I. ГЛАГОЛ – изменяема дума, която назовава действия (вървя, работя, пиша) и състояния (лежа, спя, радвам се), свързани с лице или предмет;
Всяка дума, която можем да свържем в естествен израз с местоименията аз, ти, той е глагол. Казваме аз играя, но не и аз ученик, аз горе, аз голям, аз пети.
II. Основна форма на глагола
Формата за първо лице, единствено число, сегашно време: аз пея, аз летя, аз слушам, аз (да) изпея, аз (да) извървя, аз (да) нарисувам.
Някои глаголи не могат да се спрегнат направо, получава се неестествен израз ( не казваме аз направя, а аз да направя); тези глаголи имат несамостойно сегашно време и за улеснение ги спрягаме с помощта на съюза да.
III. Граматически категории. Глаголът се изменя по:
1. Лице:
• Първо лице – лицето, което говори (Аз обичам да чета; Ние обичаме книгите.)
• Второ лице – лицето, на което се говори (Ти обичаш ли да четеш? Вие обичате ли книгите?)
• Трето лице – лицето, за което се говори (Той обича да чете; Те обичат ктигите)
2. Число:
• Единствено число (едно лице) – Аз обичам игрите.
• Множествено число (много лица) – Ние обичаме игрите.
3. Време:
• Сегашно време (пея, ходя, рисувам); действието се извършва в момента на говоренето; Изкачваме върха бавно, но упорито.
• Минало свършено (пях, ходих, рисувах); показва, че действието е започнало и приключило преди момента на говоренето; Изкачихме върха бавно, но все пак успяхме.
• Минало несвършено (пеех, ходех, рисувах); показва, че действието е започнало в миналото, но не е приключило в миналия момент, за който се говори; Изкачвахме върха бавно, но упорито.
• Минало неопределено (пял съм, ходил съм, гледал съм); действието е извършено в неопределен минал момент, а в момента на говоренето се проявява резултатът от него; Изкачвала съм този връх и знам пътя.
• Минало предварително (бях пял, бях ходил, бях гледал); действието е извършено преди някой минал момент; Когато бурята излезе, аз вече бях изкачила върха и бях слязла в базовия лагер.
• Бъдеще време (ще пея, ще ходя, ще гледам); действието е предстоящо спрямо момента на говоренето; Утре ще изкача върха.
• Бъдеще време в миналото (щях да пея, щях да ходя, щях да гледам); действието е било предстоящо спрямо някой минал момент; Щях да изкачвам върха, но бурята ми попречи.
• Бъдеще предварително (ще съм пяла, ще съм ходила, ще съм гледала); бъдещо действие, което предстои да бъде извършено преди друг бъдещ момент, за който се говори; Когато пристигнете аз вече ще съм качила върха и ще съм се върнала.
• Бъдеще предварително време в миналото (щях да съм пяла, щях да съм ходила, щях да съм гледала); действие, което се представя с резултата си като бъдеще спрямо някой минал момент, за който се говори; Ако не бяхте ме спрели, до сега щях да съм качила върха и (щях) да съм се върнала.
В училище се изучават първите седем глаголни времена.
IV. Други граматически категории (характерни само за глагола):
1. Наклонение – показва отношението на говорещото лице към изказаното от него действие.
• Говорещият е свидетел на действието – изявително наклонение (Той тръгна към върха) Всички глаголни времена имат форми за изявително наклонение. То е основно наклонение в българския език.
• Говорещият не е свидетел на действието, а знае за него от друго лице – преизказни форми на изявителното наклонение (Той тръгнал към върха) Преизказните глаголни форми (някъде ще го срещнете като преизказно наклонение) винаги съдържат минало свършено или минало несвършено деятелно причастие (причастие на -л): ходел съм, ходил съм, бил съм ходил, щял съм да ходя.
• Говорещият изисква извършването на дадено действие – повелително наклонение (Тръгни към върха!) Простите форми на повелителното наклонение винаги съдържат повелителна глаголна форма във второ лице, единствено и множествено число (игрáй – игрáйте; четú четéте). Сложните форми винаги съдържат частиците да или нека, или двете заедно (да играя, нека играя, нека да играя)
• Говорещият съобщава, че действието може да се извърши, но при някакво условие – условно наклонение (Рано сутринта бих тръгнал към върха; Ядвам една круша). Сложните форми винаги съдържат особена форма на спомагателния глагол съм: бих, би, би, бихме, бихте, биха; простите форми се образуват с наставки -вам, -ям, -ам.
Да анализираме изречението Рано сутринта бих тръгнал към върха – не бих тръгнал сега, не бих тръгнал вечер, бих тръгнал само рано сутринта; това е условието, което е изразено с глаголната форма бих тръгнал; Ядвам една круша = Бих изял една круша.
Вж. Тест
2. Вид – показва начина, по който протича глаголното действие:
• Свършен вид – глаголите от този вид показват действието в неговата цялост, ние го схващаме като завършено (да мигна, да скоча, да излетя);
• Несвършен вид – глаголите от този вид показват действието в развитие, не го схващаме като завършено (мигам, скачам, излитам).
Различаване: ако глаголът в сегашно време може да се спрегне само с помощта на ДА, е от свършен вид (аз да напиша, аз да прочета); ако може да се спрягне направо, е от несвършен вид (аз пиша, аз чета, аз прочитам).
Вж. - Страница 87, - Страница 88, - Страница 84, - Страница 85
3. Залог – показва отношението глаголното лице (подлога в изречението) към действието:
• Деятелен залог – глаголното лице (подлогът в изречението) е вършител на действието (Иван бие Драган);
• Страдателен залог – глаголното лице (подлогът в изречението) не е вършител на действието, а го приема върху себе си (Драган е бит от Иван).
V. Спрежение на глагола – всички глаголи (без спомагателните съм, ща и бъда) са разпределени в три групи:
• І спр. – глаголи, които в 3. л., ед. ч., сег. вр. завършват на Е: пея (той пее), чета (той чете)
• ІІ спр. – глаголи, които в 3. л., ед. ч., сег. вр. завършват на И: свиря (той свири), летя (той лети)
• ІІІ спр. – глаголи, които в 3. л., ед. ч., сег. вр. завършват на А, Я: рисувам(той рисува), чувам (той чува)
♦ Ние не грешим, когато спрягаме глагол в бъдеще време, и затова чрез него най-лесно определяме спрежението (бъд. вр. се образува от сег. вр. + ще, тъй че като премахнем ще, получаваме сег. вр.):
Трябва да запомним само формулата ТОЙ ЩЕ ...
• копнеете – търсим 3. л. , ед. ч., бъд. вр. – той ще копнее – І спр.
• спеше – търсим 3. л. , ед. ч., бъд. вр. – той ще спи – ІІ спр.
• сърфираме – търсим 3. л. , ед. ч., бъд. вр. – той ще сърфира – ІІІ спр.
VI. Лични и безлични глаголи (според това дали се изменят по лице):
• Лични – могат да се свържат с глаголно лице (Играя със сестра си – аз играя);
• Безлични – не могат да се свържат с глаголно лице (Играе ми се със сестра ми – не можем да кажем аз ми се играе).
VII. Нелични глаголни форми – освен личните глаголни форми, които се изменят по лице – аз летя, ти летиш, той лети, има и нелични, които не се изменят по лице, а по род (като прилагателните имена) – летял, летяла, летяло; летящ, летяща, летящо:
1. Причастия – нелични (не се изменят по лице) глаголни форми, които означават признак (на лице или предмет), произлизащ от глаголно действие. Причастията приличат на прилагателните имена, а деепричастието прилича на наречието, защото е неизменяема дума:
• Сегашно деятелно причастие: пея – пеещ; ходя – ходещ; рисувам – рисуващ;
• Минало свършено деятелно причастие: пея – пял, ходя – ходил, рисувам – рисувал;
• Минало несвършено деятелно причастие: пея – пеел, ходя – ходел, рисувам – рисувал;
• Минало страдателно причастие: пея – пят, ходя – ходен, рисувам – рисуван;
• Деепричастие: пея – пеейки, ходя – ходейки, рисувам – рисувайки. Деепричастието е неизменяема дума.
2. Отглаголни съществителни – съществително име, което е образувано от глагол с помощта на наставки -не и -ние:
• пея – пеене;
• рисувам – рисуване;
• страдам – страдание.
Вж. Тест; - Страница 109
