Лексикология (от гр. лексикон – речник, и логос – слово, наука) – наука за речниковия състав на езика. Лексикологията изследва всички думи, които образуват речниковия състав (лексиката) на езика, най-малките значещи части на думата - морфемите, различните отношения между думите – синоними, антоними, омоними, пароними.
♦ Понятията за предметите, явленията, техните признаци и взаимни отношения образуват речниковото (лексикалното) значение на думите.
• уча – 1. Давам някому знание, опитност; обучавам. 2. Съветвам, поучавам. 3. Възприемам, усвоявам знание, опит; изучавам.
• човек – 1. Същество, което за разлика от животните може да мисли, да говори и има способност да създава и използва оръдия в процеса на труда. 2. Който притежава добри морални и умствени качества.
• смешен – 1. Който възбужда смях; хумористичен. 2. Достоен за присмех, жалък, комичен.
• пети – Който идва поред след четвърти.
• вчера – Денят непосредствено преди деня, в който се говори.
Лексема – 1. Думата като езикова и речникова единица се нарича лексема. Всяка лексема се състои от словоформи. Напр. лексемата учебник се състои от словоформите: учебник, учебника, учебникът, учебници, учебниците.
2. Научен термин за означаване на дума.
