А

Абзац (от нем. Absatz) – Откъс, част от текст между два нови реда.

Абревиатура – Съкратена сложна дума, образувана от началните букви или срички на думите, влизащи в състава на сложното название.

        • ОУ (Основно Училище)

        •  БНТ (Българска Национална Телевизия)

        •  ЕС (Европейски Съюз)

        • спецкурс (специализиран курс)

Абревиатура се нарича и когато от две думи в словосъчетанието първата се съкрати до първата сричка, а втората дума, която бива пояснена от първата, остане цяла (например спецкурс).

абревиатура = акроним

Абсолютни синоними – Думи, които напълно съвпадат по значение и употреба.

        • езикознание и лингвистика;                    • адресант и подател

        • граматичен и граматически                  • адресат и получател

        • вертолет и хеликоптер

Абстрактни (отвлечени) съществителни имена  – Съществителните имена, с които се назовават нематериалните неща, тези, които не можем да възприемем със сетивата си, а можем само да ги мислим (усещаме ги, разбираме ги с ума си, но не можем да ги видим, да ги пипнем):

        • радост, страх, надежда, любов, чест, достойнство, човещина и др.

Автор ( лат. auktor) – създател на литературно, научно, художествено и др. произведение; творец; писател.

Авторска реч – Речта на автора в дадено художествено произведение; речта, в която авторът говори от свое име, а не от името на героя:

        •  – Чекай, облечи това отгоре! – И тя му подаде връхна дреха, с която беше покрила детето. – Взех манастирско скришом, боже, прощавай, грях сторих...(Ив. Вазов, "Една българка").

Вж. Страница 32, зад.3

Адресант – Лице, което изпраща съобщение (подател).

Адресат – Лице, което получава съобщение (получател).

Азбука – всички букви в даден език, подредени в определен ред. С буквите (знаците) се означават звуковете в даден език.

Наименованието идва от първите две букви на българската азбука – азъ и боукы.

Азбучен ред – редът, по който са подредени буквите в дадена азбука

Акроним – Удобнопроизносима дума – неологизъм или популярна дума, получена от части на абревиатурата. Целта е благозвучност и бързина при произнасяне и записване.

        • Българска Академия на Науките – БАН

акроним = абревиатура

Активен речник – Всички думи и изрази, които човек използва в ежедневието си.

Акцент – 1. Ударение, усилване на гласа при произнасяне на една сричка в отделна дума. 2. Знак за ударение. 3. Съвкупност от особености при изговаряне, свойствени на един език, на отделен  диалект, отделно лице; особености при говорене на чужд език.

Алегория – вж.  Алегория

Алитерация – вж.  Алитерация

Аломорфа – фонетичен вариант на морфемата (пиша – писец).

Алоним – Друго име, второ име за едно и също понятие или географски обект (София = Сердика).

Вид псевдоним, при който се използва името на действително лице, обикновено известно (Ячо Кабаивански, български писател, пишещ под псевдонима Марко Поло)

Алофона – вариант на фонемата.

Анафора – вж. Анафора

Антоними – Думи с противоположно значение.

        • млад – стар

        • горе – долу

        • бързо – бавно

♦ Антонимите са думи от една и съща част на речта (съществителни, прилагателни, наречия и т.н).

Антропоним – собствено име (Иван Петров).

Арго – Изкуствено създаден език на отделна група  с цел тайност на общуването. Таен говор.

Архаизъм (от гръцки през френски – стар) – Стари думи или изрази, които вече не се употребяват в обикновения съвременен език.  

        • софра – вид ниска масичка

        • бран, рат – война

        • хоратя – говоря

Артикулация – Дейността на говорните органи при образуването на звуковете.

Асимилация  – уподобяване на звукове (сбор – [збор]; разходка – [расходка]; тежко – [тешко]).

Асонанс – вж. Асонанс

Афикс – Общо название на всички морфеми с изключение на корена: представка (префикс), наставка (суфикс), окончание, определителен член.