I. Местоимение – Местоимение е всяка дума, с която могат да се заменят имената (съществителни, прилагателни, числителни), да се посочват различни обекти и техни признаци или да се пита за тях. Местоимението е заместваща дума.
• Вървяхме дълго към върха, но не успяхме да го изкачим. (Местоимението го замества същ. име върха.)
• Аз харесвам това момиче. (Местоимението аз замества името на говорещия, а местоимението това замества името на момичето.)
• И аз искам такава рокля. (Местоимението аз замества името на говорещия, а местоимението такава замества описанието на роклята, напр. червена на бели цветчета)
Местоименията това и такава са показателни – те заместват, като показват нещо – и момичето, и роклята са пред очита на говорещите.
• С кого ще ходиш на разходка?
• Срещна ли някого?
ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ: съществително име
прилагателно име
числително име
(В )местоимение
и запомни: местоимението замества имената в българския език
II. Граматически признаци
♦ Местоимението се изменя по:
1. Род – той (м. р.), тя (ж. р.), то (ср. р.); който (м. р.), която (ж. р.), което (ср. р.);
2. Число – аз (ед. ч.), ние (мн. ч); чийто (ед. ч.), чиито (мн. ч.);
3. Лице – аз (1. л.), ти (2. л.), той (3. л.); мой (1. л.), твой (2. л.), негов (3. л.);
4. Падеж – аз, кой, някой (им.п.); мене ме, кого, някого (вин.п.); на мене ми, на кого, на някого (дат.п.);
5. Членува се – мой – моят; свой – своят (Членуват се само притежателните местоимения) Вж. Тест Местоимението приема граматическите признаци на думата, която замества.
III. Видове
1. Лично местоимение – аз, мене ме, мене ми, ние, нас ни, на нас ни... Вж. - Страница 84, - Страница 85, - Страница 86, - Страница 52
2. Притежателно местоимение – мой, моя, мое, мои, ваш, ваша, ваше, ваши... Вж. - Страница 52
3. Възвратно лично местоимение – себе си, се; на себе си, си Вж. - Страница 64, - Страница 66
4. Възвратно притежателно местоимение – свой, своя, свое, свои, си Вж. - Страница 65, - Страница 66
5. Показателнио местоимение – този, това, онзи, онези, такъв, онакъв...Вж. - Страница 86,
6. Въпросително местоимение – кой, чий, чии, колко, какъв, какви... Вж. - Страница 88
7. Относително местоимение – който, чийто, какъвто, каквато... Вж. - Страница 88, - Страница 89, - Страница 90
8. Неопределително местоимение – някой, нечий, някакво, някакви... Вж. - Страница 60, - Страница 61, - Страница 67
9. Отрицателно местоимение – никой, ничий, никакъв, никаква... Вж. - Страница 64, - Страница 65
10. Обобщително местоимение – всякой, всеки, всякакъв, всички... Вж. - Страница 68, - Страница 69
IV. Правопис и употреба
♦ Местоименията, завършващи на И, в единствено число се пишат с Й, а в множествено с И:
Ед. ч. Мн. ч.
• Мой → мои
• Който → които
• Някой → някои
♦ Задължително използваме възвратно притежателно местоимение в 3л. мн..ч., когато предметът, за чиято принадлежност говорим, принадлежи на подлога.
• Иван взе своята чанта.
• Иван взе неговата чанта. (Чантата не принадлежи на Иван, а на Драган.)
♦ Употреба на падежните форми на местоименията.
♦ Лично местоимение – недопустимо е да се използват заедно форми за именителен и винителен падеж:
• Аз ми се спи → Спи ми се.
♦ Местоименията кой, който, някой, никой,всеки, употребени самостоятелно за лица, имат следните падежни форми:
! Съкращения: именителен падеж (им. п.); винителен падеж (вин. п.); дателен падеж (дат. п.)
Им. п. Вин. п. Дат. п.
• Кой → кого → на кого
• Който → когото → на когото
• Някой → някого → на някого
• Никой → никого → на никого
• Всеки → всекиго → на всекиго
♦ Когато местоимението може да се замести с той, използваме именителен падеж:
• Кой ще дойде на вечеря? → Той ще дойде на вечеря;
• Някой звъни на вратата → Той звъни на вратата;
• Срещнах човека, който ме спаси от кучутата. → Срещнах човека, той ме спаси от кучетата.
♦ Когато местоимението може да се замести с него, използваме винителен падеж:
• Кого ще поканиш на вечеря? → Него ще поканиш на вечер;
• Ще вземеш ли някого със себе си? → Ще вземеш ли него със себе си? (Ще го вземеш ли със себе си?)
• Намерих човека, когото търсех → Намерих човека, него търсех;
♦ Когато пред местоимението стои предлог (на, за, до и др. ), използваме дателен падеж:
• На кого ще се обадиш?, а не На кой ще се обадиш?
• Ще предложиш ли на някого да дойде с теб?, а не Ще предложиш ли на някой да дойде с теб?
• Намерих човека, на когото дадох книгата, а не Намерих човека на който дадох книгата.
Да повторим – падежните форми за винителен и дателен падеж се използват само ако местоименията заместват имена на лица. Във всички други случаи се използват форми за именителен падеж.
Напр.: Това е камъкът, в който вчера се спънах.
Това е отборът (събирателно съществително), с който ще играем утре.
