I. Прилагателни имена са думите, с които назоваваме признак на предмет: цвят (бял, тъмнозелен, син), големина (висок, дълъг, плитък), качества, които се възприемат с обонянието, вкуса, пипането (кисел, сладък, мек, приятен, гладък), физически качества (млад, як, сляп), форма на предмета (кръгъл, четвъртит, елипсовиден), обща оценка на предмета (погрешен, важен, необходим) и др.
1. Прилагателно име е всяка дума, която може да се свърже със същ. име – ГОЛЯМ човек, БЕЗКРАЙНА вселена, ХУБАВО дете, КРИСТАЛНА ваза, БРАТОВ син.
2. Прилагателните имена се изменят по:
• Род – висок (м. р.), висока (ж. р.), високо (ср. р.);
• Число – висок (ед. ч.), високи (мн. ч.);
• Членуват се – висок, високия, високият. Вж. Тест
Прилагателните имена се изменят по род и число, за да могат да се съгласуват със съществителните. Прилагателното име приема рода, числото и определителния член на съществителното име, което пояснява.
II. Видове прилагателни имена:
• качествени (голям, висок,сладък, полезен); могат да се степенуват (по-голям, най-висок по-сладък, най-полезен);
• относителни (дървен, горски, зрелостен, детски); не могат да се степенуват (можем да кажем по-голям, но не и по-дървен)
III. Правопис
1. Двойно Н (НН)
♦ Прилагателно име, което в м.р. ед.ч. завършва на -НЕН, във формите си за женски, среден род и множествено число се пише с двойно Н:
• страНЕН, страННа, страННо, страННи;
• съвремеНЕН, съвремеННа, съвремеННо, съвремеННи;
• воеНЕН, воеННа, воеННо, воеННи
Същ. имена, образувани от такива прилагателни, също се произнасят и пишат с двойно Н – страННост, съвремеННост.
♦ Прилагателно име, което в м.р. ед.ч. завършва на -ЕН, във формите си за женски, среден род и множествено число се пише с едно Н:
• Писмен – писмена, писмено, писмени
• Чуден – чудна, чудно, чудни
• Воден – водна, водно, водни
2. ПО, НАЙ При степенуване между частиците по, най и прилагателното име се пише малко тире:
• голям, по-голям,най-голям
• интересен, по-интересен, най-интересен;
• щастлив, по-щастлив, най-щастлив.
3. Сложни прилагателни имена, образувани от лично и фамилно име и от съставни географски названия.
♦ Прилагателни притежателни имена на -ОВ и -ЕВ се пишат полуслято (с малко тире) и главна буква за всяка част
• Иван Вазов → Иван-Вазови разкази;
• Христо Ботев → Христо-Ботеви стихотворения.
♦ Прилагателни качествени имена на -СКИ, образувани от лично и фамилно име или от съставни географски названия се пишат слято и с малка буква
• Иван Вазов → иванвазовско родолюбие;
• Христо Ботев → христоботевски плам;
• Стара Загора → старозагорски
• Черно море → черноморски
4. Сложни прилагателни имена, образувани от числ. и същ. име, се пишат:
♦ слято:
• едноминутен (от една минута);
• пететажен (от пет етажа);
• дванадесетгодишен (от дванадесет години).
НО АКО числителното име се състои от две или повече думи (двадесет и пет; сто двадесет и пет), то прилагателното се състои от три или повече думи, защото всички думи се пишат разделно:
• двадесет и пет годишен;
• сто петдесет и пет етажен.
♦ полуслято (когато числителното име е написано с цифри):
• 5-годишен (от пет години)
• 50-градусов (от петдесет градуса)
• 6-етажен (от шест етажа)
• 6-степенен (от шест степени)
• 2-часов (от два часа)
♦ Някои сложни прилагателни имена също се пишат полуслято (с малко тире):
• един-единствен , черно-бял, жълто-зелен (Ако между частите на такива прилагателни имена можем да поставим съюза и, пишем с малко тире: жълто и зелено → жълто-зелен; черно и бяло → черно-бял.)
НО когато прилагателното име означава нюанс на цвят, се пише слято – тъмнозелен, светложълт
IV. Как да различим прилагателното име от наречието?
Не трябва да забравяме основната разлика – прилагателните имена се изменят по род, число, членуват се, а наречията не се изменят (не можем да кажем горето или къдета).
Ако думата е прилагателно име, като променим другите думи в изречението по число, ще се промени и прилагателното:
• Това бързо момче Ваше ли е? → Тези бързи момчета Ваши ли са?(Думата бързо се променя, следователно е прилагателно име.)
• Това момче бяга бързо. →Тези момчета бягат бързо.(Думата бързо не се променя, следователно е наречие.)
