I. Сказуемо – главна част на простото изречение; означава действие или състояние на предмета, означен с подлога.
Сказуемото най-често се изразява с глаголни форми – прости, сложни и преизказни, в деятелен и в страдателен залог; в изявително, условно и повелително наклонение.
♦ При анализ на изречение сказуемото се открива с въпрос какво прави (какво правеше) и се подчертава с две хоризонтални черти (═).
Не бива да се смесват понятията глагол (разбиран като една дума, една от частите на речта) и сказуемо. Сказуемото се изразява с глаголна форма, но понякога и с повече глаголи.
II. Видове
1. Просто глаголно сказуемо – образува се от формите на глагола за всички времена, видове, залози и наклонения, които влизат в системата на българското спрежение.
• Вчера ходих в парка (минало свършено време, деятелен залог; изявително наклонение);
• Днес ще ходя в парка (бъдеще време);
• Вчера щяхме да ходим (бъдеще време в миналото);
• Иван не дойде в парка (минало свършено време, отрицателна форма );
• Всички сме ходили в Пловдив (минало неопределено време);
• Обичам игрите и забавленията (сегашно време);
• През лятото всеки ден ходехме в парка (минало несвършено време);
• Те вече бяха ходили в парка (минало предварително време).
• Нека да отидем в парка (повелително наклонение).
• Бих отишъл в парка (условно наклонение).
• Вчера ходили в парка (преизказна глаголна форма).
• Кучето е забравено в парка (страдателен залог)
Обърни внимание: просто глаголно сказуемо не означава "сказуемо, което се състои от една дума".
2. Съставно именно сказуемо – образува се по два начина: с помощта на спомагателния глагол съм (бъда, бивам) + именна форма и с помощта на полуспомагателни глаголи + именна форма.
♦ с помощта на спомагателния глагол съм и именна форма (същ. име, прилаг. име, числ. име, местоимение и др.)
• Аз съм щастлива; Аз бях щастлива.; Аз ще бъда щастлива; Тя бива щастлива за известно време.
• Всички бяха доволни; Всички са доволни.
• Ти си най-известният актьор. Той е най-известният актьор.
♦ с помощта на полуспомагателни глаголи като казвам се, наричам се, изглеждам, броя се, ставам и именна форма (същ. име, прилаг. име, числ. име, местоимение и др.)
• Момичето изглеждаше щастливо. Момичето беше щастливо.
• Той стана нетърпим. Той беше нетърпим.
• За съжаление се оказах неподготвена. За съжаление бях неподготвена.
Лесно можем да откриваме полуспомагателните глаголи, като запомним, че винаги можем да ги заместим с е / беше. Сравни: Момичето изглеждаше щастливо/ Момичето беше щастливо; Момичето е щастливо; Той стана нетърпим / Той е / беше нетърпим.
Но обърнете внимание: в изречението Той стана от стола не можем да заменим стана с беше, защото в случая стана е пълнозначен, а не полуспомагателен глагол.
!!! Освен това полуспомагателният глагол не изразява пълноценно действие и ако махнем именната част, изречението губи смисъл. За съжаление се оказах неподготвена. За съжаление се оказах – изречението губи смисъла си.
Обърни внимание! Сказуемното определение и именната част на съставното именно сказуемо си приличат. Каква е разликата?
• Тази вечер Иван изглеждаше весел. Изглеждаше весел е съставно именно сказуемо, защото без втората част (весел) изречението губи смисъла си: Тази вечер Иван изглеждаше (?).
• Тази вечер Иван се прибра весел. Весел е сказуемно определение. В това изречение службата на сказуемо изпълнява пълнозначният глагол се прибра, а сказуемното определение весел пояснява подлога Иван. Ако това е вярно, изречението ще запази смисъла си и без сказуемното определение: Тази вечер Иван се прибра весел → Тази вечер Иван се прибра (изречението запазва смисъла си).
Правопис: Именната част на съставното именно сказуемо се членува с пълен определителен член: Това е героят на деня; ако именната част съдържа определение, то приема определителния член: Това е нашият герой.
Когато именната част съдържа определение (разширена част), определителният член се приема от определението: Това е големият герой на деня; Това е нашият голям герой!
И пак внимание: Причастията образуват съставно именно сказуемо, когато първата част НЕ Е глаголът съм: Всички изглеждат очаровани от видяното.
Глаголът съм + минало деятелно причастие = минало неопределено време; глаголът съм + минало страдателно причастие = форма за страдателен залог.
3. Съставно глаголно сказуемо – образува се от два глагола, свързани със съюза да.
♦ С първия глагол се означава допълнително действие (начало, край, необходимост и др.); той е полуспомагателен;
♦ с втория се означава основното действие
Важно е да запомниш, че двете действия се извършват от едно лице
•Трябва (необходимост) да отида (основно действие)в парка. (1лице – аз)
• Децата започнаха (начало) да засаждат (основно действие)цветя. (3 лице – те)
• Момчетата продължаваха (продължителност) да играят (основно действие) футбол. (3 лице – те)
• Трябва (необходимост) да уча (основно действие). (1лице – аз)
• Може (възможност) да успееш (основно действие). (2 лице – ти)
Лесно можем да различим съставното глаголно сказуемо от сложното съставно изречение с подчинено допълнително, като използваме факта, че при съставното глаголно сказуемо двете действия се извършват от едно лице. Достатъчно е да променим втория глагол по лице и ако тази промяна е възможна, сказуемите са две, изреченията също са две и образуват сложно съставно изречение с подчинено допълнително; ако промяната не е възможна, сказуемото е едно и е съставно глаголно:
• Продължаваме (ние) да вървим (ние) към върха → Продължаваме (ние) да вървят (те) към върха (Лицето не може да бъде променено, защото полученото изречение е граматически неправилно; следователно сказуемото е едно – съставно глаголно).
• Сутринта решавам (аз) да вървя (аз) към върха → Сутринта решавам (аз) да вървят (те) към върха (Лицето може да бъде променено, защото полученото изречение е граматически правилно; следователно сказуемите са две, свързани със съюза да – това е сложно съставно изречение с подчинено допълнително).
Искам да разбера истината за Армагедон → Искам да разберем истината за Армагедон (сложно съставно изречение с подчинено допълнително)
Запомни, че глаголът искам (като първи глагол, означаващ допълнително действие) не образува съставно глаголно сказуемо.
Вж.- Страница 24;
III. Съгласуване на сказуемото с подлога
♦ Сказуемото задължително се съгласува с подлога по лице и число.
Водещ е подлогът – той определя лицето и числото на сказуемото. Подлогът е подчертан, а сказуемото е изписано с удебелен шрифт.
• Страх и гняв се изобразиха по лицето на намръщения монах.
• Селянката сложи детето до пармаклъка.
• Група ученици се опитваше да премине по въжения мост.
• Невъзможността да се съгласуват мненията на момичетата и момчетата допринесе за тази ситуация.
• Или шести, или седми клас ще представи училището на олимпиадата. Само единият клас – или шести, или седми.
• И шести и седми клас се представиха достойно. И двата класа – и шести, и седми.
♦ Когато сказуемото е в сложно минало време, причастието на (-л) се съгласува с подлога и по род:
• Дядо Петко стигнал в Цариград.
• Детето стигнало до улицата и се спряло.
• Жабата гледала учудено.
Вж. - Страница 85; - Страница 47; - Страница 109, Страница 16, - Страница 44; - Страница 109; - Страница 81, - Страница 43; Тест: Главни части на изречението – V клас, Частицата НЕ
