Абзац (от нем. Absatz) – Откъс, част от текст между два нови реда.
Абревиатура – Съкратена сложна дума, образувана от началните букви или срички на думите, влизащи в състава на сложното название.
• ОУ (Основно Училище)
• БНТ (Българска Национална Телевизия)
• ЕС (Европейски Съюз)
• спецкурс (специализиран курс)
Абревиатура се нарича и когато от две думи в словосъчетанието първата се съкрати до първата сричка, а втората дума, която бива пояснена от първата, остане цяла (например спецкурс).
абревиатура = акроним
Абсолютни синоними – Думи, които напълно съвпадат по значение и употреба.
• езикознание и лингвистика; • адресант и подател
• граматичен и граматически • адресат и получател
• вертолет и хеликоптер
Абстрактни (отвлечени) съществителни имена – Съществителните имена, с които се назовават нематериалните неща, тези, които не можем да възприемем със сетивата си, а можем само да ги мислим (усещаме ги, разбираме ги с ума си, но не можем да ги видим, да ги пипнем):
• радост, страх, надежда, любов, чест, достойнство, човещина и др.
Автор ( лат. auktor) – създател на литературно, научно, художествено и др. произведение; творец; писател.
Авторска реч – Речта на автора в дадено художествено произведение; речта, в която авторът говори от свое име, а не от името на героя:
• – Чекай, облечи това отгоре! – И тя му подаде връхна дреха, с която беше покрила детето. – Взех манастирско скришом, боже, прощавай, грях сторих...(Ив. Вазов, "Една българка").
Вж. Страница 32, зад.3
Адресант – Лице, което изпраща съобщение (подател).
Адресат – Лице, което получава съобщение (получател).
Азбука – всички букви в даден език, подредени в определен ред. С буквите (знаците) се означават звуковете в даден език.
Наименованието идва от първите две букви на българската азбука – азъ и боукы.
Азбучен ред – редът, по който са подредени буквите в дадена азбука
Акроним – Удобнопроизносима дума – неологизъм или популярна дума, получена от части на абревиатурата. Целта е благозвучност и бързина при произнасяне и записване.
• Българска Академия на Науките – БАН
акроним = абревиатура
Активен речник – Всички думи и изрази, които човек използва в ежедневието си.
Акцент – 1. Ударение, усилване на гласа при произнасяне на една сричка в отделна дума. 2. Знак за ударение. 3. Съвкупност от особености при изговаряне, свойствени на един език, на отделен диалект, отделно лице; особености при говорене на чужд език.
Алегория – вж. Алегория
Алитерация – вж. Алитерация
Аломорфа – фонетичен вариант на морфемата (пиша – писец).
Алоним – Друго име, второ име за едно и също понятие или географски обект (София = Сердика).
Вид псевдоним, при който се използва името на действително лице, обикновено известно (Ячо Кабаивански, български писател, пишещ под псевдонима Марко Поло)
Алофона – вариант на фонемата.
Анафора – вж. Анафора
Антоними – Думи с противоположно значение.
• млад – стар
• горе – долу
• бързо – бавно
♦ Антонимите са думи от една и съща част на речта (съществителни, прилагателни, наречия и т.н).
Антропоним – собствено име (Иван Петров).
Арго – Изкуствено създаден език на отделна група с цел тайност на общуването. Таен говор.
Архаизъм (от гръцки през френски – стар) – Стари думи или изрази, които вече не се употребяват в обикновения съвременен език.
• софра – вид ниска масичка
• бран, рат – война
• хоратя – говоря
Артикулация – Дейността на говорните органи при образуването на звуковете.
Асимилация – уподобяване на звукове (сбор – [збор]; разходка – [расходка]; тежко – [тешко]).
Асонанс – вж. Асонанс
Афикс – Общо название на всички морфеми с изключение на корена: представка (префикс), наставка (суфикс), окончание, определителен член.
