I. Изречението е основна единица на свързаната реч; чрез изречението изразяваме мисли и чувства. Думите в изречението са свързани граматически (Той на ходя училища не е изречение, защото думите не са свързани граматически и не изразяват мисъл, но Той ходи на училище е изречение, защото думите са свързани граматически и изразяват конкретна мисъл). Изречението в устната реч е оформено интонационно, а в писмената – пунктуационно.
II. Видове изречения
♦ по цел на общуване (на изказване) изреченията биват съобщителни (разказни), въпросителни, възклицателни, подбудителни (повелителни,заповедни);
♦ по състав изреченията биват прости и сложни.
III. Видове изречения по цел на общуване
1. Съобщително (разказно) изречение – Вид просто или сложно изречение, с което се съобщава за някакъв факт, събитие или явление.
• Погледнат отсреща, от канадския бряг, този водопад изглежда като трептяща маса от къдрави снопове пяна, между които личат светлозелените ивици от неразбита вода. (Алеко Константинов, "До Чикаго и назад").
• Мога да докажа Питагоровата теорема.
• Рекох да те питам, може да си я виждал, може да си я чувал... (Й. Йовков, "По жицата")
♦ Съобщителното изречение се изговаря бавно и спокойно. След малко повишаване на гласа, изречението завършва с низходяща интонация (понижаване на гласа).
♦ В края на съобщителното изречение се пише точка.
♦ В края на съобщително изречение, което изразява недоизказана мисъл, се пише многоточие.
• Пък и трябва да има, щом се е чуло... (Й. Йовков, "По жицата")
2. Въпросително изречение – Изречение, с което говорещият задава въпрос и очаква да получи отговор.
• Прочете ли "Немили-недраги"?
• Нали ще участваш във велопохода до Черни връх?
• Харесваш ли някого от другия клас?
• Кога ще отидем на кино?
• Чия е тази тетрадка?
♦ Обикновено въпросителното изречение съдържа въпросителна дума (какъв, чий, колко, кога, къде защо) или частица (нали, дали, ли). Най-често въпросителната дума стои в началото на изречението и се изговаря с рязко повишаване на гласа; такова изречение завършва с низходяща интонация. Когато в изречението няма въпросителна дума, то завършва с възходяща интонация.
Всяко изречение, което съдържа частицата ли (дали, нали) е въпросително.
♦ В края на въпросителното изречение се пише въпросителен знак (?).
! Има сложни изречения, които съдържат частицата ли (дали, нали), но не завършват с въпросителен знак (Не разбрах ще дойдеш ли на екскурзията – непряк въпрос) Вж. Сложно съставно изречение с подчинено допълнително
3. Възклицателно изречение – Изречение, чрез което се изразява някакво силно чувство (радост, скръб, болка, обич, омраза).
• "Беят мачка бялата си брада и дума:
- Какъв юнак! Какъв хубавец! (Възхищение)
- Кърпата, бей ефенди, кърпата! – вика Велико кехая. (Тревога)
- Какъв юнак – повтаря беят унесен, – какъв хубавец!" (Възхищение) (Й. Йовков, "Шибил")
♦ Възклицателното изречение започва с повишаване на гласа и завършва с низходяща интонация.
♦ В края на възклицателното изречение се пише удивителен знак (!).
♦ Едно и също изречение може да бъде разказно или възклицателно според това, дали се изказва спокойно или с вълнение.
4. Подбудително (заповедно, повелително) изречение – Изречение, чрез което се изразява заповед, протест, молба, съвет.
Повелителните глаголни форми са подчертани.
• Навън, който свири! Стефчов, навън! (Иван Вазов, "Под игото")
• Подайте ми книгата.
• Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки! (Хр. Ботев, "На прощаване")
♦ Интонацията и пунктуацията на подбудителните изречения е разнообразна и зависи от изказаната мисъл и силата на желанието, изразено чрез изречението.
• Препишете текста и отговорете на задачите след него.
• Моля те, подай ми солницата.
• Клас, мирно!
♦ Обикновено в края на подбудителните изречения се пише удивителен знак (!).
♦ В края на подбудително изречение, в което липсва глаголна форма, се пише удивителен знак (Привет, скъпи приятелю!)
♦ В края на подбудително изречение, което има характер на задача, упражнение, съвет, молба, се пише точка
• Опишете радостно или натъжило ви събитие от ежедневието.
• Не излизай навън без шапка.
• Почакай и ще видиш резултата.
IV. Видове изречения по състав
1. Просто изречение – Изречение, което изказва една отделна мисъл и има едно сказуемо. Видове прости изречения: разширени и кратки; едносъставни и двусъставни. Вж. Просто изречение
2. Сложно изречение – Изречение, което се състои от две или повече прости изречения, свързани смислово и интонационно. Сложното изречение съдържа две или повече сказуеми. Видове сложни изречения: сложно съчинено, сложно съставно и сложно смесено.
Вж. - Страница 36, - Страница 29, - Страница 33, - Страница 34, зад. 9, - Страница 35, - Страница 37, - Страница 60, Тест - Изречение; Тест – Видове изречения
