I. Наречия – Неизменяеми думи (не могат да приемат окончания, не се членуват), които назовават обстоятелства (време, място, начин, причина), при които се извършва действието. Терминът наречие означава дума, която стои при глагола (на-реч-ие – от старобълг. "реч" – "глагол"); Наречието може да пояснява и прилагателно име (твърде цветен), други наречия (само сега), съществително име (човекът отпред много бърза).
♦ В изречението, когато означава обстоятество, при което се извършва действието, наречието изпълнява службата на обстоятелствено пояснение и стои до глагола:
В примерите глаголите са подчертани (за да видиш по-ясно мястото на наречието), а наречията са изписани с удебелен шрифт.
• Днес слънцето изгря рано.
• Навсякъде ще срещнеш хора, които да ти помогнат.
• Вчера ходих на кино.
♦ Когато пояснява съществително, прилагателно или други наречия, изпълнява службата на несъгласувано определение:
• Твърде бързо свършихте работата. Наречието бързо е пояснено от наречието твърде.
• Получих много добра вест. Наречието много определя прилагателното добра.
• Колата отляво не ми дава път. Наречието отляво определя съществителното колата.
II. Видове наречия
1. Наречия за място – долу, ниско, високо, отгоре, отляво, далеко, плитко, напред, назад, там (Ела тук; Качи се горе; Ще ходиш ли там?);
2. Наречия за време – вчера, днес, утре, отдавна, късно, рано, току-що, после (Вчера валя дъжд; Ела по-рано; Отдавна не сме ходили на кино);
3. Наречия за начин – бързо, бавно, едва-едва, добре, зле, приятно, неприятно (Върви едва-едва; Добре се справяш; Ще се справя бързо);
4. Наречия за количество и степен – много, малко, кратко, често, веднъж, ежедневно (Често си спомням времето, когато бях в първи клас; Бях много свободен; Веднъж обърках пътя за училището);
5. Наречия за причина и цел – затова, понеже, тъй като (Защо не дойде?);
Много от наречията служат за връзка между простите изречения в състава на сложното (съюзни думи): Изложбата е интересна, затова ще дойда.
6. Наречия за логическо уточняване – сигурно, очевидно, явно, вероятно, може би, именно, напразно, също, пак, естествено, отново, допълнително (Обикновено разбирам всичко; Непременно ела; Напразно се ядосваш).
III. Местоименни наречия – Наречия, които заместват или насочват към други наречия; образуват се от показателни и въпросителни наречия по същия начин, по който се образуват видовете местоимения.
Видове: показателни въпросителни относителни неопределителни отрицателни обобщителни
• За време: сега, тогава кога когато някога никога всякога
• За място: тук (тука) къде (где, де) където (гдето, дето) някъде (нейде) никъде (нийде) всякъде
• За начин: така (иначе) как както някак никак всякак
Наречията можем да откриваме с въпросите къде, кога, как, защо (също наречия), но важно е да не забравяме, че наречията са неизменяеми думи и след тях можем да поставим глагол (следобед заспах; насън реших; насила влязох)
IV. Правопис
1. Сложни наречия, образувани от предлог и наречие, се пишат слято: отдавна, направо, отрано, оттук, оттам, досега, отникъде, навсякъде.
Но когато съчетанието от предлог и наречие не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно:
• Отгоре, върху книгите, лежеше новата ú чанта. НО: Тя свали чантата си от горе, от шкафа.
Разделно се пишат и изрази като: от горе до долу; от тогава до сега. НО: от горе надолу; от ляво надясно; от сега нататък.
2. Сложни наречия, образувани от предлог и съществително име се пишат слято:
♦ когато съществителното име не се променя граматически: всъщност, предвид, следобед, наполовина, отсреща, подред;
♦ когато съществителното име е в стара падежна форма: вкупом, вкъщи, довечера, наизуст, настрани, напосоки;
♦ когато съчетанието е с ударение, преместено върху предлога: нáдвечер, прúвечер, прúсърце, прéзглава, прúзори, дóземи, зáлудо, óтръки
НО: Ти върви отсреща (от другата страна) и Той се връща от среща (от среща с някого). Обърни внимание, че във втория случай същ. име може да се членува: Той се връща от срещата.
Разделно се пишат съчетания от предлози и съществителни имена като: от време на време, от край до край.
3. Полуслято се пишат сложните наречия, образувани от две наречия в равноправно отношение помежду им се пишат: горе-долу, тук-там, насам-натам, напред-назад, живо-здраво, лека-полека, сега-засега, едва-едва, веднъж-дваж, днес-утре, криво-ляво.
Ако се колебаем, можем да използваме лесен начин за проверка: когато между съставните части на сложното наречие не можем да поставим съюза И, то се пише слято (до и вечера →довечера); когато можем да поставим съюза И, наречието се пише полуслято (напред и назад →напред-назад).
4. Наречията могат да се степенуват. Степенуваните наречия се пишат полуслято: по-късно най-рано, по-малко.
5. Наречия, образувани с частиците еди, -годе, що- се пишат полуслято: еди-как (си), еди-кога (си), еди-къде (си), току-що
V. Двойно Н
♦ Наречия, образувани от прилагателни имена, завършващи в мъжки род, единствeно число на -нен се пишат с двойно н:
• постоянен → постоянно;
• своевременен → своевременно;
• непрестанен → непрестанно
VI. Как да различим наречията от прилагателните имена
♦ Не трябва да забравяме основната разлика – прилагателните имена се изменят по род, число, членуват се, а наречията не се изменят (не можем да кажем горето или къдета).
Ако думата е прилагателно име, като променим другите думи в изречението по число, ще се промени и прилагателното:
• Това бързо момче Ваше ли е? → Тези бързи момчета Ваши ли са? (Думата бързо се променя, следователно е прилагателно име.)
• Това момче бяга бързо. →Тези момчета бягат бързо.(Думата бързо не се променя, следователно е наречие.)
Вж. - Страница 114; зад. 2., 3., 4. и 5.; - Страница 104; - Страница 92; - Страница 93
