Б

Балканистика наука, изучаваща духовната култура, историята, географията, етнографията, археологията и пр. на балканските народи.

Беззвучни съгласни съгласни звукове, които се състоят само от шум; при тяхното образуване не се включват гласилките: п, ф,к, т, ш, с, ч, ц, х.

Безглаголно  (именно) изречение – Едносъставно изречение, в което няма сказуемо. 

      • Няколко стълби надолу, една каменна полукръгла ограда... и Ниагарският водопад! Ето го!!... (Алеко Константинов, "До Чикаго и назад")

Използвайки безглаголни изречения в тази част от описанието, Алеко сгъстява времето, градира чувството, внушава представата за вълнението, нетърпетието, което изпитва, в минутите преди мечтаната среща. 

Вж. Страница 29, зад. 29;  Страница 25, зад. 5

Безличен глагол – Глагол, изразяващ действие или състояние, което протича от само себе си, без вършител на действието. Тези глаголи не могат да бъдат свързани с лично местоимение (не можем да кажем аз ми причернява).

Безличните глаголи означават главно:

        • природни явления  съмва се, мръква се, роси, гърми, свечерява се

         вътрешни състояния и преживявания на човека  причернява ми, тресе ме, срам ме е, криво ми е, струва ми се

        • отделни понятия  има, няма, изглежда, трябва, може, стига (тези глаголи се употребяват и като лични)

Безлично изречение – Едносъставно изречение, в което подлогът не е означен и не може да бъде възстановен.

        • "Но съмна вече…" (Хр. Ботев, "Хаджи Димитър")

        • Цял ден гърмя.

        • Цял ден ми се спи. Не можем да кажем Аз цял ден ми се спи.

Вж.  Страница 25, зад 4

Безподложно изречение – Едносъставно изречение, в което няма изразен подлог. Безподложните изречения биват лични и безлични .

Безподложни лични изречения – В тези изречения подлогът липсва, защото говорещият не го е назовал, но може да бъде възстановен. В българския език често се използват такива изречения, тъй като личните глаголи съдържат информация за вършителя на действието.

        • Тръгнахме към върха рано сутринта. В това изречение подлогът може да бъде възстановен: Ние тръгнахме към върха рано сутринта.

        • Научи ли стихотворението? Ти научи ли стихотворението?

        • Ще ходя на кино. Аз ще ходя на кино.

Билингва – писмени текстове на два различни езика (А трилингва? Розетски камък)

Билингвизъм (лат. bilinguis) – Двуезичие, употреба на два езика в една държава или от един народ.

Бройна форма на съществителните имена от мъжки род – вж. Особена форма на съществителните имена от мъжки род

Бройно числително име – числителни имена, които означават брой на предмети.

Буква – условни знаци, с които се изобразяват (означават) звуковете.

Бъдеще време действието е предстоящо спрямо момента на говоренето; Утре ще изкача върха.

Бъдеще време в миналото – означава предстоящо действие спрямо минал момент; Мисля, че щях да изкача върха.

 

Бъдеще предварително време бъдещо действие, което предстои да бъде извършено преди друг бъдещ момент, за който се говори; Когато пристигнете аз вече ще съм качила върха и ще съм се върнала.

Бъдеще предварително в миналото действие, което се представя с резултата си като бъдеще спрямо някой минал момент, за който се говори; Ако не бяхте ме спрели, до сега щях да съм качила върха и (щях) да съм се върнала.