни и общовалидни факти и закономерности:
• Земята се върти около слънцето
• Пантерите са красиви, но опасни животни.
Сравни: Играя с приятели (сег. време – действието се извършва в момента на говоренето) и Винаги играя с приятели (обобщено сегашно време – установен факт; в момента не играеш, но когато го правиш, винаги е с приятели) или Винаги ми се играе с приятели.
Вж. Страница 24, зад. 1, 2, 3; - Страница 14, зад. 3
Обстоятелствено пояснение – Вж. Обстоятелствено пояснение
Окончание – формообразувателна морфема, която стои в края на думата. С окончанията се изразяват различни граматически значения – род (голям – голяма – голямо), число (голям – големи), лице (играя – играеш), време (играя – играх) и др. Вж. Тест: Словообразуване – V клас
Омоними – Думи с еднакъв звуков състав, но с различно значение. В речниците омонимите се означават с горен индекс.
• Език1– подвижен орган в устата на човек или висши животни
• Език2 – средство за общуване между хората
• Нота1 – знак за отбелязване на музикален тон
• Нота2 – официално дипломатическо обръщение на правителството на една държава до правителството на друга държава
Вж. - Страница 76, зад. 53;
Определение – Вж. Определение
Определителен член – Окончанието, което приемат формите на имената (същ., прилаг., числ., мест.), за да изразят определеност. Вж. Употреба на определителен член; Морфемен анализ
Основна форма на думата – Формата, с която думата е представена в речниците; формата, с която дадена дума се представя, когато говорим за нея.
♦ Основна форма на:
• съществителните имена – формата за единствено число, нечленувана (учител, книга, море)
• прилагателните имена – формата за мъжки род, единствено число, нечленувана (голям, съвременен, радостен)
• глаголите – формата за 1. лице, единствено число, сегашно време (аз играя, аз летя, аз мисля, аз (да) изиграя, аз (да) полетя, аз (да) помисля).
Важно е да знаеш основната форма на глаголите, защото ако търсиш в речника думата играхме, няма да я намериш. Трябва да търсиш играя.
Основа на думата – Онази част от думата, която остава, след като отстраним окончанието и определителния член.
• писателите (-те – определителен член за мн. ч., -и – окончание за мн. ч.); писател-и-те
• ходихме (-хме – окончание за 1 л., мн. ч., мин. св. вр.); ходи-хме
• големият (-ят – пълен определителен член, -и – окончание за мн. ч.) голем-и-ят (голям / голем(и) – думата съдържа променливо я)
Основни глаголни времена – Основните глаголни времена са три: сегашно време, при което глаголното действие съвпада с момента на говоренето (чета, играя, уча); минало време, при което глаголното действие се е извършило преди момента на говоренето (четох, играх, учих) и бъдеще време, при което глаголното действие ще настъпи след момента на говоренето (ще чета, ще играя, ще уча).
