I. Допълнение – Второстепенна част на изречението, която означава лице или предмет, пряко или непряко засегнат от глаголното действие.
♦ Допълнението пояснява сказуемото в изречението и е част от групата на сказуемото.
♦ Допълнението отговаря на въпросите кого, какво, като към тези въпроси могат да бъдат добавяни предлози (с кого, с какво, от кого, от какво, за кого, за какво).
♦ При разбор на изречение допълнението се подчертава с две хоризонтални черти и една къса пресечка ( ≠ ).
II. Изразяване
Допълнението може да бъде изразено със:
• Моля те, подай ми учебника (Какво да ти подам? – учебника);
• Моля те, подай ми учебника (На кого да го подам? – на мене (ми);
В това изречение има две допълнения: едното е изразено със съществително име (учебника), а другото с местоимение (ми)
• Настигни големите (Кого за настигна? – големите);
• Настигни четиримата (Кого да настигна? – четиримата).
III. Видове
1. Пряко допълнение – Предметът е засегнат от глаголното действие направо; отговаря на въпросите какво, кого и се свързва със сказуемото без предлог.
• Изяж си закуската (Какво да изям? – закуската).
• Погледни луната (Какво да погледна? – луната).
• Извикай Иван (Кого да извикам? – Иван).
♦ Винителните форми на личното местоимение мене ме, тебе те, него го, нея я, него го, нас ни, вас ви, тях ги в изречението изпълняват службата на пряко допълнение.
• Вземи я със себе си (Кого да взема със себе си? – нея (я).
• Днес ще ги награждават (Кого ще награждават днес? – тях (ги).
• Утре ще ни водят на Витоша (Кого ще водят на Витоша? – нас (ни).
2. Непряко допълнение – Предметът е засегнат странично (непряко, косвено) от глаголното действие.
Важно е да се запомни: непрякото допълнение се свързва със сказуемото с помощта на предлог и отговаря на същите въпроси какво, кого, но придружени с предлог (на какво, с кого).
• Всички се радват на пролетта (На какво се радват всички? – на пролетта).
• Днес имам среща с Иван (С кого имам среща? – с Иван).
• Най-после се качих на колелото (На какво се качих най-после? – на колелото).
♦ Дателните форми на личното местоимение (на) мене ми, (на) тебе ти, (на) него му, (на) нея ù, (на) него му, (на) нас ни, (на) вас ви, (на) тях им в изречението изпълняват службата на непряко допълнение.
• Дай му най-хубавото парче от тортата (На кого да дам най-хубавото парче? – на него (му).
♦ Кратките дателни форми ми, ти, му, ù, му ни, ви, им съвпадат с кратките форми на притежателното местоимение, които в изречението изпълняват службата на несъгласувани определения.
За да не грешим, при синтактичен разбор на изречението трябва да превърнем кратката форма в пълна:
• Раздадоха ни новите учебници → На нас ни раздадоха новите учебници (непряко допълнение);
• Това са учебниците ни →Това са нашите учебници (определение).
IV. Правопис
♦ При членуване допълнението от мъжки род единствено число приема кратък член.
• Всички внимателно слушаха учителя.
• Трябва да поздравим победителя в състезанието.
Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член: ако можем да заменим думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък член.
• Учителят хареса романа → Той го хареса;
• Романът е харесан от учителя → Той е харесан от него.
Характерно за българския език е удвояването на допълнението:
• На мене ми харесва да уча.
• На Иван му разрешиха да участва в състезанието.
• Мария са я извикали първа.
Вж. - Страница 89; - Страница 48; - Страница 49; - Страница 50; - Страница 50; - Страница 51
