Твърда сричка – Сричка, в чийто състав влизат гласните а, о, у, ъ.
• у-чеб-ник; -, кла-ви-а-ту-ра, ком-пю-тър, ра-ди-а-тор, вя-тър
Текст (от лат. textus – изтъкан, свързан) – 1. Художествена, научна или разговорна реч, която се отличава със завършеност и съдържа определена информация. 2. Откъс от произведение, който най-често служи за обучение. Вж. - Страница 11, - Страница 11, - Страница 15, - Страница 16, - Страница 16, - Страница 17, - Страница 23, - Страница 28, - Страница 32, - Страница 34, - Страница 38, - Страница 27
Термин – Дума (или словосъчетание), която има точно определено значение в дадена наука, изкуство или практическа дейност. Терминът е еднозначна дума.
• термини от литературата – епитет, метафора, разказ, приказка, епос;
• термини от граматиката – подлог, сказуемо, сложно съчинено изречение;
♦ В изречението Аз уча български език думата език е термин от езикознанието, който означава средство за общуване между хората. Термин език има и в анатомията - подвижен орган в устата на човек и висши животни. Двата термина се пишат по един и същи начин, но не означават едно и също нещо. Те са омоними.
Но в изречението Аз обичам паниран език думата език не е термин. Думата език не е термин и в словосъчетания като: Глътнах си езика (замълчах, нищо не можах да кажа), Дръж си езика зад зъбите (мълчи, не приказвай много).
♦ В изречението Ние живеем на планетата Земя думата Земя е термин от астрономията, но в изречението Клонът не издържа и аз паднах на земята думата земята не е термин.
Вж. - Страница 14
Транскрипция (от лат. transcriptio – преписване, презаписване) – Предаване на звукове или писмени знаци на един език с условни знаци с цел да се види ясно реалният звуков строеж или реалният изговор на думите.
♦ В часовете по български език се използват някои от елементите на фонетичната транскрипция.
♦ Думата, записана с фонетична транскрипция, се огражда с квадратни скоби [льульак]
♦ При фонетична транскрипция буквите я, ю, щ се заместват с йа, ьа, йу, ьу, шт, защото:
ь - не означава звук, а мекост на звука, който стои пред него;
щ - съдържа два звука: ш и т;
ю - може да означава един звук: ьу (след съгласен) или два звука: йу (в началото на думата или след гласен звук);
я - може да означава един звук: ьа (след съгласен) или два звука: йа (в началото на думата или след гласен звук);
• героя [геройа]
• блясък [бльасък]
• любов [льубоф]
• щука [штука]
• ютия [йутийа]
Транскрипция, но транскрибирам, транскрибиране
Транслитерация – Предаване на буквения състав на думите от една графична система в друга. Ето как се изписват българските букви с латиница според Официален правописен речник на българския език, БАН, 2012 г.:
А – A; Б – B; В – V; Г – G; Д – D; Е – E; Ж – Zh; З – Z; И – I; Й – Y; К – K; Л – L; М – M; Н – N; О – O; П – P
Р – R; С – S; Т – T; У – U; Ф – F; Х – H; Ц – Ts; Ч – Ch; Ш – Sh; Щ – Sht; Ъ – A; Ь – Y; Ю – Yu; Я – Ya
• учебник – uchebnik; ябълка – yabalka; радио – radio