Кирилица – Втората славянска азбука, която измества глаголицата. Предполага се, че е съставена от Климент Охридски и е наречена "кирилица" в чест на първия славянски първоучител Константин-Кирил.
Композиция (от лат. compositio – съставяне, подреждане) – Постройката на литературната творба. Елементи на композицията са: пролог, експозиция, завръзка, развитие на действието, кулминация, развръзка, епилог. В композицията на дадена творба може да липсва пролог или епилог. Ретардацията и ретроспекцията също се елементи на композицията.
• Композицията на разказа "Една българка" от Иван Вазов съдържа:
1) Експозиция (първи епизод)
2) Завръзка (втори епизод) Срещата с Ботевия четник е представен чрез ретроспекция.
3) Развитие на действието (трети епизод)
4) Кулминация (четвърти епизод)
5) Развитие на действието и втора кулминация (пети епизод)
6) Развръзка (шести епизод)
♦ Но когато говорим за композицията на този разказ, трябва да отбележим, че завръзката е представена чрез ретроспекция, че краят на разказа има смисъла на епилог и т. н.
Композиционна рамка – Повторение на картина, стих, образ в началото и в края на творбата. Чрез тази композиционна особеност авторът подчертава, извежда на преден план, придава особено значение на образ, мисъл, идея.
♦ П. К. Яворов, "Заточеници": Повторението на обръщенията „родни брегове“ (първа строфа) и „роден край“ (пета, последна строфа) очертават композиционна рамка и засилват сърдечното, задушевно, съкровено звучене на творбата, подчертават усещането за раздялата с нещо скъпо.
♦ Елин Пелин, "По жътва": Описанията в началото и в края на текста (образът на слънцето и селяните) оформят композиционна рамка и подчертават мотива за връзката и вечната борба между човека и природата.
Контраст (от фр. contraste – противоположност, рязко различие) – Съпоставяне на образи, картини, преживявания и идеи с противоположни черти: Дон Кихот и Санчо Панса (Сервантес, „Дон Кихот“); Бойчо Огнянов и Кирияк Стефчов(Иван Вазов „Под игото“)
♦ Антитезата и антонимията са съпоставяне на думи и понятия с противоположно значение, а контрастът е съпоставяне на художествени изображения с противоположно съдържание и черти.
Косвена характеристика – Характеристика на литературен герой, при която писателят оставя читателя да съди за чертите на героя по косвен път – от постъпките, мислите, преживяванията, речта на героя, обстановката, сред която живее и др.
Крилати фрази – цитати от литературни произведения или думи, изречени от поети, писатели, политици, обществени дейци по конкретен повод. Крилатите фрази се използват като фразеологични словосъчетания както в художествени и медийни текстове, така и в разговорната реч.
• жребият е хвърлен – решението е взето и връщане назад няма; думи, изречени от Цезар, когато преминал река Рубикон и тръгнал с легионите си да превземе Рим
• мамино детенце – разглезен младеж, свикнал да получава всичко наготово от родителите си; изразът се свързва с повестта на Любен Каравелов "Маминото детенце", в която Николчо (един от главните герои) е мързелив млад човек
• пък каквото сабя покаже – какъвто ми е късметът, каквото е отредила съдбата; стих от Ботевото стихотворение "На прощаване"
Кулминация (от лат. culminatio – възвишаване) – Върховият момент от развитието на действието в сюжетна творба.
